Решение № 3274 от 04.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3274 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100503743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. К. С. срещу отказ от 01.03.2024 г. на ЧСИ И.Д., район на действие СГС, по изп.д. № 20239220400061 да прекрати изпълнителното производство. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания отказ. В тази връзка жалбоподателят излага твърдения, че длъжник в изпълнителното производство е ЕТ“С. К.-К.“, който е заличен търговец по силата на решение от 05.05.2021 г., постановено по т.д.№ 2378/2020 г. на СГС, ТО, 5 състав, с което е прекратено производството на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ.

Жалбоподателят излага, че като последица от така постановеното с решението непредявените вземания в производството по несъстоятелност и неупражнените права се считат за погасени на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите, както и правноорганизационната форма на длъжника. С оглед на това, моли да бъдат отменени действията на ЧСИ Дамова, като бъде указано прекратяване на изпълнителното производство спрямо жалбоподателя – длъжник в изпълнението.

Взискателите М.Б.Т. и К.И.Т. са депозирали писмени възражения по жалбата в установения за това срок, в които се излагат доводи за нейната неоснователност. В тази връзка излагат съображения, че правните основания за прекратяване на изпълнителното производство са изрично посочени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.

1 – 8 ГПК, сред които не попада заявеното такова от длъжника. Излагат, че със заличаването на едноличния търговец, физическото лице продължава да съществува и съответно да отговаря пред кредиторите си с цялото си имущество. Сочи, че имуществото на длъжника не е новопридобито след приключване на процеса по несъстоятелност, поради което насоченото изпълнение спрямо него следва да продължи.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирани мотиви по жалбата от ЧСИ И.Д., в които поддържа, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното 1 производство по изложените доводи от длъжника, в които не се сочи нито едно от основанията за това, предвидени в нормата на чл. 433, ал. 1 ГПК. В допълнение сочи, че извън правомощията на ЧСИ е да се произнася по материално правни въпроси, какъвто е този за погасяването на предявеното за събиране вземане.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20239220400061 по описа на ЧСИ И.Д., е образувано по молба с вх. № 1557/23.01.2023 г. на взискателите М.Б.Т. и К.И.Т. срещу длъжника ЕТ“С. К.-К.“ за парично вземане по издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 4478/2011 г. по описа на САС, ГО, 7 състав. Постъпило е искане за прекратяване на изпълнителното дело с вх. № 185/13.02.2024 г. от С. К. С., в което са изложени съображения, идентични с изложените в жалбата – предмет на разглеждане в настоящото производство.

При служебно извършена справка съдебният състав установи, че с вписване с рег. № 20220711114818 е отразено в ТРРЮЛНЦ по партидата на ЕТ“С. К.-К.“ решение от 24.06.2022 г. по т.д.№ 2378/2020 г. на СГС, ТО, 5 състав, с което на основание чл.

632, ал. 4 ТЗ е постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване от търговския регистър на ЕТ“С. К.-К.“, с отбелязване за влизането му в сила на 05.07.2022 г.

С Постановление от 01.03.2024 г. на ЧСИ Д. е постановен отказ за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20239220400061 по заявено за това искане от длъжника ЕТ“С. К.-К.“ с вх. № 185/13.02.2024 г., поради липсата на основание от лимитативно изброените в нормата на чл. 433 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал. 2 т. 6 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказа му да прекрати или приключи изпълнителното производство.

По делото се установи настъпването на предпоставките за заличаването на ЕТ“С.

К.-К.“ на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ и постановяването на влязло в сила решение в този смисъл в производството по несъстоятелност срещу длъжника. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, че физическото лице и регистрирания от същото едноличен търговец не съставляват различни правни субекти. Имуществото на едноличния търговец е неразделна част от имуществото на физическото лице, което отговаря със същото за задълженията на търговеца. Формалното отграничаване имуществото на търговеца спрямо личното му имущество има значение относно пораждане на задълженията въз основа на правоотношение пряко свързано с търговската му дейност или в личното качество на лицето. Въпреки това, при заличаването на търговеца престава да съществува като правен субект едноличният търговец, което не засяга правосубектността на физическото лице, което запазва качеството си на съществуващ правен субект.

В случая следва да бъде съобразено въведеното качество на физическото лице на предприемач по смисъла на Директивата /ЕС/ 2019/1023 на Европейския парламент и Съвета от 20.06.2019 г., която предвиди пълно опрощаване на дълга на предприемачите след изтичането на определен максимален период, предвиден и за възстановяване на правата им. Разпоредбите на Директивата за преструктуриране и несъстоятелност са транспонирани и в националното ни законодателство в Глава 2

„Несъстоятелност на предприемача“ в чл. 660а и сл. ТЗ.

В тази насока са и дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които, ако неограничено отговорните съдружници са физически лица, личните им дългове също се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ с приключване на откритото по отношение на тях производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество, в което те членуват, каквито могат да бъдат СД, КД и КДА. Предвидено е, че положението на физическото лице – неограничено отговорен съдружник не може да бъде по-тежко от това на физическото лице – едноличен търговец. В заключение е възприето, че когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ без да се е развила фаза на предявяване и приемане вземанията, се погасяват на основание чл.

739, ал. 1 ТЗ непредявените вземания и неупражнените права, независимо от правноорганизационната форма на длъжника. Така възприетото в тълкувателното решение е задължително за прилагане от съдилищата и към което настоящият съдебен състав се придържа и споделя във виждането си.

Установяването погасяване на вземането на кредитора на основание чл. 739, ал.

1 ТЗ не следва да бъде установявано в отделно исково производство, в каквато насока е изложеното в мотивите на ЧСИ Д., доколкото същото произтича пряко от закона и настъпва с влизане в сила на решението за прекратяване производството по несъстоятелност.

Предвид гореизложеното и доколкото с погасяване вземането на основание чл.

739, ал. 1 ТЗ се погасява възможността да се реализира в изпълнителното производство, същото става безпредметно.

Освен това следва да се има предвид и недопустимостта на паралелно развилото се производство по индивидуално изпълнение след откриване на производство по несъстоятелност срещу търговеца и преди предявяване на вземанията обект на изпълнението, което се явява отделно основание за неговото прекратяване.

Предвид всичко гореизложено, според съдебния състав налице са предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, като частната жалба срещу отказа на ЧСИ за това е основателна и същият подлежи на отмяна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. К. С. отказ от 01.03.2024 г. на ЧСИ И.Д. с рег. № 922 на КЧСИ, район на действие СГС, по изп.д. № 20239220400061, да прекрати изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4