Решение № 25 от 20.02.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Дулово, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20233410200287 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез управителя Т. Б. Е., срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ (допускане до работа без сключен писмен трудов договор), установено при проверка на *** г. на строителен обект в ***.

Жалбоподателят се представлява по делото от А. Б., а Административнонаказващият орган – от И. И. А..

По делото е конституирана и Районна прокуратура – Силистра, която не изпраща представител.

В подадената жалба и в последващите писмени бележки жалбоподателят поддържа, че не е установено предоставяне на работна сила по трудово правоотношение; твърди се „приятелска/доброволна помощ“, без уговорено възнаграждение; декларираните в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ факти се оспорват като недостоверни и „вписани под натиск“; според жалбоподателя липсва доказаност относно субекта на нарушението (твърдение, че имотът на *** е лична собственост на управителя като физическо лице, поради което не следвало да се ангажира отговорност на дружеството); прави се и искане за приложение на чл. 28 ЗАНН („маловажност“) и/или аргументация за явно незначителна обществена опасност.

1

Административнонаказващият орган оспорва жалбата като неоснователна. В писмената защита се поддържа, че от доказателствата се установява реална трудова дейност на проверяваното лице на обекта, при определени елементи на трудово правоотношение (длъжност, работно време, възнаграждение, подчиненост/отчитане), както и че редовно съставеният акт по КТ се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 евро.

От приобщените по делото писмени доказателства, съставляващи административнонаказателната преписка (АУАН № **** г.; НП № *** г.; декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ; възражение по чл. 44 ЗАНН; разписка за връчване; нотариален акт; експертно решение на ТЕЛК; заповеди за оправомощаване – приобщени по реда на чл. 283 НПК в съдебно заседание на *** г.) и от гласните доказателства, съдът приема за изяснена следната фактическа обстановка:

На *** г. в ** часа служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, съвместно със служители на МВР – РУ Дулово, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Ремонт на сграда“, находящ се в ***, с посочен изпълнител/възложител на СМР „****“ ЕООД. Проверката е извършена в присъствието на управителя на дружеството.

В хода на проверката е установено, че лицето Б. Й. Р. от **********, работи като „мазач“, като в момента на проверката е извършвало външно измазване на стена на сградата. При изследване характера на възникналото между страните правоотношение е изискана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ от *** г., от която е отразено: приемане на работа на *** г. на длъжност „мазач“, договорено възнаграждение 30,00 лв. на ден, работно време от 8:00 до 15:00 часа, почивни дни събота и неделя, възлагане и отчитане на работата към управителя. Констатирано е, че при проверката липсва сключен трудов договор в предписаната писмена форма. На *** г. е съставен АУАН № **** г., а на ** г. е издадено обжалваното НП № *** г. В срока по чл. 44 ЗАНН е депозирано възражение, с което се отрича наемане/заплащане и се изтъква личната собственост върху имота, удостоверена с нотариален акт.

Жалбата срещу НП е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок.

Горната фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по преписката и от показанията на разпитаните свидетели в съдебното производство, като съдът извърши цялостна преценка по правилата на чл. 14 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

Съдът отчете, че в заседанието на *** г. по реда на чл. 283 НПК са прочетени, приети и приобщени като писмени доказателства: нотариален акт 2

№ ** г.; експертно решение на ТЕЛК № *** г.; НП № *** г.; разписка от „Български пощи“ ЕАД; възражение; АУАН № **** г.; декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ; заповеди № ** г..

По отношение на свидетелските показания съдът обсъди подробно:

Актосъставителят – инж. М. Д. Г. заявява, че при проверката са възприели реално извършвана ремонтна/мазаческа дейност, че на място се е появил управителят, който е заявил качеството си и е посочил фирмата, както и че данните в декларациите са попълвани от самите лица. Свидетелката подчертава, че за контрола не е решаващо кой е собственик на имота, а кой е стопанисващият и организиращият дейността на обекта.

Свидетелят М. С. Д., присъствала при проверката, потвърждава, че на обекта са заварени лица, извършващи работа по фасадата, че е бил потърсен човекът, който им е възложил работата и впоследствие е съставен акт, след като е връчена призовка/документи. В показанията си тя дава допълнителни детайли относно затруднения при писането/попълването и нужда от съдействие.

Свидетелят Д. Р. Ц. потвърждава, че АУАН е съставен и предявен в ДИТ – Силистра в присъствието на управителя и процесуалния му представител.

Свидетелят Т. З. М. – полицейски служител - заявява, че при пристигането е възприел две лица, които извършват трудова дейност по фасадата; потвърждава, че лицата са попълвали документи, като са били подпомагани от инспекторите, но категорично отрича да е имало заплахи или принуда към лицата да попълнят документите. Посочва и че ролята на полицията е била охранителна.

Свидетелят К. И. И. – полицейски служител потвърждава наличието на две лица на проверявания обект, но заявява сериозни затруднения да си спомни детайли поради изминалото време; изразява, че „със сигурност са попълвали“ документи, но не може да възпроизведе фактическите действия и разговори в детайл.

