Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 179 от 01.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно частно наказателно дело 367/2025
Вид
Определение № 179
Подписан
01.12.2025
В сила
01.12.2025
Състав
Деян Георгиев Събев, Йорданка Георгиева Янкова, Боян Бойков Ешпеков

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. К., 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20255100600367 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІ от НПК.

С протоколно определение рег. № 708 от проведено на 30.09.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 246/2025 г., К. районен съд е прекратил производството по делото и го е върнал на прокурора за отстраняване на допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила. В определението е прието, че от изложеното в обвинителния акт не ставало ясно защо на подсъдимия А. Х. е повдигнато обвинение по чл.150, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като не били посочени по време и място отделните деяния, които са включени в продължаваната престъпна дейност, колко са деянията, кога и къде са реализирани. Във фактическата обстановка на обвинителния акт били изложени твърдения за общо четири деяния, извършени по различно време и място. След това бил направен извод, че деянието на Х. е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните му деяния през месец октомври 2023 г., през месец октомври 2023 г., през месец ноември 2023 г. и през месец декември 2023 г., осъществяват състав на едно и също престъпление, деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Отделните деяния не 1 били индивидуализирани, както не били индивидуализирани и в диспозитива на обвинителния акт като време и място на извършване. Тази непълнота според районния съд, ограничавала правото на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, дали повдигнатото обвинение е за всички описани в обстоятелствената част деяния или за някои от тях, съответно кои са тези деяния. Нарушението било съществено, защото водело до невъзможност за очертаване на предмета на доказване в съдебната фаза, където съдът се произнасял по фактите, респективно подсъдимият се защитава срещу тях, а не само срещу дадената от прокурора правна квалификация. Фактите в случая били за няколко деяния, но от изводите на прокурора след тези факти, както и от диспозитива на обвинителния акт не ставало ясно за колко и кои деяния следва да отговаря подсъдимия, респ. и съдът да се произнесе с крайния си съдебен акт. Така допуснатото процесуално нарушение било отстранимо чрез ново предявяване на обвинение, в което всяко от деянията, обуславящи продължаваното престъпление, следвало да бъде посочено и индивидуализирано по време и място на извършване.

Против така постановеното определение в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор от Районна прокуратура – К., в който се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения: На досъдебното производство на обв.А. Х. било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл.150, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от месец октомври 2023 г. до месец декември 2023 г. в землището на гр.К., в землището на с.К., общ.К. и в гр.К..

Твърди се, че при съставяне на обвинителния акт били спазени всички изисквания на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НК. В обстоятелствена част на обвинителния акт подробно било посочено времето, мястото и начина на извършване на всяко едно от отделните деяния /4 на брой/, извършени от подс.А. Х., или извършено от него престъпление по чл.150, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Било посочено също, че деянието било извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните му деяние през месец октомври 2023 г., през месец октомври 2023 г., през месец ноември 2023 г. и през месец декември 2023 г. осъществяват състав на едно и също престъпление, деянията били извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което последващите се явявали от обективна и 2 субективна страна продължение на предшестващите. Никъде в разпоредбите на НПК, касаещи изготвяне на обвинителния акт не се съдържали изисквания при посочване на деяние извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, или продължавано престъпление, извършено в периода, както било в настоящия случай – в периода от месец октомври 2023 г. до месец декември 2023 г., прокурора да посочи кога точно е извършено всяко едно от деянията в този период. В случая съдът поставил още изисквания към прокурора, които законът не изисквал. Счита връщането на делото за допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия за неоснователно, израз на прекомерен формализъм в наказателния процес.

Предлага, да се отмени протоколното определение от 30.09.2025 г., постановено по НОХД № 246/2025 г. по описа на РС –К., като неправилно и неказонокъсобразно, и делото да бъде върнато на РС – К. за разглеждане по същество.

След преценка на данните по делото, съдът констатира следното:

Определението на първоинстанционният съд, с което е прието, че обвинителният акт, въз основа на който е образувано наказателното производство и с който са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК относно фактите касаещи предмета на престъплението, е правилно. В алинея втора на цитирания текст е посочено, че в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът на вредите; пълни данни за личността на обвиняемия. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. по н.д. № 2/2002 г. на ОСНК при ВКС, чрез обвинителния акт се развива в пълнота обвинителната теза пред решаващия съдебен орган и главното му значение е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като в обстоятелствената му част прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието. По този начин се поставят рамките на процеса на доказване, в резултат на което се гарантира правото на дееца да осъществи в пълен обем защитата си. Липсата на факти, 3 които се отнасят до времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, в случая отделните деяния включени в състава на продължаваното престъпление, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство.

Доводите изложени в протестта, че посочените от решаващия съд процесуални нарушения не били налице, тъй били спазени всички изисквания на разпоредбата на чл.246, ал.2 от НК и никъде в разпоредбите на НПК, касаещи изготвяне на обвинителния акт не се съдържали изисквания при посочване на деяние извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, прокурора да посочи кога точно е извършено всяко едно от деянията в този период, като по този начин съдът поставил още изисквания към прокурора, които законът не изисквал, са неоснователни.

Разглежданият обвинителен акт е внесен срещу А. З. Х. от гр.К., за това, че в периода от месец октомври 2023 г. до месец декември 2023 г. в землището на гр.К., в землището на с.К., общ.К. и в гр.К., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – Р. Р. Т. от гр.К., с ЕГН **********, като употребил за това заплашване – престъпление по чл.150, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. За така описаното деяние А. Х. е бил привлечен като обвиняем на досъдебното производство.

Съгласно чл.26, ал.1 от НК, продължавано престъпление е налице, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като деецът в тези случаи се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност и съобразно с причинения от тях общ престъпен резултат.

Безспорно тази легална дефиниция предпоставя и изисква в обвинителния акт да бъдат описани отделните деяния, включени в продължаваното престъпление. Същите следва да бъдат конкретизирани по време, място и начин на извършване, за да може да се извърши преценка дали 4 са налице всички признаци на продължаваното престъпление и за да изпълнят своите процесуални функции както постановлението за привличане на едно лице в качеството му на обвиняем /да гарантира правото на защита на обвиняемия в един по-ранен етап на наказателния процес - на досъдебното производство/, така и обвинителният акт - да определи в съдебната фаза на наказателния процес какъв е предметът на доказване, за да осъществи подсъдимия правото си на защита. Прецизното посочване на периода на извършване на престъплението определено като продължавано такова по чл.26 от НК, е същественото обстоятелство по отношение на правото на защита, даващо възможност на привлеченото лице да се противопостави на обвинението, като представя свои собствени доказателства против същото в т.ч. и посредством- обосноваване на алиби.

В настоящия случай, в заключителната част на обвинителния акт не са посочени дори броят изпълнителни деяния, чрез които е извършено продължаваното престъпление против половата неприкосновеност на малолетната пострадала, а безспорно броя на деянията, е съставомерен признак на продължаваните престъпления и е от съществено значение за търсената наказателна отговорност на подсъдимия – дали отговаря за две, за три, за четири или за повече деяния включени в продължаваното престъпление, съответно колко деяния формират продължаваното такова и очертават предмета на доказване.

Всяко от деянията също така, следва да е индивидуализирано по време, място и начин на извършване в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Когато не може да бъде посочено точното време - като дата на отделните деяния, то може да се посочи приблизително такова /напр.: в началото или в края на месеца/, като останалите субективни и обективни признаци също следва да се посочат. Това е необходимо с оглед характера на самото продължавано престъпление, включващо повече от две /конкретни/ деяния. В случая обвинителния акт, който е внесен в КРС, съдържа описание на отделни деяния, две от които са описани, че са извършени през месец октомври, без каквато и да била индивидуализация на времето на извършване на всяко от деянията, което безспорно нарушава правото на защита на подсъдимият, да знае в какъв интервал или период от време през месец октомври е обвинен, че са извършени двете деяния.

5

Възприетия от прокурора подход посочвайки единствено месец, без дори да посочи, че това се е случило на неустановена дата, като в обстоятелствената част е посочил „през месец октомври, през месец октомври, през месец ноември и през месец декември на 2023 г.“, а в заключителната част е посочил в периода „от месец октомври 2023 г. до месец декември 2023 г.“, води и до неяснота, в този продължаван период посочен в заключителната част на обвинителния акт, включен ли е месец декември след като е посочено, че продължаваното престъпление е извършено до месец декември, а не и през декември или до определена дата (или напр. началото, средата или края) на месец декември.

Както правилно е констатирал и първоинстанционния съд, и в обстоятелствената и в заключителната част на обвинителния акт отделните деяния не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване.

Описанието на деянието единствено като факти, още повече, когато става въпрос за продължавано престъпление, без да са посочени след това обективните и субективните елементи, които правят съставомерно даденото деяние, води до неяснота на обвинението. В случая не става ясно кои деяния описани в обстоятелствената част на обвинителния акт са включени в продължаваното престъпление и следва да отговаря подсъдимия и каква е рамката на обвинението.