Присъда № 1 от 11.01.2023, Районен съд - Луковит

Мотиви към Присъда №1/10.01.2023 г. по НОХД №90/22 по описа на Районен съд Луковит

Производството е образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура Ловеч, ТО Луковит срещу В. П. П. от с. Д., с който на подсъдимата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.

144, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

В съдебното заседание прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от 3 години. п. от престъплението Т. Х. се явява в разпоредително заседание и заявява изрично, че не желае да участва активно в наказателния процес.

Подсъдимата участва лично в съдебното заседание и със защитника си адв. Б. Л.. Дава обяснения по обвинението, като оспорва да се е заканила към п., че ще я изхвърли през прозореца. Признава, че е била в отдела, защото е била много разтревожена за детето си и допуска, че в яда си може да се е изпуснала, но не имала нищо лично към п..

Защитникът адв. Б. Л. пледира за оправдаване на подсъдимата, считайки, че не е доказана вината й. Приема, че е установено изричането на закана, но това е била спонтанна реакция на подсъдимата по повод извеждането на детето й, а не с предварителен пряк умисъл. Основната причина за тази реакция адвокат Л. намира в особеностите на характера на подсъдимата, изследвани от назначената съдебно-психиатрична експертиза.

В последната си дума подсъдимата моли за оправдателна присъда.

Изразява съжаление за случилото се, което било предизвикано от силният стрес, на който била подложена.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства, като съобрази становищата на страните, и въз основа на закона, намира следното:

По фактите

Подсъдимата В. П. П. е родена на ***** в гр. Л. б************* Подсъдимата съжителствала в село Д., общ. Луковит на семейни начала със св. И. В., като на 30.10.2020 г. се родило детето им И.И.В.., което за подсъдимата било трето дете (другите две деца били оставени на грижите на 1 баща им след развода).

Необходимостта от полагане на непрестанни грижи за детето, финансовите затруднения на семейството и това, че св. И. В. работел в гр.

София, където се налагало да остава по няколко дни в седмицата, довели до създаване на силно конфликтни взаимоотношения между двамата родители, които прераствали във физически саморазправи и скандали, на фона на битова злоупотреба с алкохол.

Конфликтите между двамата били очевидни за местната общност, като често се налагало да се намесват служители от Районното управление на полицията по повод оплаквания през късните вечерни часове от подсъдимата, а така също и по повод противообществените прояви на семейството към други жители на селото.

На 31.05.2021 г. вечерта подсъдимата В. П. била силно повлияна от алкохол, черпейки се в компания на лице от селото. Била настроена конфликтно към различни лица – съседите си, кмета на селото, съжителя си, полицейските служители. За времето от 19,30 до 23 часа подсъдимата В. П. подала общо 10 сигнала на телефона за спешни повиквания 112, в които правела различни оплаквания срещу горните лица, като необяснимо в контекста, подсъдимата заявява няколко пъти, че не желае невръстното си дете, казвайки: „…Значи аз това бебе не го желая…искам патрул, от това бебе се отказвам…Чакам сестра му да дойде да го вземе, ако не го вземе, аз го карам лично в РПУ Луковит това дете…“

Около полунощ св. Х. В., по молба на брат си - св. И. В., взела 7месечната си племенница И. В. да пренощува в дома й. На следващия ден, 01.06.2021 г. подсъдимата В. П. взела детето обратно.

На 01.06.2021 г. началникът на Районното полицейско управление подал сигнал до Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. регистриран в органа по закрила на 02.06.2021 г., за това, че детето И.И.В.. се намира в риск поради злоупотреба с алкохол от страна на родителите и физическа саморазправа между тях, което било установено от полицейски служители.

Служители на ДСП Л. отдел „Закрила на детето“ – св. Д. Ц. (началник), Т. Х. (п.) и И. Л., последните две като „социални работници“ в дирекцията, започнали спешно проучване на случая, по повод на което посетили с. Д.. На място установили заварили подсъдимата около 10,45 часа да пие алкохол в 2 мъжка компания пред заведението на селото, а бебето И. В. стояла в количка.

