Решение № 1124 от 22.03.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1124

Плевен, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VI състав, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА административно дело № 20247170700032 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба от А.Н.И.,*** чрез адв. Д.Т. от АК - Благоевград, със съдебен адрес *** срещу Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед №РД-05-01-14/24.06.2022г., на директор на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, за периода от 24.06.2022 година – връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до 27.04.2023 година – постановяване на съдебно решение на Върховен административен съд, като се претендира и заплащане на законна лихва от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба посочва, че със Заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 г., издадена от директор на ОДЗ - Плевен на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДС във вр. с. чл. 108 ЗДС е било прекратено служебното правоотношение на А.Н.И., на длъжност „Началник“, с придобит ранг V старши, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД „Аграрно развитие“, ОСЗ - Левски и ИРМ - Белене. Заповедта е обжалвана и с решение № 484 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 593/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен е отменена, а Върховен административен съд с решение № 4493/27.04.23 г. по адм. д. № 11685/2022 г., V отд. е оставил в сила решение № 484 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 593/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен. Посочва, че са налице кумулативните предпоставки за определяне на обезщетение, като се посочва и Тълкувателно постановление N4/06.11.2023 г. по т. д. N° 2/2021 г. на ВАС, съгласно което обезщетението за неимуществени вреди не се включва в обезщетение 101, ал. 4 от ЗДСл.

Посочва, се са налице претърпени неимуществени вреди , тъй като ищцата е уволнена с основание, че не отговаря на изискванията за длъжността и то още към момента на назначаването й не е притежавала минималните изисквания за степен на завършено образование, като назначението й противоречи на изискванията на професионална област, знания и умения, съобразени с изпълнението на длъжността „началник“ на ОСЗ, което не отговаря на действителността съгласно съдебно решение за отмяна на заповедта.

Посочва се, че с издаването на заповедта на ищцата са нанесени неимуществени вреди , накърнена е репутацията и доброто й име, с което тя се ползва в обществото и сред колегите. Счита, че от момента на издаване на заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 г., до момента на отмяната й по съдебен ред, 27.04.2023 г., когато е постановено Решение № 4493/27.04.23 г. по адм. д. № 11685/2022 г., V отд. ВАС, И. е претърпяла силен дискомфорт и стрес, усетила е обида и е започнала да чувства напрежение и тревожност и като дългогодишен държавен служител, която винаги е получавал висока оценка за работата си, многократно е била награждавана и е била пример за точно и добросъвестно изпълнение на задълженията си, винаги е спазвала закона и прекратяването на служебното й правоотношение, особено поради такава причина, за нея е нещо изключително смущаващо.

Счита, че са налице основания за присъждане на обезщетение в размер от 5 000 (пет хиляди) лева, за да обезщетят причинените й в резултат от непозволено засягане на нейните лични права и законни интереси, причинения й дискомфорт и стрес, накърнената й чест и достойнство, влошаването на здравословното й състояние, както и добро име и обществен престиж, с което тя се ползва в обществото. Посочва, че тежко и по необратим начин е рефлектирала процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение върху целия й живот, влошило се е реномето и авторитета й в професионален план, като последната е била дискредитирана пред своите колеги в от ОДЗ - Плевен и ОСЗ, с които тя дълги години е работила. Постоянното притеснение и огромната отговорност, следваща от поста й, са довели до постоянно притеснение и напрежение, стрес и неблагоприятни емоции. Ищцата е била преследвана от чувството за постоянна несигурност, усещала е остър негативизъм сред познати и колеги, редица нейни колеги и познати са спрели да комуникират с нея и да странят от нея, а други са променили съществено отношението си спрямо нея и това е довело до понижено самочувствие, понижена самооценка и накърнен авторитет като дългогодишен ръководител пред бившите й подчинени служители и други лица. Чувствала е притеснение, че незаконосъобразно е било прекратено правоотношението й защото няма нужното образование, опит и умения, завладяна от мрачно и потиснато настроение, тревожност с висока интензивност, невъзможност да изпита радост и да се справя със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с ежедневните задължения. Посочва се, че негативно се е отразил и начин на връчване на заповедта, а именно в болнично заведение, където е настанена И.. Моли за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

Ответникът по иска - ОД на ДФЗ „Земеделие“–Плевен е представила отговор на л. 45 по делото, в който посочва, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, тъй като освен отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед за прекратяване на служебно правоотношение, не са налице другите предпоставки – вреди и причинна връзка. Посочва, че съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, но практиката на ЕСПЧ по дела, образуване срещу България по идентични оплаквания- претърпени неимуществени вреди, поради незаконосъобразни действия на органи и дл. лица. Европейския съд по правата на човека в Страсбург е присъждал различни по размер обезщетения/S.H.v.B.app.)36794/03, D.v.B. app. 27791/09. P.ant P.V.В.app.50027/08 and 50781/09.

