Определение № 367 от 06.03.2026, Административен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367

Ямбол, 06.03.2026 г.

Административният съд - Ямбол - V състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА

Като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20267280700087 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба, депозирана от П. Д. К. с [ЕГН] от [населено място],[община],[улица],със съдебен адрес:[населено място],[улица],*чрез адв.И. Г. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000021/24.02.2026 г., издадена от началник сектор към , ОД на МВР - Ямбол, сектор "Пътна полиция, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП , а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

С жалбата съдът е сезиран с отделно искане за спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 от АПК, което е и предмет на настоящото производство. Искането е мотивирано с факта, че към датата на сезиране на съда действието по отнемане на свидетелството за управление на МПС било лишено от правно основание, тъй като представеното доказателство за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ опровергавало предпоставките по чл. 175, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Поддържа се, че служебното прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство било извършено въз основа на справка, която не отразявала действителното фактическо положение, а освен това липсвали доказателства водачът да е бил надлежно уведомен за провеждането на административна процедура по прекратяване на регистрацията. Жалбоподателят сочи още, че отсъствал субективният елемент за извършване на твърдяното нарушение, поради което действието на заповедта и допуснатото  предварително изпълнение били неправилни и непропорционални. Излага и доводи, че продължаването на действието на мярката му причинявало значителни затруднения и вреди, включително морални и материални, тъй като бил лишен от възможността да управлява автомобила си, който използвал ежедневно. Посочва, че поради естеството на работата си като земеделски производител и животновъд се налагало да пътува ежедневно до различни населени места с оглед обработване на земеделски земи и полагане на грижи за животни, поради което отнемането на свидетелството му за управление сериозно затруднявало осъществяването на професионалната му дейност и поддържането на стопанството.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. з) гг) ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда прилагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, като налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл. 165, ал. 2, т. 2 (чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП).

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, обжалването на заповедите по чл. 172, ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал. 6 на чл. 172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, е основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона (чл. 172, ал. 6 ЗДвП), поради което приложим е редът на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С чл. 172, ал. 6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК – те се презюмират, като се приема, че общественият интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда – имуществена или неимуществена вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалвания индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават или засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя.

В случая жалбоподателят твърди, че са налице основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта, тъй като към датата на сезиране на съда отнемането на СУМПС било лишено от правно основание, предвид представеното доказателство за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което според него опровергавало предпоставките по чл. 175, ал. 3 и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Излага и доводи, че поради естеството на работата си като земеделски производител и животновъд се налагало да пътува ежедневно до различни населени места с оглед обработване на земеделски земи и полагане на грижи за животни, поради което отнемането на свидетелството му за управление сериозно затруднявало осъществяването на професионалната му дейност и поддържането на стопанството.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е и приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква з) гг) ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагаща неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. От представените по делото доказателства се установява, че на датата на издаване на оспорената заповед – 024.02.2026 г., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното моторно превозно средство. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при преценката за съразмерност на предварителното изпълнение, доколкото сочи на липса на продължаваща противоправност и на намалена необходимост от незабавното прилагане на мярката с оглед защитата на обществения интерес.

Наред с това по делото са представени извлечения от НОИ и ЦРОЗ, от които е видно, че жалбоподателят е земеделски производител в землищата на [населено място],общ.Тополовград и има вписани четири залога.

Характерът на тази дейност предполага ежедневно придвижване между различни населени места, което прави използването на моторно превозно средство обективно необходимо за поддържането на стопанството. В този смисъл отнемането на свидетелството за управление на МПС не се свежда единствено до обичайно неудобство, а създава реална опасност от сериозно затрудняване на упражняването на професионалната дейност и от настъпване на неблагоприятни имуществени последици, свързани с невъзможност за своевременно обслужване на земеделските площи, разположени в различни землища. Тези последици надхвърлят типичните неблагоприятни ефекти от прилагането на мярката и могат да бъдат определени като значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото засягат възможността на жалбоподателя да осъществява трудовата си дейност и да реализира доходи, както и нормалното функциониране на земеделското стопанство. Наред с това същите са и трудно поправими, предвид спецификата на земеделската дейност и необходимостта от ежедневно и непрекъснато полагане на грижи за земеделските площи, разположени в различни населени места.

При това положение защитата на частния интерес в конкретния случай може да бъде противопоставена на презумирания обществен интерес от незабавното изпълнение на мярката. С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-3392-000021/24.02.2026 г., издадена от началник сектор към , ОД на МВР - Ямбол, сектор "Пътна полиция, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП , а именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАС на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: