Определение № 1864 от 04.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002900724 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България„ АД против решение № 464/06.07.2023 г. по т.д.№ 1084/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260550/19.08.2022 г. по т.д.№ 860/2018г. на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявения от „Юробанк България„ АД / като правоприемник на „ Банка Пиреос България„ АД / против „Еко Чек„ ООД иск, с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за прекратяване на дружеството – ответник. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По същество навежда процесуални нарушения на съда – неизследване в пълнота на всички относими факти и обстоятелства и без задълбочен анализ на събраните доказателства. Така, според страната, съдът не е отчел, че са установени всички предпоставки на чл. 517, ал. 4 ГПК към момента на предявяване на исковата молба / доколкото в хода на самото исково производство е настъпило преобразуването на „Еко Чек„ ЕООД в ООД /, обстойно коментирани в касационната жалба. Оспорва съобразяването на съда с последващото преобразуване на „Еко Чек„ ЕООД в ООД, тъй като е непротивопоставимо нему, след като запора върху дружествените дялове на П.П. / негов длъжник и към същия момент едноличен собственик на капитала / предхожда увеличението на капитала и приемането на нови съдружници. Счита, че искът подлежи на отхвърляне само доколкото би бил удовлетворен като кредитор, за задълженията на съдружника П.П., преди приключване на първото заседание по делото. Касаторът оспорва отхвърлянето на иска му, поради установената нулева стойност на ликвидационния дял на съдружника Първанов, негов длъжник, тъй като, от една страна е невярно това обстоятелство / съдът е кредитирал неотносим вариант на ССЕ, вместо този по допълнителното 1 заключение /, а от друга - чл. 517, ал. 4 ГПК не предвижда съобразяването на стойност на ликвидационен дял. Счита, че по същество съдът се е произнесъл на основание чл. 517, ал. 3 ГПК, за което не е имал основание, независимо от междувременно променената правно – организационна форма на ответното дружество.

Ответната страна – „Еко Чек“ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий по поставените въпроси, по които намира въззивния акт в унисон с формирана, непротиворечива практика на касационна инстанция. Оспорва наличието на очевидна неправилност, като основание по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, доколкото такава не е установима единствено от съдържанието на мотивите, без анализ на действително извършените процесуални действия от съда и страните и съдържанието на събраните доказателства.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното :

„Банка Пиреос България„ АД / с правоприемник в хода на производството „Юробанк България„ АД / е предявила срещу „Еко Чек“ ЕООД / в хода на производството преобразувано в ООД / иск , основан към датата на исковата молба, съобразно правно-организационната форма на ответника, на чл. 517, ал. 4 ГПК. В отговора на исковата молба е оспорено качеството „кредитор“ на П.П. , едноличен собственик на капитала в „Еко Чек„ ЕООД, респ. съдружник в „Еко Чек„ ООД, но това обстоятелство, както и факта на неудовлетворяване на вземането до приключване на устните състезания, не са предмет на спор, пренесен и в настоящата инстанция, още повече качеството му на кредитор е установено с влязло в сила съдебно решение. В допълнителния отговор на исковата молба ответникът се е позовал и на факта, че след преобразуването на „Еко Чек„ЕООД в ООД, делът на П.П. от капитала на дружеството е 3,85 %. Заявява готовност да се възползва от възможността по чл. 517, ал. 3, пр. трето ГПК и да изплати припадащата се на този дял стойност, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК / т.е. като стойност на дружествен дял /, в размер на 10,97 лева.

Представя баланс на „Еко Чек“ООД към 30.06.2018г. и отчет за приходите и разходите към същата дата, като база за определяне на стойността. С последваща молба ищецът сочи, че след подаване на исковата молба П.П. е взел решение за увеличение капитала на „Еко Чек „ ЕООД и приел за съдружник дъщеря си Диляна Борисова , придобила новозаписаните 2 500 дружествени дяла. Счита, че се касае за умишлени действия, единствено с цел увреждане на кредитора. Увеличението на капитала и приемането на нов съдружник, според ищеца, не могат да се противопоставят на кредитора, като извършени след наложения запор върху дружествените дялове на Първанов.

