Решение № 13816 от 12.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60777/2023
- Вид
- Решение № 13816
- Подписан
- 12.07.2024
- Състав
- ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 13816 гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ВЕРА С. Д.А като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110160777 по описа за 2023 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК от Н. П. М. и Р. Д. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с искане да се признае за установено спрямо ответника, че всеки от ищците не му дължи следните суми: сумата от 1051,00 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.01.2007г. до м.04.2008г., сумата от 153,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2007г. до 22.07.2009г. и сумата от 99,10 лева, представляваща разноски по гр. дело № 9726/2009г., за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр. дело 9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 691/2011г.по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 с район на действие Софийски градски съд, поради погасяването им по давност.
Ищците твърдят, че изп. дело № 691/2011г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е образувано въз основа на изпълнителен лист от 04.02.2010г. по ч.гр. дело 9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав. Навеждат твърдения, че след образуване на изпълнителното дело на ЧСИ Милен Бъзински са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника като е направена справка от Национална база данни „Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага труд, извършена е справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.
Посочват, че всички действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Посочват, че поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие, както и че липсата на надлежно връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си поканата не 1 съставлява същинско изпълнително действие. Твърди се, че на 04.08.2015г. по изпълнителното дело постъпва молба от взискателя, с която се иска насрочването на поредна публична продан по отношение имот, собственост на ищците, като продан не е насрочвана и извършвана. Така извършеното действие съставлявало последното валидно извършено действие, годно да прекъсне погасителната давност. След подаване на молбата, в период от 04.08.2015г. до 04.08.2017г., не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност, като на 04.08.2017г. на основание чл.
433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират разноски.
В срока за отговор ответникът „Топлофикация София” ЕАД оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като неоснователни. Счита, че ищецът притежава качеството длъжник по изпълнението. Твърди, че не е налице другата предпоставка по чл. 439, ал.2 ГПК, а именно искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.Твърди, че предвидената по реда на чл.439 ГПК искова защита е неприложима в хипотеза на оспорване на вземане, установено в заповедно производство. Освен това заявява, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърдяло, че производството е прекратено по силата на закона. Посочва, че основание за наличие на правен интерес от търсената по реда на чл. 439 ГПК защита е наличието на висящ изпълнителен процес относно вземането.
Заявява, че в настоящия случай ищецът сам твърди, че производството по процесното изпълнително дело е прекратено поради настъпването на перемпция, което изключва наличието на правен интерес от иницииране на настоящия процес. Счита, че предявените искове са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.В случай, че съдът приеме претенцията за допустима по отношение на основателността на иска заявява, че ищецът не е подал възражение в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК. Твърди, че липсата на възражение се приравнява по правни последици на признание на вземането от страна на длъжника по смисъла на чл. 116, „а“ от ЗЗД. Заявява, че така, както длъжникът не може да оспорва вземането установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила Заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди, че с оглед на гореизложеното давността за вземанията, установени след проведено заповедно производство по ГПК и издаден изпълнителен лист, е винаги петгодишна. Оспорва твърдението на ищеца, че на 04.08.2017г. е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок.
Поддържа, че давността е била многократно прекъсвана и към настоящия момент вземането на дружеството не било погасено на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да постанови определение, с което да прекрати като недопустимо производството по настоящото дело, а в условията на евентуалност да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
2
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищците е да докажат наличието на издаден срещу тях изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че срещу Н. П. М. и Р. Д. М., е бил издаден изпълнителен лист на 04.02.2010г. по ч.гр. дело 9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по същото дело, както и че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 691/2011г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838 с район на действие Софийски градски съд за посочените в исковата молба суми и основания.
Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че липсват погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми. Поради което при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищците е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми.
При това положение и с оглед наведеното от ищците възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за подаване на възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
3
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
В конкретния случай от приобщения препис от изп. дело № 20118380400691 по описа ЧСИ Милен Бъзински се установява, че производството е образувано по молба от 14.02.2011г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Р. Д. М., Н. П. М. и Вера Михайлова Михайлова въз основа на изпълнителни листове, издадени по ч.гр. дело № 9726/2009г. по описа на СРС, 89ти състав. С молбата на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да се снабдява с документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 04.02.2010г., издаден по ч.гр. дело № 9726/2009г. по описа на СРС, 89-ти състав, с който Р. Д. М. и Н. П. М. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1051 лева, главница за доставена и консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 01.2007г. до м.04.2008г., законна мораторна лихва за периода от 01.03.2007г. до 22.07.2009г. в размер на 153,73 лева, ведно със законната мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 03.09.2009г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 24,10 лева- разноски по делото и 75 лева- юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 16.02.2011г. съдебният изпълнител е постановил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до тримата длъжници; да се направи пълно имуществено проучване на длъжника; да се наложи запор на банкови сметки на длъжниците; да се наложи запор на трудово възнаграждение на длъжниците, както и да се направи справка до НАП за наличие на публични задължения. Изпратени са запорни съобщения до „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Регионална Инвестиционна банка-клон България“, „Емпорики Банк“ ЕАД, 4
„Банка Пиреос България“ АД, „ТБ Инвестнбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, „МКБ Юнионбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „БНП Париба С.А. клон София“, „Сибанк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк И Еф Джи България“ АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. На 22.03.2011г. е изпратено запорно съобщение до „Сибанк“, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Р. М.. На 24.03.2011г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Р. Д. М. и на Н. М.-л. 75-76 от изп. дело. На 28.03.2011г.