Решение № 69 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502445 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.250, ал. 3 от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 264404/13.10.2023 Д. К. О., ЕГН ********** чрез адв Ю. О., въззивна жалба с вх. № 264519 от И. И. П., ЕГН********** от гр. С., ул. “Гео М." № 17„вх.В,ет.4,ап.8 и въззивна жалба с вх. № 264446/19.10.2023 от Д. И. Х., ЕГН ********** против допълнително решение № 26007 от 20.09.2023 г. постановено по гр. д. № 12141/2010 г. по описа на ВРС, с което е допълнено решение №260059/10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 12141/2010 г. по описа на Варненски районен съд, както следва: „ОСЪЖДА всеки от съделителите И. И. П., ЕГН **********, Д.

И. Х., ЕГН **********ЗА и Д. К. О., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. Г.

П., ЕГН ********** и В. К. П., ЕГН ********** сумата от по 48395,37 лв.

(четиридесет и осем хиляди триста деветдесет и пет лева и тридесет и седем стотинки)“ ДА СЕ ЧЕТЕ: „ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила – 25.08.2023 г. до окончателното изплащане на дължимите суми“.

Във въззивната жалбата на Д. О. се посочва, че искането за допълване на решението е извън законоустановения срок, визиран в разпоредбата на чл.

250 от ГПК. Счита, че съдът е приложил закона неправилно, защото както при действието на ГПК/отм./, така и по сега действащия ГПК единствено и само при възлагане на неподеляемо жилище законодателят е предвидил, че съделителят става собственик, след като изплати в срока по ал. 5 1 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Изтъква, че чл.

353 от ГПК, не е предвидено заплащане на лихви. Това е така, защото в този случай всеки съделител получава реален дял от наследството и уравнението в пари не е лихвоносно, доколкото всеки е удовлетворен от начина на извършване на делбата. Посочва, че ако законодателят беше предвидил за сумите, които евентуално се следват за уравняване на дялове да се дължат лихви, той изрично би го посочил. Счита, че е недопустимо разширително тълкуване на визирната правна норма. Още по - малко като основа за това може да служи посоченото TP № 34/1971год. на ОСГК на ВС, то е конкретно, точно и ясно и както мотивите към него, така и постановеният диспозитив не дават право за разширително тълкуване и прилагането ми и отнасянето му за друга правна норма, неуредена по този начин. Моли да се отмени допълнително решение № 260077 от 20.09.2023год., пост. по гр. дело № 12141/2010год. на 30 - ти състав на районен съд - Варна. Моли да му се присъдят направените разноски.

Във въззивната жалбата на Д. И. Х., се излагат същите съображения за неправилност на обжалваното решение, какви то се излагат и в жалбата на Д.

К. О. с ЕГН **********.

Във въззивната жалба на И. И. П. се посочва, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че съдът неправилно се е позовал на задължителните указания на ТР. № 34 от 18.05.1971 г. на ОСГК на ВС, които не са относими към настоящия случай. Изтъква, че видно от мотивите на цитираното тълкувателно решение служебното присъждане на лихви, се отнася само върху присъдените суми за уравнение при възлагане на жилищен имот на основание чл.288 от ГПК/от м./. Излага, че първата инстанция в нарушение на принципа на служебното начало е приела, че не се е произнесла върху целия предмет на делото. Твърди, че съделителите не са поискали да им се присъдят лихви върху паричните уравнения. Изтъква, че отношенията между съделителите при забава в плащанията на паричните уравнения, следва да се уредят по общите правила за забава и заплащане на лихви - чл.84 до чл.86 от ЗЗД. Моли да се отмени обжалваното решение.

В срок е постъпил отговор с вх. № 264790/15.11.2023 г. от В. Г. П. и В.

П. чрез адв. Н. Т.. Посочват, че след влизане в сила на решението по чл. 353 от ГПК съедилителите са станали собственици на имота. След този момент процесното вземане е станало изискуемо, защото насрещните страни са станали безусловни собственици на имота. От този момент съобразно общите правила на ЗЗД се дължи сумата - която не се претендирали, но никой не твърди, че им е недължимо присъдена, а е правна последица от приложението на закона от съда - а следователно по същия начин следва да бъде присъдена и законната лихва върху нея. Посочват, че след като е налице едно безспорно по основание и размер парично задължение, възникнало не по силата на договор между страните, а по силата на съдебен акт с конститутивно действие, съдът при извършване на делбата, когато присъжда суми за уравнение на дяловете е задължен и да посочи момента, от който вземането 2 става изискуемо и безспорно че при извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК този момент настъпва с влизане в сила на съдебното решение. Молят да се остави въззивната жалба без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователна по следните съображения:

По делото е установено следното:

След постановяване на решение №260059/10.07.2023 г., по гр. д. № 12141/2010 г. по описа на Варненски районен съд, с което на В. Г. П., В. К. П. е постановен дял I от проекта за делба самостоятелен обект в сграда с индификатор .........., с адрес: гр. Варна, ул. „ Б. Ш.“, № 18, ет. 1 находящ се на ет. 1 с индификатор ...........

Поставен е на въззивниците в общ дял - I I от проекта за делба, представляващ самостоятелен обект в сграда с индификатор

***, с адрес: гр. Варна, ул. „ Б. Ш.“, № 18, ет. 2 находящ се на ет. 2 с индификатор .......... За уравняване на дяловете.

Всеки от съедилителите - Д. К. О., И. И. П., Д. И. Х., са осъдени да заплатят на В. и В. П.и сумата от 48395,37 лв. С молба с вх. № 263788 /29.08.2023 г. В. и В. П.и са поискали допълване на цитираното по – горе решение на ВРС, като се присъди законната лихва върху сумите за уравняване на дяловете от влизане на решението в сила.

С обжалваното решение съдът е уважил искането, като е осъдил всеки от съединителите Д. К. О., И. И. П., Д. И. Х., да заплатят законната лихва върху сумата за уравняване на дяловете на В. Г. П., В. К. П. уравняване на дяловете.

По възражението, че не са спазен срока за искане на допълване на решението: На В. и В. П.и решение №260059/10.07.2023 г., по гр. д. № 12141/2010 г. е връчено на 10.08.2023 г., чрез адв. Н. Т.. Молбата с искането за допълване на решението е подадена на 29.08.2023 г. Според чл. 250, ал. 1 изречение второ, молбата може да се подаде в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила. Срокът до който е можело да се поиска допълване на решението е бил до 10.09.2023 г., молбата е подадена на 29.08.2023 г., следователно е подадения в предвидения срок. Предвид изложеното възражението се явява неоснователно.

В постановление № 4/1964 г. на Пленума на Върховния съд че правото на собственост при разпределение на делбените имоти по чл. 292 ГПК/отм./ респективно чл. 353 от действащия ГПК се придобива от влизане на решението в сила, поради което и лихва се дължи от същия момент по аналогия с чл. 200, ал.3 ЗЗД. Лихвата в този случай има компенсаторен характер, защото от същия момент се придобива и правото на собственост и се дължи и без да има заявено искане за присъждането й. Това е така защото 3 съдът служебно избира способа при който следва да извърши делбата и е длъжен да присъди парично уравнение ако се налага уравнение на дяловете. В този случай не се предявява иск за парично вземане, а присъждането на главницата и задължението за плащането й са последица от предявения иск за делба. Затова лихвата се присъжда служебно и без да е направено искане за това. Определение № 75 от 11.02.2013 г. по гр. д. № 923/2012 г. на Върховен касационен съд

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение, следва да бъде потвърдено

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 260077 от 20.09.2023 г. постановено по гр. д. № 12141/2010 г. по описа на ВРС, с което е допълнено решение №260059/10.07.2023 г., постановено по гр. д. № 12141/2010 г. по описа на Варненски районен съд

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4