Подсъдимата се ядосала от посещението, влязла в словесни пререкания със служителите, оставила детската количка заедно с детето в нея без надзор и тя сама тръгнала надолу по склона на улицата, а впоследствие била спряна от случайно преминаваща жена.

Въз основа на установеното от служителите, директорът на ДСП Луковит И.Б. издал Заповед №ЗД/Д-ОВ-ЛТ-006/02.06.2021 г. за спешното временно настаняване на детето в професионално приемно семе, органът по закрила по наклона на улицата. п. Т. Х. била определена за водещ с.р. на случая. п. заема длъжността С.Р. в ДСП Л. отдел "з.д." от ****

В следващите няколко дни – на 3.06., 4.06. и 7.06.2021 г., подсъдимата В. П. посещавала ДСП Л. като срещите били протоколирани. На 3.06.2021 г. двамата родители били призовани, за да им се връчи заповедта за настаняване на детето. Подсъдимата отказала да получи и подпише заповедта, обвинявайки п. Т. Х., че е отвлякла детето й и че „мястото й ще изстине“. На 4.06. подсъдимата била в нетрезво състояние и заявявала на п., че ще я съди за отвличане на детето й и ще извика телевизия. На 7.06. подсъдимата подала молба за връщане на детето в семейството, като заедно с това отново викала, крещяла и заплашвала, което смутило работата в службата и наложила п. по поиска съдействие от съжителя на подсъдимита – св. И. В., който се извинил за поведението й.

На 09.06.2021 г. в рамките на работното време подсъдимата В. П. връхлетяла в служебното помещение на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Л. в което работели п. Т. Х. и свидетелките Д. Ц., М. А. и И. Л.. С влизането започнала да крещи и да иска да й върнат детето. Всички служители се смутили, като св. И. Л. направила опит да успокои П., но това я афектирало допълнително и тя започнала да ръкомаха заплашително. п. Т. Х. решила да предпази колежката си, като започнала да обяснява отново причините за временното настаняване на детето. Това насочило гнева на подсъдимата директно към п., на която казала, че е крадла и точно тя да мълчи, защото ще я изхвърли през прозореца.

Началникът на отдела – св. Д. Ц., се уплашила и се обадила за съдействие в полицията. Обаждането в полицията разколебало подсъдимата и тя напуснала 3 сградата. След малко полицейски служител - св. П. Ц., пристигнал на място и заварил трите свидетелки в шок и силна уплаха от преживяното.

В следващите месеци детето било върнато при подсъдимата, но семейната среда продължила да бъде рискова – конфликтите, прекомерната алкохолна употреба, оставянето на детето без надзор и скандалите с И. В. и със съседите продължавали и през 2022 година, като често се налагало да се намесва полицията.

По доказателствата

Относно главните факти, свързани с инкриминираното поведение на подсъдимата, осъществено на 9.06.2021 г., съдът се довери на гласните доказателства – показанията на свидетелите Т. Х. (п.), Д. Ц., И. Л. и М. А..

Всички те са очевидци на извършеното, както и на ефекта, който е предизвикан – уплахата и смущението както на п., така и на другите служители. Съдът оцени техните показания като напълно достоверни.

Четирите свидетелки са служители в Дирекция „Социално подпомагане“ – Луковит и са били на работното си място. Показанията им са пълни, последователни, нюансирани по отношение на някои от детайлите, които всяка една е запаметила, а помежду си са напълно съответни и проверени чрез други източници (косвени) – показанията на свидетеля П. Ц. – полицейският служител, който се е отзовал на сигнала и лично е възприел силната емоция, под която са се намирали п. и нейните колеги. Първоначалната реакция на св.

