Решение № 4242 от 28.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4242 гр. Варна, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. И. като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20223110107390 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по молба на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК/БУЛСТАТ 831919536, с адрес Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ ПЛ.**** № 7 срещу М. П. К. – Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****“ №11А, ет.1, ап.4 с пр.осн.чл.422 ГПК с искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът М. П. К. – Д., ЕГН:

**********, с адрес – Област – Варна, Община – Варна, гр. Варна, ул. „*****“ №11А, ет.1, ап.4 дължи на ищеца сума в размер на 1990.20 /хиляда деветстотин и деветдесет лева и 20 ст./ - дължима ГЛАВНИЦА по Договор № CCIR – 328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 09.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2021 год. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 99.08 /деветдесет и девет лева и 08 ст./ лева – ЛИХВА ВЪРХУ РЕДОВНА ГЛАВНИЦА, за периода от 18.11.2019 год. до 22.01.2020 год., сума в размер на 334.05 /триста тридесет и четири лева и 05 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ПРОСРОЧЕНА ГЛАВНИЦА за периода от 22.01.2020 год. до 21.02.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2594/2021 г. по описа на РС Варна. Ищецът моли за присъждане на разноски за заповедното и за исковото производство.

В исковата молба се излага, че претендираното парично вземане произтича от сключен между страните Договор № CCIR-328-00060-2019г. за кредитна карта на физически лица от 09.07.2019г., по силата на който банката е открила на името на клиента Венцислав Йорданов на риск, отговорност и за сметка на на оправомощения 1 държател картова сметка и му издала кредитна карта при предоставен кредитен лимит 2000.00 лв. /две хиляди лева/. Ответникът М. П. се задължила да ползва картата и да възстанови ползваните суми по кредитния лимит при период за издължаване от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец в размер на 60.00 лева, следващ периода на клиентките плащания. Срокът за ползване на разрешения кредител лимит бил до 31.07.2021г. Уговорен бил лихвен процент за усвоената сума в размер на 1.35 % за всеки отделен месец през срока на действие на договора. Излага се, че кредитополучателят не изпълнявал надлежно основното си задължение по договора – да заплаща изцяло и в срок месечните си погасителни вноски. По кредита били извършени само две плащания: 100.00 лева на 09.10.2019г. и 300.00 лева на 15.10.2019г., с които били погасени задължения от предходен период. Посочва, че считано от 18.11.2019г. ответникът изпаднал в забава. Във връзка с това кредитодателя упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което уведомил длъжника чрез ПДИ, връчена на 01.09.2020г. По повод на изложеното обосновава правния си интерес от водене на иска. Във връзка с отговора на молбата, в с.з. процесуалният представител на ищеца заявява, че след издаване на заповедта по чл.417 ГПК е настъпил крайния падеж за плащане на задължението, който е 31.07.2023 г.

Ответникът – М. П. К. - Д., чрез особения представител, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите. Прави възражение по отношение на обявената предсрочна изискуемост на вземането по кредита.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетия по делото Договор №СС1К-328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 9.7.2019 г., че същия е сключен между страните по делото „УниКредит Булбанк"АД, („Кредитор"/„Банката") и М. П. К.-Д., ЕГН **********, (Кредитополучател или Оправомощен държател) при следните параметри:

Банката предоставя и дава право на Кредитополучателя, който е и Оправомощен държател на основната карта, както и на Оправомощените държатели на допълнителни кредитни карти, да усвояват в рамките на периода за клиентски плащания (ПКП) и при условията на Договора, кредитен лимит до 2000,00 лв. (две хиляди лева). Уговорен е лихвен процент върху усвоената сума, съгласно чл.2.1 във вр. с чл.7.1.1 от договора месечния лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на Договора за усвоените суми по кредита /ползвана част от кредитния лимит, в т.ч. и надвишения кредитен лимит/, в размер на 1.35%, начисляван ежедневно, от датата на всяка трансакция, извършена в рамките на този(отчетен) период на клиентски плащания(ПКП) на база 360/360 дни, както и уговорката когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит за предходен месец, той дължи на Банката лихви за просрочие по чл.7.2 в размера по чл.2.1 от договора, върху целия дълг, формиран от теглените пари в брой и безкасовите плащания, така както е уговорено в чл.7.2.1 и чл.7.2.2. Съгласно чл.8.11, сумите, с които е надвишен кредитния лимит в следствие на транзакции, неплатени лихви, такси и комисионни, представляват усвоен и незабавно изискуем 2 кредитен лимит и става част от дълга по главницата.

Съгласно т.3.1.2 Договор №СС1К-328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 9.7.2019г. периода за погасяване на минималната погасителна вноска, е от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода за клиентски плащания.

