Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 808 от 17.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 433/2023
Вид
Определение № 808
Подписан
17.10.2023
В сила
07.11.2023
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 808 гр. Ловеч, 16.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500433 по описа за 2023 година С определение № 235/23.05.2023 г., по гр.д. № 11/2023 г. на РС Тетевен, е оставена без уважение молба от „Аксес Файнанс“ ООД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 41/30.03.2023 г., по гр. д. № 11/2023 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

Определението е обжалвано от „Аксес Файнанс“ ООД с наведени оплаквания за неговата неправилност. Според жалбоподателя районния съд не е отчел, че предявените обективно съединени искове са с алтернативност в основанията, поради което не е следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение съобразно уважаването на всеки от тях. В подкрепа на извода за недължимост на присъденото адвокатско възнаграждение според основателността на всеки от исковете, от жалбоподателя се поддържа и че при претендираната с тях нищожност на конкретните отделни клаузи от договора, ищецът реализира защита срещу една страна в процеса, за претенции, чиито фактически състави са свързани и техният предмет на доказване „не предполага коренно разнопосочни действия“. В частната жалба се излагат съображения за липса на фактическа и правна сложност на първоинстанционно производство, развило се в едно съдебно заседание. С жалбата е направено искане за отмяна на атакуваното определение и за намаляване на присъденото на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ГПК от адв. Д. М. е постъпил писмен отговор, в който се развИ.т съображения за неоснователност на частната жалба чрез позоваване и цитати на конкретни мотиви от конкретни съдебни актове. В писмения отговор се прави искане за оставяне без уважение на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване. Броен от деня на връчване на обжалваното определение (06.06.2023 г.), указаният в него двуседмичен срок за обжалване 1 изтича на 20.02.2023 г., а частната жалба е подадена в предишния ден (19.06.2023 г.).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр. д. № 11/2023 г. на РС Тетевен е образувано по искова молба от Ц. С. М. против „Аксес Файнанс“ ООД с която са предявени искове за установяване нищожност на следните уговорки от сключения между страните Договор за бяла карта от 05.08.2022 г.: на клаузата по чл. 20 от договора; на клаузата по чл. 21, ал. 4 от договора; и на клаузата по чл. 21, ал. 5 от договора.

В срока по чл. 131 ГПК от пълномощника на „Аксес Файнанс“ ООД е изложено становище за неоснователност на предявените искове, направено е искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника и е поискано отхвърляне на предявените искове, респ. присъждане на разноските по делото.

В писмено становище по делото (вх. № 1002/06.03.2023 г.) от адв. Д.

М. (пълномощникът на ищцата) са изложени съображения по основателността на иска, представен е списък по чл. 80 ГПК и е поискано присъждане на разноските по делото, вкл. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Страните не са взели участие, вкл. чрез пълномощник, в откритото съдебно заседание, проведено на 13.03.2023 г., като в което съдът е обявил делото за решаване.

С решение № 41/30.03.2023 г., по гр. д. № 11/2023 г. на РС Тетевен, съдът е уважил предявените искове, обявявайки за нищожни клаузите по чл.

20, чл. 21, ал. 4 и чл. 21, ал. 5 от договора за кредит „Бяла карта“, осъдил е „Аксес Файнанс“ ООД да заплати на ищцата 120 лв. сторени по делото разноски, а на пълномощника на ищеца – адвокатско възнаграждение по чл.

38 ЗАдв в размер на 2 400 лв.

Решението е връчено на ответника „Аксес Файнанс“ ООД на 19.04.2023 г.

С молба по чл. 248 ГПК (вх. № 2005/28.04.2023 г.) от „Аксес Файнанс“ ООД е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, чрез редуцирането им до установения по наредбата минималния размер за заплащане на адвокатските възнаграждения от 1000 лв. В указания от съда срок от адв. Д. М. е подаден писмен отговор, в който се дава становище са неоснователност на молбата.

С определение № 235/23.05.2023 г., по гр.д. № 11/2023 г. на РС Тетевен, състав на същия съд е оставил без уважение молбата от „Аксес Файнанс“ ООД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 41/30.03.2023 г., по гр. д. № 11/2023 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

От правна страна съдът приема, че определението е правилно.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да го намали, присъждайки по-нисък размер на разноските в тази им част, само по искане на насрещната страна (чл. 78, ал. 5 ГПК). Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция (ТР 6-13-ОСГТК, т. 11). Приключване на устните състезания в 2 съответната инстанция се явява краен срок и за валидно противопоставяне на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Затова при липса на възражение за прекомерност до приключване на устните състезания, съдът не би могъл да редуцира възнаграждението за адвокат нито при първоначалното негово присъждане, нито в процедурата по изменение на решението в частта за разноските.

В конкретния случай до приключване на устните състезания в първа инстанция от ответника (настоящ жалбоподател) не е направено възражение за прекомерност, било с нарочна писмена молба до съда, било устно в съдебно заседание. Ответникът не е бил лишен от такава възможност, доколкото е редовно призован за насроченото открито съдебно заседание, в което е имал възможност да се запознае с конкретната претенция на ищеца за заплащане на разноски. В този смисъл съдът е обезпечил възможността му да упражни процесуалните си права, вкл. да заяви възражение по разноските на насрещната страна. Страната сама преценява дали и как ще упражни процесуалните си права. Изява на такава конкретна преценка е неявяването на процесуалния представител на ищеца в откритото съдебно заседание, поради което същият сам се е лишил от възможността за запознаване със списъка за разноски и за вземане на отношение по него. След като липсва направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, страната пропуснала да го заяви не би могла да иска редуциране на присъденото в нейна тежест адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, поради което подадената от нея молба по чл.

248 ГПК със същото искане се явява неоснователна само на това основание.

В тази връзка няма как да се отговори на оплакванията в частната жалба, свързани с прекомерността на присъденото адвокатско възнаграждение и съответствието му с конкретната фактическа и правна сложност на конкретното делото. Оплакването за несъобразяване от районния, че са предявени обективно съединени искове с алтернативност в основанията, поради което не е следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение съобразно уважаването на всеки от тях, е неоснователно с оглед чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която разпоредба предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 235/23.05.2023 г., по гр.д. № 11/2023 г. на РС Тетевен, с което съдът е оставил без уважение молба от „Аксес Файнанс“ ООД по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 41/30.03.2023 г., по гр. д. № 11/2023 г. на РС Тетевен в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4