Решение № 140 от 18.07.2024, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Гражданско дело 237/2022
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 25.09.2024
- Състав
- Светла Иванова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Троян, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20224340100237 по описа за 2022 година
В Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба от Б. И. И.- ЕГН: **********, ***, чрез адв.С. С. - Адвокатска колегия - Ловеч с адрес за призоваване: ***, против М. В. Р.- ЕГН: **********, ***, с настоящ адрес : ***, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
С разпореждане на съдията-докладчик по делото, исковата молба е оставяна многократно без движение, като на страната са давани указания, в изпълнение на които депозира два броя изправени искови молби /вх.
№3108/17.07.2023г. и вх.№3479/09.08.2023г. по описа на ТРС/.
Ищецът твърди, че е наследник по закон на своя чичо М.Б. И.- бивш жител на гр. Троян и баща си И.Б. И. - бивш жител на с.*, Община Троян.
Излага, че неговият наследодател М.Б. И. е закупил с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 47, том II, нот.дело № 461/1997г. на Троянски районен съд недвижим имот, представляващ Овощна градина от 600 кв.м., съставляваща парцел №1 от масив2068 по плана на землище гр.
Троян, местността „*" при граници: парцел №4 на П.М.Г., сервитутна граница, парцел №2 на В. М. Ж.,парцел №6 на В. В.ев Ж., заедно с построената в имота едноетажна масивна СЕЗОННА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 20 кв.м. и всички други подобрения в имота.
Сочи, че след закупуване на имота, неговият наследодател М.Б. И. започнал да владее имота, считано от 25.04.1997г., като заживял в постройката до смъртта си през 2014 година. Твърди, че в дворното място имало овощна градина, която той стопанисвал и берял плодовете от дръвчетата, изградил още една сграда в имота, която използвал за гараж и никой не му е спорил при упражняване на правото на собственост върху този имот, както и при изграждането на новата постройка. Твърди, че след смъртта му, този имот 1 продължил да владее неговия баща И.Б. И., като също живеел в него. Ищецът излага, че помагал на баща си, като редовно косял имота, съхранявал инвентар в него и берял плодове от дръвчетата. Сочи, че преди три - четири години изгорял покрива на жилищната постройка поради непредпазливост, проявена от баща му и предстои да го възстановява.
Заявява, че имотът бил деклариран от неговия чичо в отдел „Местни приходи" при Община Троян, а впоследствие от баща му, като е заплатил и дължащите се данъци.
Излага, че случайно узнал, че М. В. Р. се е снабдила с документ за собственост по реда на обстоятелствената проверка за имота му, като продала същият на В. И. Ш., който бил складирал в него строителни материали и изпратил работници, които да осъществяват строителство в него. В последствие установил, че с нотариален акт № 111, том III, per. № 2837 издаден по нотариално дело №438/2022г. на нотариус Б.К. В. Д. Ш. и М.Е. Ш.а са продали процесния имот на Н. П. А., който в момента се намира в имота.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на М. В. Р. и Н. П. А., че ищецът е собственик по силата на покупко- продажба, давностно владение и наследяване н а следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД 18-25/01.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес : с.*, Община Троян, Ловешка област п.к.5614, местност „*" с площ от 6 0 0 кв.м.,трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих/ съгласно §4 от ПЗРЗСПЗЗД категория на земята- 8, предишен идентификатор***; ***;***, номер по предходен план: няма, при съседи: имоти с идентификатори №***, №***, №***, №*** заедно с построените в имота едноетажна, еднофамилна ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ
22 кв.м. и едноетажна
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор № *** със застроена площ от 23 кв.метра.
Моли на основание чл.108 ЗС, Н. П. А. да бъде осъден да му предаде собствеността и владението върху описания по-горе имот, ведно с всички законни последици.
Ответницата М. Р., чрез адв.В. А. от АК-Ловеч представя писмен отговор, с който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявеният срещу нея положителен установителен иск по чл.124 ГПК.
