Решение № 260383 от 31.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 5494 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 301845 от 16.12.2019 г., постановено по гр. д. № 68476/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 43 състав, са отхвърлени предявените от С.В.Ц. срещу „Б.Д.“ ЕАД искова с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД – за прогласяване за недействителен на основание чл.14 ЗПК (отм.) на договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2017 г. и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 538, 14 лв., представляваща плати суми за такси и лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. през периода 15.05.2007 г. – 28.09.2017 г., при липса на основание, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. Обявени са за нищожни клаузите на т.8.1 и 9.3 от Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо предоставяне на кредити за текущо потребление, сключен на 15.05.2007 г. между „Б.Д.“ ЕАД и С.В.Ц., както и клаузата на б.“б“ от допълнително споразумение от 29.08.2013 г. към договор за кредит по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.145, ал.1 вр. с чл.143, т.10, т.12 и т.10 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 вр. с чл.143, т.10 ЗЗП, поради противоречие със закона и като неравноправни. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 878, 18 лв., представляваща надплатена на основание нищожни клаузи суми за възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. и допълнително споразумение към него през периода 29.09.2012 г. – 16.06„2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2017 г., до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6 414, 51 лв. и зза периода 15.09.2007 г. – 28.09.2012 г., като погасен по давност. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 219, 65 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща направени по производството разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 222, 29 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща направените по производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца С.В.Ц..

Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е налице нарушение на чл.6, т.4 ЗПК (отм.). Твърди, че преди подписване на допълнителното споразумение от 29.08.2013 г. погасителният път е променян 5 пъти от страна на банката. С оглед на това счита, че предявеният иск е основателен. Поддържа, че решаващият съд неправилно е определил размера на вземанията, които са покрити от погасителна давност по предявения в условията на евентуалност иск. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да прогласи договора за банков кредит за нищожен и да осъди ответника да му заплати сумата от 4 342, 79 лв., а по предявения в условията на евентуалност иск – да присъди сумата от още 1 241, 48 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Б.Д.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че жалбата не е депозирана в срок. Счита, че решаващият съд правилно е определил погасените по давност суми, като е съобразил заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена от ищеца.

По делото е депозирана въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния му представител адв. С.Н.. Към момента на постъпване на жалбата по делото ищецът е заявил оттегляне на пълномощното на адв. С.Н., като е депозирал лично въззивна жалба, която поддържа. Ето защо депозираната от адв. С.Н. не следва да се обсъжда.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно съединени в условията на кумулативност и евентуалност искове съответно с правно основание чл.26, ал.1 пр.1 ЗЗД вр. с чл.14 ЗПК (отм.) и в условията на евентуалност – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП вр. с чл.143, т.10, т.12 и т.19 ЗЗП и чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, както и иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 15.05.2007 г. ищецът е сключил с ответника договор за кредит за текущо потребление. По силата на договора банката му предоставя сумата от 11 700 лв. за текущо потребление за срок от 120 месеца. Договорът е сключен при общи условия на банката. По силата на т.7 от договора договорната лихва е в размер на 7, 45 %, формирана като сбор от базов Лихвен процент от 4, 69 % и надбавка от 2, 76 %. ГПР по кредита е 8, 52 %. В т.9.3 от Общите условия по кредита предвижда право за банката едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. В 9.5 от Общите условия за предвидени предпоставките, при наличието на които банката може да промени дължимата лихва. В т.81. от Общите условия е предвидено, че при промяна на базовия лихвен процент кредиторът да определи нов размер на месечната вноска, като предостави на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Според първоначалния погасителен план месечната погасителна вноска е в размер на 138, 58 лв. Твърди, че за срока на договора лихвата по кредита е многократно увеличавана, което е довело до съществено увеличаване на размера на месечната анюитетна вноска.Промяната е извършвана едностранно от банката, без ищецът да бъде уведомен по реда на т.8 от Общите условия и без да му бъде предоставен актуален погасителен план. Към 2013 г. дължимата лихва е в размер на 14, 95 %, а месечната вноска възлиза на 183, 22 лв. На 29.08.2013 г. е сключено допълнително споразумение, с което страните са се споразумели, че срокът за издължаване на кредита се запазва на 45 месеца, като е определена крайна падежна дата за окончателно погасяване – 15.05.2017 г. С него не е изразено съгласие от негова страна за едностранна промяна на лихвения процент от страна на банката.

