Определение № 22626 от 19.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22626 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110142468 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. В. Д., ЕГН **********, срещу *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно сумата от 2 202,92 лева, за която сума е издаден изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. № 4625/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 14/2012г. по описа на ЧСИ М.Б..

Ищецът твърди, че срещу неговия наследодател е издаден изпълнителен лист от 28.11.2011 г. по гр. д. №4625/2010 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №14/2012г. по описа на ЧСИ М.Б.. Ищецът твърди, че в хода на изпълнителното производство били извършени следните изпълнителни действия: подадени молби на 23.01.2017г. и на 04.05.2020г., с които е поискан запор на банкови сметки и трудово възнаграждение, като за последните не били внесени дължимите авансово такси за налагане на запор на банкови сметки. Сочи, че на 03.07.2015г. е била постъпила молба от „ ****** за налагане на запор на банкови сметки, а такъв е бил наложен на 14.07.2015г.

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист било погасено по давност, като при направена справка по изпълнителното дело, не се установява дали са извършвани други действия в изпълнителното производство, нито да са били подавани молби от взискателя в периода между 04.05.2020г. и 03.07.2025г. Твърди, че съгласно т.3 от ТР№2/2023г. на ОСГТК на ВКС, молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната нередовност е поправена, води до прекъсване на давността, както и че молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността. Ищецът излага, че при действието на ППВС 3/18.11.1980г. давността по изпълнителното дело спира да тече от образуването на изпълнителното производство до настъпване на обстоятелство, водещо до прекратяване на изпълнителното дело, включително и по право, каквото обстоятелство е настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което счита, че валидно изпълнително действие 1 по процесното изпълнително дело е извършено преди повече от 5 години, считано от датата на подаване на исковата молба. Отбелязва, че поради липсата на надлежно прекратяване на изпълнителното дело бил принуден да търпи ограничения върху имуществото си. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски, вкл. да бъде определен адвокатски хонорар по чл.

38, ал. 1 и ал. ЗАдв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на иска, като твърди, че същият е допустим единствено за размера на наследствената част на ищеца-длъжника, а именно ¼ от претендираната в исковата молба сума и това се потвърждава от гр. д. №46790/2025г по описа на СРС, 175 състав.

Твърди, че искът е неоснователен, като потвърждава издаването на изпълнителен лист, въз основа на който е депозирал молба с вх. №16/05.01.2012г., вледствие на което било образувано изпълнително дело №14/2012г. по описа на ВСИ М.Б., **** към КЧСИ.

Отбелязва, че ЧСИ е бил упълномощен с правата по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че регулярно подавали молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждеиие/пенсия, както и извършването на опис и оценка на движими вещи, и запор върху откритите банкови сметки на ищеца-длъжник, както следва: на 01.02.2016г. на 23.01.2017г., на 04.05.2020г. и на 03.07.2025г., в които били посочени конкретни изпълнителни способи. Допълва, че с оглед упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ ЧСИ е предприел множество други действия в хода на изпълнителното производство. Излага твърдения, че съгласно ТР №2 от 2023г., от 04.07.2024г. ОСГТК на ВКС приемало, че предприетото изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, е бил осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е била прекъсната. От прекъсването започва да тече нова давност. Посочва, че има разлика между погасителна давност и перемпция. Излага, че ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Твърди, че за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредиторавзискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Твърди, че искането му за прилагане на изпълнителен способ по вече перемирано дело, не е бездействие. Ответникът посочва, че когато молбата за изпълнителни действия е съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществени права, тогава молбата била редовна и прекъсвала давността.

Излага, че в рамките на приложимия 5-годишен давностен срок са предприети действия по принудително изпълнение съответно давността е била прекъсвана многократно. Твърди, че с депозирането на молбите от неговата страна давността се е прекъсвала, тъй като ЧСИ е бил длъжен по силата на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС да приложи определен изпълнителен способ. Ответникът завява, че поради всичко това следва да се приеме, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното производство, периодът на погасителната давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото да му да иска принудително изпълнение за вземането, в размер на 2 202,92лв., не е погасено с изтичането 2 на 5-годишната давност. Моли иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1.Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. №4625/2010г. по описа на СРС, 84 състав. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. №4625/2010г. по описа на СРС, 84 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че е издаден изпълнителен лист от 28.11.2011г. по гр. д. №4625/2010г. по описа на СРС, 84 състав.

3. По доказателствените искания:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчването да уточни каква дроба част от наследствения дял е придобил, респективно да формулира петитум съответстваш на приетата идеална част от 3 наследствената маса, т.е. какъв част от дълга на наследодателя е преминал към патримониума на ищеца, тъй като единствено за тази част е налице правен интерес от предявяването на иск, арг. чл. 26, ал. 2 ГПК.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 15.10.2026 г. от 09:15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора писмени доказателствени средства.

ДА СЕ ИЗИСКА препис от изпълнително дело № 14/2012 г. по описа на М.Б., *****, ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4