Твърди, че наследодателите на ищеца - И.Б. и М.Б. не са притежавали правото на собственост, както и първите праводатели на М.Б. - Н.Б.Д. и съпругата му Н.Ц.Д. не са били собственици на имота, тъй като не са го придобили на валидно правно основание. Заявява, че цитираният в исковата молба нотариален акт не може да легитимира като собственик М.Б. праводател на ищеца, тъй като посочените в акта номера на парцел № 1 и масив 2068 не са съществували никога по никоя карта, отнасяща се до процесния имот. Твърди, че М.Б. е ползвал имота със съгласието на нейния баща, с който били приятели и колеги, като след смъртта на баща и, тя позволила на М.Б. да ползва имота, тъй като между тях съществувала уговорка да го закупи. Сочи, че едновременно с него тя е ползвала имота, като в него пасяла кравите си, че след смъртта на М.Б. е имало само епизодични 2 влизания в имота от неговия брат И.Б., когато не е имало къде да преспи, тя го допускала в имота от съжаление. Твърди, че след пожара в сградата, посещенията на И.Б. са били само няколко, а след смъртта на И.Б. никой не е идвал в имота - нито ищецът Б. Б., нито друг наследник. Заявява, че дори да се приеме, че е имало владение от страна на М.Б., то е прекъснато със смъртта му на ***г. и ищецът не може да се ползва от него. Оспорва като невярно твърдението в исковата молба, че М.Б. е строил гараж в процесния имот, тъй като постройка е строена много отдавна. Сочи, че М.Б. е изградил една беседка в долната част на нейния имот, извън процесния имот, която била изградена с нейно съгласие, в следствие уговорката с М.Б. да му продаде целия имот.
Сочи, че тя е била собственик на процесния имот до 16.03.2022 г. по силата на наследство от баща и В. В.ев Ж. и давностно владение. Излага, че процесният имот бил земеделска земя на баща и В. В.ев Ж., а след реституцията на земеделските земи тя го владяла и ползвала като свой.
Твърди, че със своя баща имала уговорка, че имотът е за нея, тъй като гледала животни - крави, поради което започнала да го владее като свой. Излага, че владението и било предадено от баща и като собственик, който бил засял и плодните дръвчета в имота.
Твърди, че има издадено първично решение на ОСЗ - Троян на името на баща и В. Ж., в което е включен и процесния имот, като с оглед наложилата се тогава порочна практика /от инж. М., който заснемал имотите в процесното землище и местност/, започнало издаване на скици и нотариални актове, без да има окончателни решения на ОСЗ. Излага, че по времето на тази практика нейният баща се снабдил с нотариален акт за собственост № 91, т. III, д. № 1029/1996 г. на ТРС, като процесният имот е описан в нотариалния акт, без да са посочени номера на масив, парцел, а само граници по първичното решение на ОСЗ, въпреки че в нот. акт са описани приложени скици. Заявява, че година след това, същият инж. М. е издал дублираща се скица, като отнема част от техния имот, за да бъде продаден на М.Б..
Излага, че за имота има издадено окончателно решение на ОСЗ - Троян № 14771/18.08.1998г. и скица № 4/16.09.1999 г., издадена от ОСЗ - Троян, в която номерацията на имота и масива, както и имената на съседите са различни от описаните данни в нотариалния акт на ищеца. Сочи, че имотът по решението и скицата е с №031012, ливада, местност „*", площ 2.045 дек. и записан собственик - В. В.ев Ж., която номерация се запазила до изготвянето на кадастралната карта за имота от 01.04.2009 г. и до 2020 г., когато картата е изменена.
Заявява, че баща и, заедно с праводателят на ищеца М.Б. И. били приятели, често си гостували и в разговорите е ставало въпрос за имота и за невярната скица на инж. М., както и че нотариалният акт на М. И. не е валиден, при което двамата се били разбрали бащата на Р. да му продаде имота – с нейно съгласие за 3000 лв., но до изповядване на сделка така и не се стигнало. Твърди, че след смъртта на М.Б. тя лично открила ищецът, като наследник на своя чичо, завела го да му покаже имота и потвърдила уговорката между своя баща и неговия чичо. Твърди, че ищецът се съгласил да и плати разсрочено до „Нова година" сумата 3000 лв., но така и не сторил това.