Позовава се на нарушение на чл.6, ал.1, т.3 ЗПК (отм.), действал към момента на сключване на договора между страните. Твърди, че нито в договора за кредит, нито в общите условия е посочено по какъв начин се променя цената на кредита при настъпване на предвидените предпоставки. Поддържа, че те са изпълнени изискванията и на чл.6, ал.1 ЗПК (отм.), тъй като не е получил предварително достатъчно конкретна информация, ясна и разбираема за средния потребител относно условията, определещи дължимата от него сума - как кредиторът едностранно може да процени цената на кредита. В нарушение на чл.7, н.7 ЗПК (отм.) в договора не са посочени условията, при които разходите по кредита могат да бъдат променяни.

Счита, че т.8.1 и т.9.3 от Общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление към договора за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10, т.12 и т.19 ЗЗП. Твърди, че тези клаузи не са индивидуално уговорени. С тях се предоставя възможност на банката едностранно да променя условията на договора, въз основа на непредвидено в него основание. За потребителя не е предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Счита, че потребителят е поставен в значително неравновесие. На основание чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ при отпускане на кредит банката следва да обяви правилата, съдържащи и посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метод на изчисляване на лихвата, условията, при които тя се променя. Липсата на определен метод сочи на недействителност на клаузата. С оглед на това счита, че всички суми, които е платил над чистата стойност на кредита – главница, се явяват недължимо платени. В условията на евентуалност поддържа, че всички суми, платени над първоначално уговорените, са недължимо платени. Счита, че допълнителното споразумение е нищожно, тъй като създава материално-прана ситуация на лихва върху лихва – анатоцизъм. Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен договор за текущо потребление от 15.05.2007 г., на основание чл.14 ЗПК (отм.) и да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лв., представляваща платена сума за такси и лихви по договора, ведно със законната лихва, смитано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за нищожни клаузите на т.8.1 и т.9.3 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление към договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г., на основание чл.146, ал.1 ЗПК вр. с чл.143, т.10, 12. И т.19 ЗЗП и чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ и да осъди ответника да му заплати сумата от 1 000 лв., представляваща надплатена сума за възнаградителни лихви по договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Моли съда да прогласи за нищожно допълнително споразумение от 29.08.2015 г. към посочения договор за кредит, с което се е съгласил с предложената от банката лихва. Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 15.03.2018 т. Ищецът е уточнил, че в първия петитум исковите претенции са предявени кумулативно, във втория петитум претенциите са кумулативно предявявани. Тези две двойки искове се намират в отношение на главни и евентуални.

С определение, постановено в проведеното на 03.12.2019 г. открито съдебно заседание, на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 10 538, 14 лв., както и по отношение на предявеният в условията на евентуалност иск, като същият се счита предявен за сумата от 6 515, 51 лв.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен с ответника договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г., както и на допълнително споразумение към договора от 29.08.2013 г. Последно лихвеният процент е променен на 03.11.2008 г. и е потвърден с подписаното допълнително споразумение. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като сключеният договор е прекратен.

Потребителят е имал възможност да вземе информирано и обмислено решение дали да сключи договора и при какви условия. В договора между страните и общите условия към него не е предвидена клауза за увеличение на лихвения процент, без да е налице задължение да го намали. Промяната на лихвения процент може да е увеличение и намаление. Счита, че методологията за определяне на базовия лихвен процент е ясно формирана и зависи от промяната на обективни индекси. Излага съображения, че оспорените клаузи не са неравноправни. Възможността банката да изменя лихвата при определени условия е залегнала в чл.58 ЗКИ. След капитализирането на лихвата тя губи това си качество и се превръща в главница.

С оглед на това счита, че не е налице начисляване на лихва върху лихва.

Позовава се на изтекла погасителна давност. Тъй като след подписване на допълнителното споразумение от 29.08.2013 г. лихвеният процент не е променян, ищецът няма право да иска връщане на платена лихва. Тъй като исковата молба е депозирана на 28.09.2017 г., погасени по давност са вземанията до 28.09.2012 г., а от 28.09.2014 г. са погасени всички вземания за лихви. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

По силата на договор за кредит за текущо потребление от 15.05.2007 г. „Б.Д.“ ЕАД – кредитор, е предоставила на С.В.Ц. – кредитополучател, сумата от 11 700 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата за срок от 120 месеца. В чл.7 от договора страните са се съгласили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка. Към датата сключване на договора базовият лихвен процент е 4, 69 %, стандартната надбавка е в размер на 2,

Разпечатката съдържа 23 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56a4c348-b3a8-4256-b602-0b6579a8f634