Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 16.09.2026, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Административно наказателно дело 279/2025
Вид
Решение № 363
Подписан
16.09.2026
В сила
02.10.2026
Състав
ПЕТЯ ЙОРДАНОВА КОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.309 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.78а · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а, ал.7 · Наказателен кодекс
  • чл.111 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.112, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Мотиви към Решение № 363 от 16.09.2026г. по АНД № 279/2025г. по описа на Районен съд П.:

Районна прокуратура-П. е внесла за разглеждане досъдебно производство № 16/2024г. по описа на ОД на МВР-П., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК на обвиняемия С. Д. И. за извършено от него престъпление по чл.316, вр. чл.309 ал.1 от НК, тъй като на 17.08.2023г. в гр.П. на ул. „Райко Даскалов“ ***, в нотариална кантора на нотариус П.А.П. с рег.№ *** на Нотариална камара, съзнателно се ползвал от неистински частен документ-саморъчно завещание от 20.07.2023г., на което е придаден вид, че е съставено от Ч.М. Г.ев ЕГН **********, починал на ***г., като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Делото е насрочено и разгледано по реда на особените правила на диференцираната процедура на глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“.

В хода на съдебното производство Районна прокуратура-П. не изпраща представител и не взема становище по същество.

Обвиняемият С. Д. И. в хода на съдебното производство дава обяснения. Заявява, че завещанието му е било предадено от неговия баща и е считал, че то е изготвено от починалия Ч.М. Г.ев, заради което не е имал намерение да злоупотребява с този документ.

Защитникът на обвиняемия - адв. Г. Б. от ПАК, в хода на съдебните прения развива съображения за недоказаност на съставомерността на деянието, тъй като от субективна страна същото следва да бъде осъществено при пряк умисъл, а обвиняемият не е предполагал, че завещанието в негова полза не е автентично доколкото документа му е бил предаден от неговия баща. По тези съображения пледира за постановяване на оправдателен съдебен акт спрямо обвиняемия С. И..

Районен съд-П., след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способи за доказване и обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият С. Д. И. е роден на 23.08.1993г. в гр.П., където и живее.

Има средно образование. Работи като шофьор в „********“ ООД. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК.

Ч.М. Г.ев нямал семейство и живеел сам в наследствена къща, намираща се в гр. П., ул. „******** Д.а“ № 18. През м.март 2023г. неговото здравословно състояние се влошило, тъй като заради ампутиран пръст на крака получил гангрена и не можел да се движи. Грижи за него полагал св.

1

Р.М. Г.ев - неговия брат, който периодично го посещавал. Съдействие на Ч.

Г.ев оказвали и съседите му - св. Б.Й.П., св. А.Б.П., св. Н.Р.З. и св. К.Ж.Д., които общували с него, носели му храна и понякога му пазарували.

Обвиняемият С. Д. И. и неговия баща – св. Д. Б. И. се познавали с Ч.

Г.ев, тъй като живеели на съседна улица. Двамата започнали да ходят в двора на къщата на Г.ев с негово съгласие, за да садят зеленчуци, след което си тръгвали.

Към края на м.юли 2023г. обвиняемият С. Д. И. и св. Д. Б. И. отишли в нотариалната кантора на св. П.А.П. - нотариус с рег. № *** на Нотариална камара за съдебен район Районен съд-П., находяща се в гр. П., ул. „Райко Дасккалов“ № 1, ет.4, офис № 6. Двамата заявили на нотариуса, че лицето Ч.М. Г.ев желае да им прехвърли къщата си в гр. П. срещу издръжка и гледане, но поради здравословното си състояние не може да дойде в кантората. След като св.П. им обяснил, че при това положение той трябва да отиде на място, за да може Ч. да подпише пълномощно на някой от двамата, И.и си тръгнали.

След около една седмица се върнали при св. П. П. и се поинтересували дали може Ч. Г.ев да им напише завещание и какво трябва да пише в него. След като нотариусът им обяснил какво трябва да съдържа едно завещание, обвиняемият и неговия баща напуснали кантората.

На ***г. Г.ев починал в дома си, като приживе не е имал намерение да се разпореди с имуществото си за след своята смърт.