Излага, че след смъртта на баща и В. В.ев Ж. с ЕГН **********, починал на *** г. имота бил наследен от нея и брат и - В. В.ев Ж. с ЕГН ********** , с 3 който се уговорили, че процесният имот ще бъде за нея, както било уточнено с баща и приживе и тя продължила да го владее като свой, а след смъртта на брат и на *** г., с неговите наследници имали същата уговорка и продължила да владее самостоятелно имота.
Твърди, че на 01.04.2009 г. била приета кадастралната карта, в която имотът бил отразен като имот с идентификатор ***, с площ от 1991 кв.м., ливада в м. „*" и записана на името на баща и на основание решението на ОСЗ - Троян. Заявява, че никога процесният имот от 600 кв.м. не е съществувал като отделен имот. Твърди, че през 2020 г. получила съобщение от СГКК - Ловеч, че е извършено изменение на КККР на основание на §4 от ЗСПЗЗ, с което се засяга нейния имот с идентификатор ***., като част от имота бил записан на Община Троян, поради което се снабдила сНотариален акт за имота. Твърди, че на името на баща и били възстановени два имота по ЗСПЗЗ, които са имоти с идентификатор *** и с идентификатор ***., а между двата имота е имот с идентификатор ***, който е на нейната леля Д.В.М. - сестра на баща и. Сочи, че в имот с идентификатор *** има изградена постройка по § 4 от ЗСПЗЗ от ползвател П. Ш., за който има отреден имот, като от Община Троян били поканени да получат обезщетение за имота, ползван от Ш.. Твърди, че в имота на леля и също имало ползвател - С. Д., която след реституцията на имотите си разглобила направената от нея барака и освободила имота.
Твърди, че М. И. е купил имота по скица от ЕТ „М.", която счита за „невалидна“, че скица на имоти по §4 от ЗСПЗЗ се издават от Областен управител по специален ред, какъвто в случая за процесния имот не е приложен. Счита, че процедура по § 4 за процесния имот не е водена и няма завършена такава, чрез която ползвател да придобие право на собственост върху земя.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ангажира доказателства, прави доказателствени искания.
Ответникът Н. А., чрез адв.А. Ч. от ЛАК, в депозиран по делото отговор на предявените срещу него искове по реда на чл.124 ГПК- положителен установителен и осъдителен по реда на чл.108 ЗС, излага аргументи за недопустимост, а по същество за неоснователност. Твърди, че на 27.05.2022 год. закупил процесния недвижим имот от В. Д. Ш. /първоначално привлечен от ищеца като ответник по делото/ и от съпругата му, която сделка била обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот, вписан в СВ при РС-Троян. Сочи, че В. Д. Ш. и съпругата му М.Е. Ш.а са закупили преди това процесния недвижим имот от ответника по настоящето дело М. В. Р., като сделката между тях е обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот с Вх. per. № 868/16.03.2022 год., Акт № 28, том IV, дело № 695/2022 год. на Служба по вписванията - гр. Троян.
Излага се, че при сключването на сделката между тях, ответницата по делото се е легитимирала като собственик на процесния недвижим имот с Нотариален акт за собственост с Вх. peг. № 4311/22.11.2021 год., Акт № 195, том XVI, дело № 3446/2021 год. на СВ - Троян.
Твърди, че му е известно, че именно ответницата по делото М. В. Р. е била единствен собственик на този имот - преди продажбата му на В. Д. Ш., от когото впоследствие той го закупил. Сочи, че преди настоящето дело никога не е чувал ищецът или някой друг да предявява каквито и да е било претенции 4 по делото относно закупения от него имот.