Д. Ц. – да потърси по телефон съдействие от МВР, а впоследствие и да протоколират поведението на подсъдимата и да подадат офиициално сигнал (приложени като писмени доказателства), допълнително валидират убедителността на показанията им. Съдът се увери, че дори и п. в хода на разпита и процесуалното й поведение (отказ от активно участие в процеса) запазва обективност в пресъздаването на ситуацията, и продължава да показва неподправена загриженост за малолетното дете на подсъдимата, което се отнася и за останалите свидетелки. Въз основа на тези съображения съдът напълно отхвърли всяко съмнение за пристрастност и заинтересованост при депозиране на показанията.

В противовес с изнесеното от свидетелите – очевидци е единствено версията, изложена от подсъдимата в обясненията й. В. П. заявява, че е 4 отишла в дирекцията, за да попита какво се случва с детето й. Уклончиво признава, че в яда си може да се е изпуснала, не било насочено към п..

Обяснява поведението си с това, че разтревожена и цялостно била ядосана, защото нищо не й било обяснено, а детето й било „отвлечено“ без да й предоставят никакви документи. Единственото, което искала, било да получи информация дали ще й върнат детето.

Съдът, след като събра контролни доказателства, чрез които да провери изнесените факти, които са от психичния мир на подсъдимата, отхвърли версията й като недостоверна. От писмените доказателства и показанията на свидетелките се установява, че подсъдимата е посещавала неколкократно работното помещение на п., като при всеки опит да бъде информирана и да й се връчат документите за извеждане на детето, подсъдимата е реагирала по възприетия и пряко от съда скандален начин, което е било надлежно и подробно протоколирано. Съдът възприе констатациите в тези протоколи, съставени в рамките на служебната дейност на свидетелките, за достоверни източници без каквото и да било колебание, доколкото същият стереотип на нетърпящи възражение претенции от страна на П. се възприема пряко при изслушване на записите от телефон 112, в които, наред с общите негодувания от полицията, от операторът на тел. 112, от съседите си, П. отправя и обиди към полицаите.

Опитът на подсъдимата да манипулира кризисните ситуации, в които попада чрез неоснователното си представяне като жертва бе демонстрирано и в съдебното заседание – в две съдебни заседания - на 7.06., 23.08.2021 г., подсъдимата, въпреки предупреждение, се явява с невръстното дете на ръце под претекст, че няма кой да го гледа дори за няколко часа, но при осигурена възможност за времето на съдебното заседание да се осигури грижа и занимания за детето от професионален възпитател, подсъдимата отхвърля без причини предложеното.

В обобщение на горното, съдът прие, че изявленията на В. П. за мотивацията й са голословна защитна теза и не отговарят на истината.

Останалите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съгласно чл. 102 НПК, се установяват от следните доказателствени източници.

За конфликтната семейна среда, довела до намеса на органа по закрила на детето, дава обясненията подсъдимата (л. 108), както и партньорът й св. И.

5

В. (л. 188). Изострените отношения с други жители на селото и постоянното недоволство на подсъдимата от институциите, се установява от приложените полицейски преписки, както и от депозираните непосредствено в съдебно заседание свидетелски показания на полицейския служител П. Ц. (л. 111), потвърдени от изявленията на подсъдимата и нейния съжител, както и от веществените доказателства – записи от системата за спешни повиквания тел.

112, възпроизведени в съдебни заседания.

На 11.01.2021 г. около 19 часа съседката им М.Н. съобщава: „…имам една конфликтна комшийка, която излиза, обижда ме…замеряла е камерата на къщата ми…имаме конфликтна личност, заради която всяка вечер идва патрул…крещи обижда ме с нецензурни думи…заплашваше ме на пътя…“.

Малко по-късно, в 20,13 часа същата допълва оплакванията си със следното:

„…Дойде патрулка с двама полицаи, докато обсъждахме да пусна жалба.., въпросният комшия извади оръжие и ни заплаши пред полицаите, че ще ни гръмне и каза три пъти да изчезваме…Аз се прибирам за Л. страх ни е, …аз съм с две малки деца“. На 05.02.2021 г. след 21 часа съседката М.Н. отново търси съдействие от полицията, съобщавайки следното: „…отправят ми заплахи, че ще ме гръмнат…не мога да се прибера в собствената си къща.