Решение № 5863 от 17.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5863 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ Въззивно гражданско дело № 20251100501328 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20762/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 7719/2024 г. по описа на СРС, 66 състав, е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК 000694286, сумата от 292 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470423232357992, образувана по ПТП, реализирано на 24.09.2023 г. в гр. София с МПС „Киа Сийд“, рег. № ****, при попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба в съда /12.02.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 955 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Столична община.

1

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се неговото несъответствие с изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК за съдържание на краен съдебен акт, тъй като в него не се съдържали конкретни данни за индивидуализацията на спорното право, не били обсъдени доводите на ответника, оборващи иска.

Не било ясно как първоинстанционният съд стигнал до извода, че искът бил доказан по основание и размер. Прави се позоваване на Решение № 154/24.08.2016 г. по гр. дело № 3848/2015 г., ВКС, IV г.о. Твърди се, че по делото не било установено наличието на дупка на пътното платно. Липсвало индивидуализиране на щетите. Поддържа се липса на валидно сключен застрахователен договор, поради което заплатеното обезщетение било по непокрит застрахователен риск. Поради това липсвали предпоставките за суброгация. Съдържащото се по делото уведомление не замествало липсата на съставен протокол за ПТП. Така мотивиран, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Неоснователно било възражението за съпричиняване. Моли решението да бъде потвърдено.

Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

2

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 12.02.2024 г., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Столична община да заплати на ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, сумата о т 292 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета № 470423232357992, образувана по ПТП, реализирано на 24.09.2023 г. в гр. София с МПС „Киа Сийд“, рег. № ****, при попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба в съда /12.02.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Предявен е осъдителен иск с правно чл. 410 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал.

1 ЗЗД, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно застрахователно правоотношение със собственика на увреденото МПС, произтичащо от договор за имуществена застраховка „Каско“; 2) настъпване на застрахователно събитие през периода на застрахователното покритие, за което застрахователят носи риск; 3) вид и размер на вредите, причинени на застрахованото от ищеца МПС; 4) пряка причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и неизпълнението на задължението на ответника за обезопасяване на пътния участък; 5) размер на обезщетението, заплатено от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за имуществена застраховка „Каско”; 6) възложена от ответника работа, при изпълнението или по повод на изпълнението на която изпълнителят с противоправното си поведение е причинил процесните вреди.

3

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че с поведението си пострадалият е причинил или е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По делото се установява от представените писмени доказателства – Застрахователна полица № 4704231000001206 и Общи условия към автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, че е сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ на л.а. „Киа Сийд“, рег. № ****. Покритието на договора за застраховка е за периода от 15.09.2023 г. до 14.09.2024 г.

Уговорено е покритие „Пълно Каско“, включващо покритие на щети вследствие на пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия на трети лица – глава втора от Общите условия. Съгласно посочената в същата глава дефиниция, „ПТП“ представлява събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно първата предпоставка за уважаване на главния иск на ищеца е налице – установено е наличие на застрахователно правоотношение между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и собственика на увреденото МПС към датата на процесното ПТП.

Възражението на въззивника в обратна насока, релевирано във въззивната жалба, е неоснователно. Не може да бъде споделен и доводът на въззивника, че е налице непокрит риск – видно от цитираните по-горе общи условия ищецът се е задължил да покрие риска от повреда на пътно превозно средство, възникнало в процеса на движението му, а обезщетяването на щети вследствие необезопасена дупка не попада в изключенията по раздел 6 на глава 2 от общите условия.

Необоснован е доводът на Столична община, че в случая не е установено наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Безспорно е по делото обстоятелството, че за процесното ПТП не е съставен протокол за ПТП от органите на МВР.

Чл. 125 ЗДвП урежда хипотезите, при които службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие. В т. 8 на разпоредбата е предвидено, че 4 такова посещение е задължително, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. По делото нито се твърди, нито се установява да е налице тази хипотеза.

Видно е от приетото по делото без възражения от страните заключение по съдебноавтотехническа експертиза, че механизмът на ПТП е както следва: На 24.09.2023 г. в град София водачът на МПС „Киа Сийд“, рег. № ****, се е движил по ул. „Пловдивско поле“ и преди кръстовището с бул. „Андрей Ляпчев“ по време на движение преминава през необезопасена и несигнализирана дупка, находяща се на пътното платно, което става причина за увреждане на автомобила. Уврежданията – по задна лява гума и задна лява джанта, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а размерът на вредите възлиза на 317,18 лв.

По делото е разпитан и свидетелят Г.О.П., управлявал увредения автомобил в момента на процесното ПТП. Същият посочва, че през есента на 2023 г. е спукал гума, като не може да посочи имената на улицата, на която е станало произшествието. Свидетелят е взела приятеля си от „Доминос“ до метростанция „Г. М. Димитров“, след което тръгнали наобратно, колата се разклатила, на екрана светнало, че едната от задните гуми губи налягане, като не помни дали лява или дясна. Отбили колата, слезли, видели, че гумата губи налягане, преместили колата още няколко метра и сменили гумата. Дупката била несигнализирана, свидетелят разбрал за нея постфактум, движел се с 3040 км/ч, било сумрачно в момента на инцидента.

След изслушване на свидетелските показания, вещото лице не е изменило изводите си по експертизата.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че спуканата гума е била сменена, след което водачът на л.а. „Киа Сийд“ се е прибрал в Студентски град. От горното следва извод, че посещение на органите на МВР на процесното ПТП не е било задължително, поради което доказването на механизма на същото може да се установява с всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК.

Съдът кредитира заключението по съдебноавтотехническата експертиза като професионално, безпристрастно и изчерпателно изготвено. От същото се установяват механизмът на ПТП, щетите по лекия автомобил и причинно5 следствената връзка между двете.

Констатациите на вещото лице отговарят на посоченото в Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л. 6 от делото на СРС) описание на събитието: „При движение преминах през необезпоасена дупка със задна лява гума“, като е посочено, че инцидентът е станал на ул.

„Пловдивско“, а щетите са по задна лява гума и джанта.

Същите увреждания са посочени и в Опис – заключение по претенция № 51-05030-00915/23 / 17.10.2023 г.

Съдът няма основание да не кредитира свидетелските показания на водача на л.а. „Киа Сийд“. Същият е получил застрахователно обезщетение от ищцовото дружество и по никакъв начин не е заинтересован от изхода по делото, поради което съдът кредитира показанията му в пълна степен.

При съвкупен анализ на представените писмени доказателства, свидетелски показания и приетата по делото САТЕ безспорно може да се направи извод, че е настъпило застрахователно събитие, във връзка с което е възникнало задължение за ищцовото дружество да заплати в съответствие със застрахователния договор застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като съгласно чл. 31 ЗП дейностите по изграждане, ремонт и поддръжка на общинските пътища се извършват от общините.

На основание чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Според § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.