Решение № 174 от 25.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Добрич, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНЧО Й. Д. при участието на секретаря Снежина Ив. Д.а като разгледа докладваното от ДАНЧО Й. Д. Административно наказателно дело № 20263230200477 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул.

„***” № *** чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр.

***, ул. „***” № *** срещу Наказателно постановление № 26-0851-000268 от 20.04.2026 г., издадено от Г. Л. Д. – ВПД началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на Р. И. А., ЕГН **********, адрес: гр. ***, ул.

„***” № *** за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени административно наказание глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е 1 обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4560264/31.03.2026 г., съставен от Д. Ж. Д. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич.

Както е известно от теорията, една от функциите на АУАН е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице, за извършено от него конкретно нарушение. В настоящия случай, със съставения АУАН, на Р. И. А. е повдигнато обвинение за това, че „на 31.03.2026 г., около 13:50 часа, в гр. Добрич, по ул. „Отец Паисий“, до номер 69, в посока бул.

„Добруджа“, управлява лек автомобил марка „***“ с регистрационен номер ***, като водача напуска мястото на проверката.“ (цитат).

При така извършеното описание на нарушението, същото е квА.фицирано в АУАН по 103 от ЗДвП, съгласно която норма, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Така направеното описание в акта не съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. В случая е нА.це непълнота на фактическото описание на нарушението, тъй като актосъставителят се е ограничил единствено до посочване на обстоятелството, че водачът е напуснал мястото на проверката, без каквото и да е изложение относно конкретните факти и обстоятелства по извършване на процесното нарушение.

В хипотеза на административно обвинение за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, обстоятелството, че водачът не е изпълнил указанията, респективно разпорежданията на представителя на службата за контрол, както и какви са били тези указания (разпореждания), е съществен обективен признак, релевантен за индивидуА.зацията на административното нарушение, тъй като очертава конкретното Д.ие като конкретно правонарушение. Това е така, доколкото когато спрямо конкретно лице се формулира конкретно административнонаказателно обвинение, следва освен ясно, точно и пълно описание на вмененото административно нарушение, да е нА.це изложение и досежно обстоятелствата - дата, време и място на извършване на нарушението, както и посочване на всички признаци от състава на нарушението, тъй като същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и на наказателното постановление (НП), но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение

Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в акта, включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за нА.чие на съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази и да упражни правото си на защита, тъй като една от функциите на акта за установяване на административно нарушение е обвинителната. От друга страна същевременно 2 се затруднява административнонаказващия орган и съда при постановяване съответно на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице. Така например, допуснатата в случая непълнота относно фактическия състав на нарушението, на практика поставя съда в обективна невъзможност да извърши преценка относно приложението на закона от материалноправен аспект, предвид и обстоятелството, че преценката за съставомерността на Д.ието обхваща изследване на въпроса какво е било даденото разпореждане спрямо водача и било ли е изпълнено то от последния.

Тези нарушения при съставяне на процесния АУАН са толкова съществени, че същият не може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него административно нарушение, поради което не е следвало да се издава наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност, административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, възпроизвеждайки фактическата обстановка, описана в акта и с което наказателно постановление на Р. И. А., за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени административно наказание глоба в размер на 102,26 евро (200,00 лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца.

За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи, че само по себе си напускането на мястото на проверката, без на водача да е било дадено разпореждане в обратна насока, не покрива признаците на административно нарушение.

В тази насока следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правните основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, а именно нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Разпоредбите на закона са ясни, категорични и точни. Както АУАН, така и НП трябва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено. Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правната логика или по тълкувателен път от съдържанието на други документи по административнонаказателната преписка.

Допуснатите процесуални нарушения, описани по-горе са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не 3 могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на производството. Същите са довели до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, съставляващо основание за отмяна на обжалваното НП. Тъй като се касае за особено съществени нарушения, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, нА.чието на тези нарушения обуславя отмяната на атакуваното постановление. В тази насока е и константната съдебна практика.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реА.зиране на административнонаказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 31.03.2026 г., свидетелите Д. Ж. Д. и В. П. Г., и двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Добрич изпълнявА. служебните си задължения в състав на автопатрул, обслужващ територията на град Добрич.

Около 13:50 часа, същите се намирА. по ул. „Отец Паисий“, до № 69, като осъществявА. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата.

Изпълнявайки служебните си задължения, полицейските служители видели излизащ от Търговски парк Добрич (ритейл парк от отворен тип) лек автомобил марка „***“ с регистрационен № ***, чийто водач в нарушение на пътен знак, указващ посоката на движение - задължително надясно, както и нА.чната хоризонтална маркировка, завил наляво. Свидетелят Д. Д. подал сигнал за спиране, в резултат на което водачът (жалбоподателят Р. И. А.), спрял управляваното от него моторно превозно средство в най-дясната част на платното за движение и предал поисканите му документи, свързани с управлението на моторното превозно средство. Свидетелят Д. обяснил на А. причината за спирането, а именно извършеното от него нарушение, разяснявайки, че ще му бъде съставен фиш за глоба, за което следва да изчака в автомобила. Жалбоподателят се съгласил с извършеното нарушение и полицейските служители предприели действия по съставянето на фиша за глоба.

По време на съставяне на фиша за глоба, А. получил поредното за деня стомашно разстройство, съпроводено с гадене и повръщане, поради което потеглил с автомобила в посока Търговски парк Добрич, където работел в нает търговски обект „***“, за да посети санитарен възел. След около 5-10 минути, А. сам се върнал на мястото на проверката.

Непосредствено след приключване на проверката, Р. А. посетил болнично заведение, където бил прегледан от медицинско лице, за което бил съставен Амбулаторен лист № 2609020773F0, издаден на 31.03.2026 г. в 14:45 часа от д4 р Р. А. и видно от който, от няколко дни А. е бил със силна обща отпадналост, болки по мускули и стави, болки в епигастриума, редки изхождания, гадене и повръщане, като му е била поставена основна диагноза „Други бактериални пневмонии“.

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по делото свидетелите Д. Ж. Д. и В. П. Г., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства: Амбулаторен лист № 2609020773F0, издаден на 31.03.2026 г. в 14:45 часа от д-р Р. А., Трудов договор № 8 от 29.05.2024 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 72/07.04.2026 г., Договор за наем от 07.11.2023 г., Удостоверение № 01472 за утвърдена категория.