Решение № 1106 от 18.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. Пловдив, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно гражданско дело № 20265300502207 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. с чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7204/14.08.2026 г. на Й. Г. Г., длъжник по изпълнително дело № 20258180400351 по описа на ЧСИ Кремена Петрова, рег. № 818 на КЧСИ, срещу определените разноски по изпълнението, обективирани в Съобщение изх. № 8038/31.07.2026 г.

Жалбоподателят оспорва размера и начина на формиране на разноските по изпълнението, включително начислените такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 515,19 евро, размера и базата на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, включването на такси за действия, които не са извършени, както и несъобразяването на постановените по повод на същото изпълнително производство решения на Окръжен съд – Пловдив.

С допълнителна молба с вх. № 7333/21.08.2026 г. жалбата е поддържана, като е посочено и последващото Съобщение изх. № 8743/19.08.2026 г., с което ЧСИ е признал допусната техническа грешка при посочване на материалния интерес в евро и е определил нов актуален размер на задължението.

Взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.

ЧСИ Кремена Петрова в мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК приема жалбата за допустима, но неоснователна.

Окръжният съд, след като обсъди доводите на страните и данните по изпълнителното дело, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, 1 ал. 2, т. 7 ГПК. Обстоятелството, че разноските са съобщени на длъжника посредством съобщение, а не с озаглавен „постановление за разноски“ акт, е без значение, доколкото с него ЧСИ се е произнесъл по размера на разноските, за които е приел, че са в тежест на длъжника. Това разрешение съответства на задължителното тълкуване относно характера на акта за разноските.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че с първоначалното Съобщение № 11802/24.09.2025 г. ЧСИ е определил, наред с останалите задължения, такси по ТТРЗЧСИ в размер на 475,86 лв./243,30 евро, както и юрисконсултско възнаграждение от 100 лв./51,13 евро.

По повод оспорването на определените разноски е постановено Решение № 50/12.01.2026 г. по в.гр.д. № 3187/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което съответното действие на ЧСИ е отменено в частта относно определените разноски. Впоследствие по изпълнителното производство е постановено и Решение № 833/25.06.2026 г. по в.гр.д. № 1029/2026 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Независимо от това със Съобщение изх. № 8038/31.07.2026 г. ЧСИ отново е определил в тежест на длъжника 515,19 евро такси по ТТРЗЧСИ, като е посочил, че съобщението е изготвено в изпълнение на Решение № 833/25.06.2026 г. В своите мотиви ЧСИ твърди, че тези решения не се ползват със сила на пресъдено нещо.

Съдът не споделя изложеното в мотивите на съдебния изпълнител становище относно правното значение на постановените от Окръжен съд – Пловдив решения.

Действително, решенията на окръжния съд, постановени в производството по чл. 435–437 ГПК, не се ползват със сила на пресъдено нещо относно материалното правоотношение между страните и съществуването на изпълняемото право. Предмет на производството е законосъобразността на конкретното действие или отказ на съдебния изпълнител, а не разрешаването със сила на пресъдено нещо на материалноправния спор. Именно в този смисъл е и практиката на ВКС.

Липсата на сила на пресъдено нещо обаче не означава липса на задължителност на постановения съдебен акт за съдебния изпълнител в рамките на конкретното изпълнително производство.

При осъществяване на контрола по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция спрямо обжалваното действие на съдебния изпълнител. Когато това действие бъде отменено, ЧСИ е длъжен да съобрази последиците от постановената отмяна при последващото развитие на същото изпълнително производство. Обратното разбиране би обезсмислило съдебния контрол по чл. 435–437 ГПК, тъй като би позволило на съдебния изпълнител след постановяване на окончателното съдебно решение отново да възпроизведе отмененото действие или неговите правни последици.

Това следва и от характера на решението по чл. 437 ГПК като окончателен акт на контролния съд – съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Ето защо обстоятелството, че решението по жалба срещу действията на ЧСИ не формира сила на пресъдено нещо по материалноправния спор между взискателя и длъжника, не предоставя на съдебния изпълнител правомощие да не го зачете или да пререши въпроса относно отмененото от съда конкретно 2 изпълнително действие.

В настоящия случай от изложеното в Съобщение № 8038/31.07.2026 г. и мотивите на ЧСИ не може да се установи по ясен и проследим начин как при определянето на сумата от 515,19 евро такси по ТТРЗЧСИ са съобразени последиците от постановените по същото изпълнително производство съдебни решения.

Напротив, видно от самите мотиви на ЧСИ, в размера на разноските са включени както такси, определяни още при образуването на изпълнителното дело, така и последващо начислени такси, а част от тях са за действия, които към момента на определянето им не са извършени, а предстои да бъдат извършени при приключването на изпълнителното производство.

Допълнително, при определянето на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ към 31.07.2026 г. ЧСИ е приел материален интерес от 442,51 лв., включващ и отделни разноски, чието положение е било предмет на предходния съдебен контрол. Самият ЧСИ впоследствие е признал и допусната грешка при посочване на евровата равностойност на материалния интерес, като със Съобщение № 8743/19.08.2026 г. е извършил ново преизчисляване и е определил съществено различен актуален размер на задължението.

Показателно е, че със Съобщение № 8038/31.07.2026 г. са посочени 515,19 евро такси по ТТРЗЧСИ, докато със Съобщение № 8743/19.08.2026 г. структурата на разноските вече е представена по различен начин – като 338,76 евро авансово платени от взискателя такси без ДДС и 75,62 евро такси към ЧСИ.

При тези данни съдът намира, че определената със Съобщение № 8038/31.07.2026 г. обща сума от 515,19 евро такси по ТТРЗЧСИ не позволява да бъде извършена необходимата проверка за съответствието на всяко от включените в нея пера с постановените по изпълнителното дело съдебни решения и с действително извършените изпълнителни действия.

Тази неяснота не може да бъде преодоляна чрез последващото изменение на сметката със Съобщение № 8743/19.08.2026 г., доколкото предмет на настоящия съдебен контрол е определянето на разноските, обективирано в обжалваното Съобщение № 8038/31.07.2026 г.

Ето защо определените с него такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 515,19 евро следва да бъдат отменени.

Това не означава, че по изпълнителното дело принципно не се дължат никакви такси и разноски. Последицата от отмяната е, че при последващото им определяне ЧСИ следва да извърши нова, ясна и индивидуализирана преценка на дължимите такси, като съобрази извършените изпълнителни действия, направените плащания и най-вече постановените по същото изпълнително производство окончателни съдебни актове. Към това следва и да направи ясна разбивка на всяка една дължима такса и основанието, на което тя се дължи.

Неоснователно е и искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото спорът относно основанието и размера на таксите може да бъде разрешен въз основа на документите по изпълнителното дело и приложимата тарифа и не изисква специални знания.

Предвид произнасянето по същество по жалбата не са налице основания за постановяване на спиране по чл. 438 ГПК. Подаването на жалбата поначало 3 не спира изпълнението, като законът предоставя на съда правомощие да постанови спиране по своя преценка.

В останалата част жалбата е неоснователна. Не се установява основание за отмяна на останалите вземания, посочени в

Съобщение

№ 8038/31.07.2026 г., извън сумата от 515,19 евро такси по ТТРЗЧСИ.

По изложените съображения и на основание чл. 437 ГПК Окръжен съд – Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалба с вх. № 7204/14.08.2026 г. на Й. Г. Г., определените от ЧСИ Кремена Петрова, рег. № 818 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20258180400351 разноски, обективирани в Съобщение изх.

№ 8038/31.07.2026 г., В ЧАСТТА относно определените такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в общ размер на 515,19 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20258180400351.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4