На неустановена дата и по неустановен начин, обвиняемият С. И. се сдобил със саморъчно завещание в своя полза, написано с разкривен почерк, на което било придадено вид, че е издадено на 20.07.2023г., от Ч.М. Г.ев, с което същият завещава на обвиняемия С. И. наследствения дял от недвижим имот в гр. П., кв. „********“, ул. „******** Д.а“ № 18 и в с. Б., ул. „********“ № 9.

На 17.08.2023г. обвиняемият С. И. и св. Д. И. се явили в кантора на нотариус П.А.П., където обвиняемият представил молба с искане да бъде прието за съхранение и обявено саморъчното завещание, на което бил придаден вид, че е изготвено от Ч.М. Г.ев. Завещанието било прието от св. П.

П. и обявено, за което бил съставен протокол по нотариално дело № 7/2023г., вписан в общ регистър под № 2357/17.08.2023г. на нотариус П.. Препис от обявеното саморъчно завещание бил издаден на 25.09.2023г. и същото било вписано в Службата по вписвания.

След като св. Р.Г. разбрал от бащата на обвиняемия за саморъчното завещание, подал жалба до началника на Второ РУ-П., като след извършената проверка е образувано приложеното досъдебно производство.

В хода на разследването е изготвена почеркова експертиза, обективирана в Протокол № 230 от 20.05.2024г., от вещото лице Е. К., според която ръкописния текст и подписът за „Завещател“ в саморъчното завещание от името на Ч.М. Г.ев от 20.07.2023г. са изпълнени от лицето.

2

Назначена е била двойна почеркова експертиза, по която вещите лица Е. К. и К. И., използвайки допълнителен сравнителен материал, сред който и оригинал на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на Ч. Г.ев с нот. заверка с рег. № 236/30.01.2023г. на нотариус П. А. П., оригинал на Декларация по чл.25 от ЗННД от името на Ч. Г.ев с нот. заверка с рег. № 237/30.01.2023г. на нотариус П. А. П. и пълномощно за разпореждане с недвижим имот с удостоверен подпис и удостоверено съдържание от името на Ч. Г.ев с нот. заверка с рег. № 237/30.01.2023г. на нотариус П. А. П., дали заключение, че ръкописния текст в инкриминираното завещание не е изпълнен от Ч. Г.ев, поради съществени, устойчиво проявени различия в множество частни признаци, както и че подписът за „Завещател“ не е положен от същото лице.

С оглед различните становища на експертите в единичната и двойната почеркови експертизи е била назначена и извършена и тройна почеркова експертиза, която потвърдила заключението на двойната почеркова експертиза, а именно, че подписа за „Завещател“ върху саморъчното завещание от 20.07.2023г. не е положен от Ч. Г.ев и че ръкописния текст в този документ не е изпълнен от лицето.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на приобщените по реда на чл.372, ал.2 от НПК доказателства от ДП: показанията на свидетелите Р.М. Г.ев, П.А.П., Б.Й.П., А.Б.П., Н.Р.З., К.Ж.Д. и Б. Д. И., писмените такива - справка за актуално състояние на всички трудови договори по отношение на Ч. Г.ев, предоставена от ТД на НАП – София, офис П., писмо на РЗОК П. към която са приложени справки по отношение на Ч.М. Г.ев, съобщение за смърт на същия, справка за съдимост, изготвените комплексна почеркова и тройна почеркова експертизи, вещественото доказателство - тефтер намиращ се на л. 251 в ДП, както и дадените в хода на съдебното производство показания на св.Д. Б. И. и обяснения на обвиняемия.

Съдът даде вяра на показанията на св. Р.М. Г.ев – брат на починалия Ч.

Г.ев, според които отношенията между двамата братя са били добри и коректни. След влошаване на здравословното състояние на Ч., свидетелят го е посещавал често, като му е носел храна и е полагал грижи за него. Р.Г. категорично свидетелства, че починалият не е споделял, че е имал намерение да се разпорежда с наследствената си част по отношение на къщата, намираща се в гр. П., ул. „******** Д.а“ № 18 и имота в с. Б., ул. „********“ № 9, в който живее Р.Г.. Въпреки близката родствена връзка с починалия и заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля в тази им част, тъй като той излага точни и пълни факти относно събитията, предхождащи смъртта на неговия брат. Неговите показания не са изолирани, а кореспондират с показанията на свидетелите П.

П., Б.П., А.П., Н.З. и К.Д..

3

Св. П. П. дава сведения за добри отношения между двамата братя, като последователно и подробно изяснява, че около половин година преди да бъде посетен в нотариалната си кантора от обвиняемия и неговия баща, той е ходил в дома на Ч. Г.ев, за да заверява подписа му върху пълномощно, с което упълномощавал брат си Р. за прехвърляне на имоти. Съдът няма съмнение в правдивостта на разказаното от нотариуса, поради неговата категоричност и нередубеденост.

За полагани приживе грижи от св.Р.Г. към Ч. информация се съдържа в показанията на свидетелите Б.П. и А.П., които съдът кредитира като достоверни, тъй като лицата са съседи на починалия и свидетелстват за непосредствено възприети от тях обстоятелствата, свързани с отношенията между двамата братя.

Съдът дава вяра на показанията на св.Н.З. и св.К.Д., които предоставят сведения, че починалия приживе е споделял с тях, че бащата на обвиняемия искал да купи къщата му с обещание да го остави да живее в нея докато е жив, с което той не бил съгласен, тъй като между посочените свидетели не е налице противоречие или нелогичност, поради което прие техните показания в тази им част за правдиви, безпристрастни и съответни помежду им.

Не може да има съмнение, че в настоящия казус определящо за правилното му решаване са експертните познания в областта на съдебнопочерковата експертиза. Съдът кредитира заключенията на изготвените двойна и тройна почеркови експертизи, които са ясни, обективно изготвени и даващи компетентен и обоснован отговор на поставените задачи, след като в хода на същите са изследвани предоставени допълнителни обекти. Именно тези експертизи категорично формират извод, че ръкописният текст и подписът за завещател в посоченото по-горе завещание не са изписани и положени от Ч.М. Г.ев. Вещите лица подробно са обяснили, че изследвания подпис в процесното завещание се характеризира със смесена транскрипция, със средна степен на обработеност, над средна степен на свързаност, като е установено наличие на забавен темп, необосновани спирания при промяната на посоката на движението, вълнообразност при изпълнение на някои от дъговидните елементи, както и необосновано задържане на движението и нарушение на линейността на мастилените щриха, които признаци са характерни при изпълнението на имитирани подписи. Отбелязали са, че констатираните сходства в транскрипцията и някои общи признаци могат да бъдат обяснени със стремеж за наподобяване на личните подписи на Ч. Г.ев, поради което същите не могат да повлияят на направения вече категоричен извод, че подписът за „Завещател“ в оригинала на саморъчното завещание от 20.07.2023г. не е положен от Ч. Г.ев. При изследването на почерка, отразен в ръкописните текстове експертите са установили, че общите признаци са проявени относително устойчиво, въпреки продължителния период от време (подробно е изброен сравнителния материал касаещ период от 07.10.201г. до 31.01.2023г.), както и документи близки до датата на процесното завещание, като не се наблюдават признаци, характерни за т.н. „старчески почерк“ като 4 ъгловатост/чупливост при изпълнение на овалните и елипсовидни движения, внезапни спирания/прекъсвания на движенията при изписване на буквите и цифровите знаци. Както в изследователската част на заключението си, така и при изслушването им в съдебно заседание, вещите лица единодушно са заявили, че са разполагали с достатъчен сравнителен материал от починалото лице, който е в оригинал и включва документи, които са и близки до датата на инкриминираното завещание, поради което нямат съмнение, че здравословното състояние и заболяването на Ч. Г.ев не се е отразило върху неговия лично двигателен навик, поради което констатираните различия в съвкупност оценени налагат единствения извод, че както ръкописния текст, така и подписа не са положени от починалото лице.

Съдът кредитира изведените експертни изводи в двойната и тройна почеркова експертизи като пълни, обективни и компетентно дадени, като същите не се и оспорват от обвиняемия и неговия защитник след изслушването на вещите лица в хода на съдебното следствие.