Посочва, че понятието „ справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер, като по справедливост не следва да се определя само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението, а съгласно трайно установената практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице.

Счита за неоснователни твърденията, че въз основа на издадената заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие"- Плевен, ищцата е претърпяла болки и страдания и е била във влошено здравословно състояние, тъй като то е било такова и преди издаване на заповедта. Намира твърденията, че ищцата, че е претърпяла силен дискомфорг и стрес, усетила е обида и е започнала да чувства напрежение и тревожност, за чисто емоционални душевни състояния, които изпитва човек, когато му се случват неблагоприятни емоции. Моли за отхвърляне на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата – А.Н.И.,*** се явява лично и с адв. Д.Т. от АК - Благоевград, като поддържат исковата молба, претендират разноски. Представят писмена защита, в която поддържат соченото в исковата молба и намират, че от свидетелските показания се разкрива обективното състояние на И. – стрес, притеснение, затваряне в себе си, уронване на авторитет, предвид факта, че е и общински съветник, уронване на престиж, граден по време на дългогодишната й работа като началник на Общинска служба „Земеделие“ Левски.

В съдебното заседание ответникът - ОД на ДФЗ „Земеделие“–Плевен се представлява от юрк В., която поддържа изложеното в отговор на исковата молба и посочва, че неоснователна е претенцията, като в случай, че бъде присъдено обезщетение да бъде съобразен чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Представя писмена защита, в която посочва, че не се доказват вреди като болки и страдания, тъй като от представен болничен лист, се констатира временна неработоспособност от 08.06.2022 г до 21.06.2022 г. ,т.е. преди издаване на заповедта. Намира, че не се доказва влошено здравословно състояние след издаване на отменената заповед, като негативни емоции са субективни прояви, с различен интензитет, обусловени от характеристиките на личността, като не е налице посещение при лекар, няма диагностицирани други заболявания.

Намира, че от свидетелските показания, които са общи, а и заинтересовани, тъй като са се намирали в същото положение, не се установява, в какво се отразява негативизъм, не са посочени конкретни колеги, не се посочва конкретен случай, не се посочва конкретно изказване или ситуация. Счита, че състояние на тревожност, дискомфорт, потиснатост следва да са установени от компетентен медицински орган, като недоказани са негативни изживявания и по този начин не са доказани неимуществени вреди и връзката с отменения акт. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание представител на Окръжна прокуратура-Плевен, намира исковата молба за доказана по същество, основание и размер и счита, че следва да бъде уважена.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД -05-01-14/24.06.2022 година на директор на ОДЗ –Плевен е прекратено служебно правоотношение на И. с основание, че не притежава минималните изисквания за степен завършено образование и ранг или професионален опит, както на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжност началник на Общинска служба по Земеделие – Левски и ИРМ –Белене.

Заповедта е обжалвана пред Административен съд –Плевен и е образувано адм.дело №593 по описа на съда и с решение № 484 от 21.10.2022 година е отменена заповедта.

С решение № 4493 от 27.04.2023 година по адм. дело № 11685/2022 г ВАС – Пето отделение е оставил в сила горепосоченото решение.

С оглед справка от деловодна система на Административен съд -Плевен адм.дело №593 по описа за 2022 година на АС Плевен е приложено към адм. дело № 452 по описа за 2023 година на АС Плевен с предмет присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл ведно със законна лихва от 27.04.2023 година до окончателно изплащане.

Приложени по делото са протокол от 07.06.2022 година от ОДЗ Плевен от комисия, която установява, че И. не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, тъй като не налице промяна на длъжностна характеристика.

По делото като свидетели бяха разпитани К.И.К., Е.Т.Г.В.и С.М.М..

Свидетелят К.И.К. съжителства с ищцата имат две деца и посочва, че преди издаване на незаконосъобразната заповед ищцата е уведомена по телефона, че може да премине на друга по-ниска длъжност, но тя е отказала, започнала да вдига кръвно, постъпила в болница и се притеснявала след прекратяване на служебното правоотношение – изпитва притеснение да излиза навън, повишено кръвно налягане. Посочва, че градът, в който живеят е малък, хората се познават и са започнали да странят от нея, да не разговарят, децата са се питали, защо не ходи на работа. Посочва ,че колегите й са искали да напуснат с нея, а комисията, която констатира, че не притежава необходимото образование е тази, която е взела решение за назначаването й. Намира, че уволнението се отразява негативно и върху авторитета й, тъй като е общински съветник. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечи относно емоционално и психическо състояние на лицето.