Определение № 2039 от 02.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 02.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20258002900761 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск на Ю. Х. Ю. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 1148/30.10.2012 г. по ВАД № 1148/2012 г. на арбитър Бисерка Газдова.

По допустимостта:

Искът е предявен от лице, имащо качеството на ответник в арбитражното производство, и е насочен срещу ищеца по арбитражното решение. С това е удовлетворено изискването за активна и пасивна процесуална легитимация. Неоснователно е възражението на ответника, че е ненадлежна страна, тъй като присъденото вземане е прехвърлено. При цесия, сключена след постановяване на арбитражното решение, цедентът запазва своята легитимация да отговаря по иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА и този извод следва от предмета на делото - отмяна на решение, с което цедентът е обвързан (вж. Решение № 50024/13.12.2024 г. по т.д. № 1953/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.).

Исковата молба е подадена в приложимия според константната практика на ВКС срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от получаване от ищеца на поканата за доброволно изпълнение, изпратена по образуваното за събиране на присъдените суми изпълнително дело (11.04.2025 г.).

Възражението на ответника за по-ранно начало на течението на преклузивния срок е неоснователно – от служебно извършената справка по ч.т.д. № 1935/2016 г. на СГС, ТО, 6 състав, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист, се установява, че арбитражното решение е връчено на 25.01.2013 г., но фингирано - при условията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Посочената разпоредба е приложима в арбитражното производство, но не и в производствата за защита срещу арбитражното решение, за които важи специалното правило на чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

Ирелевантен за течението на срока е и соченият от ответника момент на предприето спрямо длъжника принудително изпълнение чрез удържане на 1 средства по запорирана банкова сметка. Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА изрично свързва началото на срока за предявяване на иска с получаване на решението и на този факт може да бъде приравнен единствено фактът на узнаване за решението по начин, позволяващ на длъжника да предприеме действия по установяване на неговото съдържание (напр. чрез покана за доброволно изпълнение, съдържаща индивидуализация на делото, по което е постановено решението). Изпълнението на запорно съобщение не съставлява такъв факт.

Следователно искът е допустим.

По проекта за доклад:

Ищецът твърди, че арбитражното решение е нищожно, тъй като е постановено по спор, в който той участва като потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП (заемополучател по договор за заем). Поддържа, че изменението на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК (ДВ бр. 8/2017 г.), въвеждащо неарбитрируемост на спора с потребител, е приложимо и към процесното решение (независимо че последното е постановено преди изменението), защото към момента на влизане на новия закон в сила пътят за защита срещу решението не е бил изчерпан с оглед късното му уведомяване по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва иска при твърдението, че към момента на постановяване на процесното решение не е съществувала законово установена неарбитрируемост на спора. Сочи, че последвалите законодателни изменения не могат да повлияят върху валидността на акта, тъй като арбитражното производство е едноинстанционно, а производството по чл. 47 ЗМТА не е негова фаза и в него не може да се приложи правилото на § 6, ал. 2 ПЗР ГПК (ДВ бр. 8/2017 г.).

Според ответника неприложима е и разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗЗП, въвеждаща основание за нищожност на арбитражното споразумение, тъй като тя е материална и при липса на изрично придадено обратно действие действа занапред.

Безспорно е, че арбитражното решение е постановено по спор, произтичащ от договор за заем, по който ищецът е имал качеството потребител.

Не са налице подлежащи на доказване факти предвид правния характер на спора – относно действието на закона (чл. 47, ал. 2 ЗМТА) по време.

По доказателствата:

Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети.

Служебно е изискано арбитражното дело, но с писмо от 29.04.2025 г. арбитърът по чл. 4, пр. 2 ЗМТА е уведомил съда, че същото е унищожено поради изтичане на срока за съхранението му.

Други доказателствени искания не са направени.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение, ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДА СЕ ВЪРНЕ изисканото за послужване дело.

Делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.

Страните да се призоват за заседанието с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от постъпилия отговор, доказателствата и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3