Свидетелят Х. Д. С. признава, че е работил на обекта около 8–10 дни и сочи в свободния разказ, че са му давали дневни суми от порядъка 30,00 лв., 40,00 лв. и 50,00 лв. (в зависимост от работата, включително при работа „до късно“). Заявява, че не може да пише и че е подписвал, без да види/прочете документа, като според него „две жени“ са му казали да подписва. В края на разпита съдът извършва сравнение на подписи (предявяване на декларация и подпис от призовка), като констатира, че подписът е положен от свидетеля.

Свидетелят Б. Й. Р. е доведен принудително и разпитан на *** г.

Свидетелят заявява, че не познава управителя, че е отишъл да помогне на лице от пазара (посочва се име „**“), че не е имало договорка за плащане и че са били принудени да попълнят декларация; твърди, че е записал в декларацията „****“ и други данни по указание/натиск от инспектор („една слабичка жена“) и от страх „че ще ги съберат с полицията“, като изрично заявява, че съдържанието на попълненото от него не отговаря на истината и че се отказва от декларираните.

3

При съпоставка на горните показания съдът прави следните решаващи изводи относно тяхната достоверност:

Показанията на инспекторите (актосъставител и свидетел при проверката), както и на полицейския свидетел М., са последователни, взаимно подкрепящи се и съответстват на писмените доказателства – АУАН, НП и декларацията по чл. 402 КТ, включително относно възприетата „на място“ трудова дейност, присъствието на управителя и документалното оформяне след проверката.

От друга страна, свидетелят Р. въвежда едва в съдебната фаза твърдение за принуда и невярност на декларацията, което се оказва в логическо протИ.речие с категоричното отричане на принуда от полицейския свидетел М. и с обстоятелството, че самият Р. е бил предупреден за отговорността си при деклариране на неверни факти (по съдържание на съдебния протокол); допълнително, свидетелят твърди, че не е работил изобщо, но не отрича, че е бил на обекта и че е започнало подготовка/организация на работа, което се разминава с останалия доказателствен комплекс, включително и с констатациите за непосредствено възприето измазване и положен труд.

Особено значение съдът отдава на показанията на свидетеля С. относно реално положен многодневен труд и получавано дневно възнаграждение в диапазон 30–50 лв. Тези данни се намират в очевидна кореспонденция с писмено отразеното в декларацията по чл. 402 КТ, че е уговорено възнаграждение 30,00 лв. дневно и че е налице работно време, почивни дни и отчитане (по АУАН/НП). Макар свидетелят С. да заявява, че не може да пише и не е виждал документа, признанията му за възмезден и продължителен труд в условията на определена организация на работа подкрепят тезата на административнонаказващия орган, че не е налице случайна еднократна „приятелска услуга“, а предоставяне на работна сила при фактическо уговаряне на съществени елементи на трудово правоотношение.

Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ е от състава, санкциониран по чл. 414, ал. 3 КТ, когато работодател допусне работник/служител да започне работа без сключен писмен трудов договор, като юридическото лице носи обективна (безвиновна) административнонаказателна отговорност.

В съдебната практика се приема, че когато е налице регулярно полагане на труд срещу заплащане и са договорени елементи от кръга на чл. 66, ал. 1 КТ (място на работа, длъжност/характер на работата, работно време, трудово възнаграждение и др.), отношенията следва да бъдат квалифицирани като трудови по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, а липсата на писмен трудов договор реализира нарушението по чл. 62, ал. 1 КТ.

Относно декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ: съдебната практика последователно квалифицира тази декларация като частен свидетелстващ документ, който е допустимо доказателствено средство в административното и съдебното производство, но не притежава обвързваща материална доказателствена сила и се преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Когато декларацията се подкрепя от други 4 доказателства (възприятия на проверяващи, свидетелски показания, други писмени доказателства), тя може да обоснове извод за съществуване на декларираните фактически обстоятелства към момента на проверката, включително и при последващо „отказване“ от тях в съдебна фаза при оценка за нелогичност/непоследователност на съответните показания.

Съдът съобрази, че в част от практиката е застъпвано и разбирането, че изолирана и необезпечена с други доказателства декларация по чл. 402 КТ не следва да бъде кредитирана като достатъчна за ангажиране на административнонаказателна отговорност при спор за естеството на правоотношението.

В настоящия случай обаче доказателствената картина не се изчерпва с декларацията – налице са непосредствени възприятия на инспекторите и на полицейски служител за извършвана трудова дейност, както и показания на свидетел, който признава многодневна работа срещу дневни плащания, което съществено отличава казуса от хипотеза на „единствено доказателство – декларация“.

По възражението за „маловажен случай“: чл. 415в КТ представлява специална уредба на маловажните нарушения по трудовото законодателство и е специална по отношение на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Съгласно изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 КТ нарушенията на чл. 62, ал. 1 КТ не са маловажни, поради което е недопустимо квалифицирането на установеното нарушение като маловажно по реда на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че на *** г. е било налице предоставяне на работна сила на строителния обект в ***, при организация на труда и елементи на трудово правоотношение: длъжност „мазач“, определено работно време 8:00–15:00 ч., определено дневно възнаграждение 30,00 лв., установени почивни дни, както и подчиненост/отчитане към управляващото обекта лице. Това е видно от декларацията по чл. 402 КТ, отразена в АУАН и НП, и се подкрепя от показанията на инспекторите и на свидетеля С. относно реално полаган труд и заплащане.

Разпечатката съдържа 40 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56a3906c-4a08-4317-b95b-b0108df4037a