2

Ищецът е оспорил и стойността на дела на съдружника Първанов, поддържана от ответника, вкл. истинността на представените счетоводен баланс и отчет за приходи и разходи към 30.06.2018г.. По искане на страните е допусната ССЕ.В основното си заключение вещото лице установява, че припадащата се на П.П. част от имуществото на „Еко Чек „ ЕООД ,определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, към датата на налагане запора върху дружествените му дялове / 06.10.2018 г. /, към датата на исковата молба

/ 03.05.2018г. / и към датата на извършеното от ответника изплащане в полза на ищеца / 06.12.2018 г. / на дружествения дял на Първанов, определена по негово усмотрение на 10 лева, е с нулева стойност. Установява, че дружеството е придобило от публична продан недвижим имот / ресторант „Перун„ в гр.Перник /, възложен му с постановление за възлагане от 09.10.2017 г., за сума от 752 001 лева, като ведно с таксите и размера на задатъка по изпълнителното дело формираната обща сума от 757 870,63 лева е осчетоводена по дебита на счетоводна сметка 401 Доставчици, като вземане на тази стойност. Баланса отразява дългосрочни задължения към финансова институция в размер на 791 000 лева.

Едва на 31.12.2020 г. е взета счетоводна операция, с която горепосоченият имот е включен в ДМА на „Еко Чек„ООД, като е изваден от масата на краткосрочните активи / вземания от доставчици / и въведен в инвентарната книга на дружеството, с отчетна стойност 757 870,63 лева. В обясненията си в открито съдебно заседание от 26.05.2021 г. вещо лице Я. посочва, че пасива по баланса, отразен като задължение към финансово предприятие , е по същество заем от „фирма „, но не банкова институция, със сумата по който ответникът твърди, че е заплатен придобития от публична продан недвижим имот. Посочва, че осчетоводяването на придобиването на имота по сметка

„Доставчици„ е неправилно и е следвало да се осчетоводи като ДМА, след като е бил заплатен. Ако се възнамерява последващата му продажба, осчетоводяването е следвало да стане по сметка 304 / материални запаси, краткотрайни активи /, но във всички случаи не и като вземане или задължение. По начина на заприходяването на имота през 2020 г., вещото лице счита, че имота е предназначен за собствено ползване от дружеството. В допълнително заключение по делото вещото лице е дало заключение за стойността на дружествения дял на П.П., към крайния момент на притежание на 100 % от капитала на дружеството и съответно към първия момент на намалено, в резултат на увеличение на капитала и приемането на нови съдружници, процентно участие на същия в капитала на дружеството 3,85 % , счетоводно отчитайки придобития недвижим имот като ДМА. Към тези два момента вещото лице установява отново нулева стойност на дружествения дял на Първанов. Установена е и пазарната стойност на придобития имот - 1 002 350 лева. Съответно, към датата на налагане на запора / 12.10.2017 г. / стойността на ликвидационния дял на Първанов е установена в размер на 244 000 лева

/ 1 026 хил. лева активи и 782 хил. лева задължения /, а към датата на увеличение на капитала / 11.06.2018 г.

/ - 9 000 лева / при 1030 хил. лева активи и 792 хил. лева задължения /.

Първоинстанционният съд е уважил иска и постановил прекратяване на дружеството, за което е съобразил наличие на всички предпоставки по чл. 517, 3 ал. 4 ГПК и възприел за меродавна определената стойност на ликвидационния дял на съдружника Първанов, като притежател на 100 % от капитала на дружеството / т.е. ирелевирайки последиците на увеличението на капитала и приемането на нови съдружници /, при осчетоводяване на притежавания недвижим имот като инвестиционен имот, т.е. по пазарна стойност, идентична с тази на придобиването му по реда на публичната продан 244 000 лева.

За да промени правния резултат, въззивният съд е приел за основателен довода на ответника във въззивната му жалба, че не са съобразени поясненията на вещото лице от открито съдебно заседание на 09.03.2022 г., от които се установява, че липсва решение на органите на дружеството, за осчетоводяване на придобития имот като „инвестиционен имот„ и е следвало да се осчетоводи като ДМА, докато първоинстанционният съд е съобразил осчетоводяване на имота като инвестиционен. Съдът се е позовал на решения по т.д.№ 1747/2014 г. и т.д.№ 1142/2016 г.на ІІ т.о. на ВКС, според които, от предназначението на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК следва, че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството, от равностойността на дела му, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът – взискател може да се удовлетвори. Ако такова вземане на съдружника не съществува, предприетото от взискателя принудително изпълнение няма да има обект и с прекратяването на дружеството няма да се постигне желания от взискателя правен резултат - удовлетворяване на вземането му към съдружника,чрез изпълнение върху дружествения му дял. Съдът приема, че от събраните доказателства се установяват предпоставките на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК, но не се установява вземане на съдружника - длъжник към дружеството – ответник за стойността на припадащ му се дружествен дял, предвид заключенията на приетите счетоводни експертизи, възпроизведени предходно във въззивното решение, тъй като към датата на налагане запора върху дружествените дялове на съдружника – длъжник и към датата на исковата молба, стойността на ликвидационния му дял е нулева. Липсата на вземане на длъжника Първанов към имуществото на дружеството – ответник, от стойността на припадащия му се дружествен дял, с оглед целта на иска, е основание за отхвърлянето му, тъй като не може да се постигне целения правен резултат. Съдът кредитира заключението на основната експертиза, в която остойностяването на дела на Първанов, по реда на чл. 125, ал. 3 ГПК, е извършено въз основа на осчетоводяването на придобитият недвижим имот, като ДМА, а не като „ инвестиционен имот„ , предвид липсата на решение на органите на дружеството / към момента на запора еднолична собственост и управлявано от длъжника Първанов / за това му предназначение. Така, съдът е формирал извод за нулева стойност на ликвидационен дял .

В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ При какви условия или предпоставки, предявен иск на основание чл. 517, ал. 4 ГПК подлежи на отхвърляне, респективно на уважаване ? ; 2/ Подлежи ли на отхвърляне иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, в случай че по делото не са събрани доказателства и не е спорен факта, че вземането на взискателя в 4 изпълнителния процес не е удовлетворено ? ; 3/ Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да съобразява вписани промени в правноорганизационната форма на ответника след предявяване на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК / в смисъл на – предполагаща иск по чл. 517, ал. 4 ГПК / и да изследва предпоставките за уважаване на иск, с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК ? и 4/ Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, да изследва и съобразява конкретна стойност на ликвидационен дял на едноличен собственик на капитала ? Допълнителният селективен критерий по всички въпроси е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решение по т.д. № 1753/2016 г. на І т.о. на ВКС и определения по т.д.№ 1540/2021 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 943/2022 г. на І т.о. на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но без посочена практика на СЕС и решения на Конституционен съд на Република България / по т. 2 /. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал. 2 , пр.трето ГПК, която обосновава със съобразяването на съда с последиците на преобразуването на дружеството – ответник, в хода на исковото производство – преобразуване от ЕООД в ООД. Касаторът изхожда от различие в предпоставките на исковете по всяка от двете алинеи, съответно основава очевидна неправилност, поради съобразяване предпоставките по ал. 3, вместо тези по ал. 4. Навежда изрично съображението, че съдът неправилно е изследвал изобщо стойност на дела на съдружника Първанов, тъй като както чл. 517, ал. 3 ГПК, така и ал. 4 на същата разпоредба не предвиждат такова условие.