От приетото заключение на ССЕ, което съдът цени като ясно, обективно и компетентно дадено се установява, че предоставения кредитен лимит по Договор №СС1К-328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 9.7.2019 г. е в размер на 2000.00 лева, като сумата е предоставена по сметка на кредитополучателя на 09.07.2019г. Усвояването на суми от предоставения от банката кредитен лимит съгласно Договор №СС1К-328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 9.7.2019 г. започва от 10.07.2019 г., като от страна на кредитополучателя е усвоен кредитен лимит, в размер на общо 2346,41 лева. Размера на задължението по предоставен от банката и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит, съгласно Договор №СС1К-328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 9.7.2019 г. след извършени частични погасявания към датата на подаване на заявлението 22.02.2021 г. е в размер на общо 2423.33 лева, от които непогасена главница 1990.20 лева, непогасена лихва за редовна главница за периода 18.11.2019 г. – 22.01.2020 г.

99.08 лева, незаплатена лихва за просрочена главница за периода 22.01.2020 г. – 21.02.2021 г. в размер на 334.05 лева. Към 22.01.2020 г. е налице просрочие с над 60 дни. В заключението вещото лице е посочило, че последното плащане за погасяване на задължения по кредита е направено на дата 15.10.2019 г. Към датата 22.01.2020г., от страна на кредитополучателя, е допуснато неизпълнение на задължението за заплащане на 3 минимални погасителни вноски, съответно за падежни дати: 18.11.2019г.;

16.12.2019г.; 15.01.2020 г. и към датата 22.01.2020г., е налице просрочие по кредита над 60 дни.

Между страните има спор по въпроса за предсрочната изискуемост на вземането на банката – кредитор. В решението по т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС е прието, че ефектът на предсрочната изискуемост на договори за кредит настъпва едва след като потестативното изявление на банката достигне до длъжника, независимо от уговореното в договора, като получаването на съобщението следва да се удостовери чрез официален или изходящ от длъжника частен свидетелстващ документ. Смисълът, заложен в мотивите на тълкувателното решение, е че ефектът на предсрочната изискуемост не може да настъпи преди длъжникът да бъде реално и действително уведомен за упражненото от кредитора потестативно право, което разбиране напълно съответства с механизма за упражняване на субективни преобразуващи права.

Обявяването по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от 3 момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Правомощието на банката обаче да обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие се съди от отправено волеизявление до длъжника, чрез изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. От доказателствата по делото – ПДИ и уведомление по чл.60 ЗКИ – 2 бр., констативен протокол, протокол за действи ена връчител, справка по лице от Служба по вписвания, справка НАП за актуално състояние на действащи трудови договори, движение по сметка №BG45UNCR 70001523614635 и лихвен лист за кредит, съдът приема за установено, че банката е изпълнила процедурата по уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита поради забава в плащанията, като просрочията към 22.01.2020 г. е над 60 дни, което съгласно общите условия и самия договор дава основание на ищеца да обяви предсрочна изискуемост на цялото звемане.

Уведомлението е редовно връчено на всеки от длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и по реда на чл. 45 ГПК.

Изложеното обосновава извода, че от страна на кредитора е положена дължимата грижа за уведомяване на длъжника за намерението си да обяви кредита за предсрочно изискуем, съобразно уговореното между страните по договора. Ето защо, следва да се приеме, че потестативното изявление на кредитора е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Изложеното води до извода, че за банката е възникнало правото да претендира заплащане на процесното вземане по основание и по размер.

В допълнение следва да се отбележи, че към датата на заседанието са настъпили нови обстоятелства, които са от значение за спора, а именно, че на 31.07.2021 год. е настъпил падежа на цялото задължение по Договор за кредитна карта на физически лица от 09.07.2019 год., с лимит 2000.00 лева. Картата е издадена за срок от две години, след което срокът е продължен с още две години и на 31.07.2023 год. е настъпил крайния падеж за плащане на задължението. Изложеното води до основателност на иска на самостоятелно основание.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на спора и искане на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати разноски общо в размер на 1367,71 лв., от които 131.15 лв. за заплатена държавна такса в исковото производство, 479.56 лв. заплатена адвокатско възнаграждение, 457 лв. заплатен депозит за особен представител на ответника и 4

300.00 лева депозит за ССЕ. Ищецът не претендира разноски за заповедното производство.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М. П. К. – Д., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „*****“ №11А, ет.1, ап.4, че съществува вземането на кредитора УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК/БУЛСТАТ 831919536, с адрес Област СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ ПЛ.**** № 7 за следните суми: 1990.20 /хиляда деветстотин и деветдесет лева и 20 ст./ - дължима ГЛАВНИЦА по Договор № CCIR – 328-00060-2019 за кредитна карта за физически лица от 09.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2021 год. до окончателното изплащане на задължението;

99.08 /деветдесет и девет лева и 08 ст./ лева – ЛИХВА ВЪРХУ РЕДОВНА ГЛАВНИЦА, за периода от 18.11.2019 год. до 22.01.2020 год.; 334.05 /триста тридесет и четири лева и 05 ст./ лева – ЛИХВА ЗА ПРОСРОЧЕНА ГЛАВНИЦА за периода от 22.01.2020 год. до 21.02.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК 261463/23.2.2021 г. по ч.гр.д. № 2594/2021 г. по описа на РС Варна, на осн.чл.422 ГПК.

Разпечатката съдържа 28 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56a1893f-afb6-43bf-a1f3-a5127d83bea0