Решение № 5859 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5859 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110146548 по описа за 2025 година

Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ........., е предявил искове за признаване за установено, че ответникът В. Б. В., ЕГН **********, адрес с. ........, дължи сумите: 297,23 лева /151,97 евро/ главница по Договор за кредит № .........., сключен на 19.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, 31,07 лева /15,89 евро/, неплатено договорно възнаграждение за период от 15.11.2024 г. до 15.03.2025 г., за които е издадена заповед от 14.7.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38498/25 г. на СРС. Ищецът е предявил и осъдителни искове за заплащане незаплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в размер на 122,32 лева /62,54 евро/ и незаплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 150 лева /76,69 евро/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Твърди се в исковата молба, че ответникът сключил договор за потребителски кредит с оглед попълнено и подписано от него искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри, декларирайки, че е запознат с приложимите към договора общи условия, както и че е получил преддоговорната информация. Съгласно договора, заемодателят изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата от 600 лева, която той следвало да върне на 11 месечни вноски по 120.22 лева всяка, при годишен процент на разходите – 47.91 % и годишен лихвен процент – 40.90 %. С подписване на договора ответникът закупил услуги „Фаст“ на стойност 270 и „Флекси“ на стойност 330 лева. Общият размер на задължението бил 1322.32 лева. Ответникът заплатил сума за погасяване на задължението си в размер на 813,72 лева, от които 42,02 лева – лихви за забава, 50 лева начислени такси, както и 33,88 лева лихва за забава, начислена върху вземането на ответника за период от 1

05.02.2023 г. Тъй като ответникът не изплатил изцяло задълженията си, ищецът претендира да се установят вземанията му, както и да се осъди да заплати дължимите суми за възнаграждение за закупени услуги "Фаст" и "Флекси", ведно със законната лихва – дължима от датата на подаване заявлението до изплащане на вземането, както и да му се присъдят разноските в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. За съдебно заседание депозира молба, в която оспорва исковете поради нищожност на договора и извършени от него пращания, които надхвърлят получената по кредита сума.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове с правно основание 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, че с ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което на ответника е предоставена в заем посочената сума, а той се е задължил да я върне в посочения срок; че е предоставил допълнителните услуги и ответникът ги е използвал.

По делото се установява, че на 19.04.2024 г. между „Профи кредит България“ ЕООД и В. Б.

В. е сключен договор за потребителски кредит № .........., след подадено искане за отпускането му, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 600 лв. срещу задължението да ги върне до 15.03.2025 г. на 11 вноски по 65.67 лв. всяка.

Неразделна част от договора са Общите условия на кредитора, с които клиентът е декларирал, че се е запознал, и погасителен план. Приложен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита. Според договора, годишният лихвен процент е 40.90%, а ГПР – 47.91%. Според договора, клиентът е поискал и закупил допълнителни услуги Фаст на стойност 270 лв. и Флекси на стойност 330 лв., разсрочени с месечните вноски по 54.55 лв. месечно. Така месечната вноска възлиза на 120.22 лв.

Според представеното по делото извлечение по сметка, ответникът е платил по договора общо 813.72 лв.

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител, и установените в тях императивни разпоредби следва да бъдат съобразени от съда, дори и служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени 2 като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал. 4 не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати потребителя, без да е поставен в положение да преценява и изчислява каква е крайната сума, която дължи. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 47.91%, т. е. формално е изпълнено законовото изискване. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно възнагражденията за допълнителни услуги, които е поел да плаща ответникът заедно със задълженията за връщане на главница и възнаградителна лихва. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Съдът счита, че в случая не са налице допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. В случая допълнителните услуги са свързани с усвояването и управлението на заема, като водят до съществено и необосновано оскъпяване на кредита /възнаграждението за тях е в размер на 600 лева, колкото е главницата/ и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. Всъщност, цената на допълнителните услуги, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, представлява допълнително възнаграждение за извършена от кредитора дейност, част от предмета на договора, и поради това е част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, т.е. подлежи на включване в ГПР. Невключването й в ГПР е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е нарушено изискването в ГПР по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. След като двете възнаграждения не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Отделно от това, при включването им в ГПР, размерът на последния възлиза на много повече от законоустановения и допустим размер от 50 % /надхвърля 100%/.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и 3 посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.

В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

При горните изводи, ответникът дължи само чистата стойност на кредита, която е 600 лв. По делото се установи, че ответникът е платил по-голяма сума, която следва да бъде отнесена към главницата, защото при недействителност на договора, той не може да послужи като валидно основание за получаване на други суми.

С оглед гореизложените съображения, а и доколкото уговарянето на възнаграждения за допълнителните услуги е в противоречие с чл. 10а ЗПК и по смисъла и на чл. 21, ал.1 ЗПК клаузите за тях са нищожни, неоснователни са и осъдителните искове за присъждането им, тъй като други суми извън чистата стойност на кредите са недължими.

Предявените искове подлежат на отхвърляне в цялост.

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът няма право на разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът В. Б. В., ЕГН **********, адрес с. ........, дължи сумите: 151,97 евро /297,23 лева/ главница по Договор за кредит № .........., сключен на 19.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 15,89 евро /31,07 лева/ договорно възнаграждение за период от 15.11.2024 г. до 15.03.2025 г., за които е издадена заповед от 14.7.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38498/25 г. на СРС

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ........., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на В. Б. В., ЕГН **********, адрес с. ........, да плати сумите 62,54 евро /122,32 лева/ възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст", и 76,69 евро /150 лева/ възнаграждение за закупена услуга "Флекси".

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен 4 срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5