Решение № 713 от 20.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 713 гр. Бургас, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106849 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б.******, с която са предявени искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, за приемане за установено по отношение на ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД с ЕИК 206613478, със седалище и адрес на управление гр. София, ********, че сключеният между тях Договор потребителски кредит № МТ********** от **.**.2022г. е нищожен.

Ищцата сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № МТ********** от **.**.2022г., подписан с ответното дружество МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ ЕАД, ЕИК 206613478. Съгласно подписания между страните договор, ищцата получила в заем от ответника сума в размер на 5000.00 лв. Договорът бил подписан при следните параметри: Срок на договора - 60 месеца, брой погасителни вноски - 60, размер на погасителната вноска - 197,09 лв., Годишен лихвен процент - 41.00%, Годишен процент на разходите (ГПР) - 49,79%, общата сума дължима по кредита е в размер на 11808,27 лева. Общата крайна сума дължима от Потребителя с включена неустойка била в размер на 13308,27 лв.

Ищцата сочи, че съгласно чл. 18.2., т.7 от Договора за кредит, в срок от 3 (три) работни дни след сключване на Договора за кредит, е следвало да представи на Кредитора, оригинален документ наричан „документ за доходи”, 1 с подпис и печат на издалите го лица, който документ да удостовери пълният размер на декларираните доходи на Потребителя. Изброени били реквизитите на изисканият документ, а така също се посочвали и примерни документи, които биха отговаряли на описанието и съдържанието на въпросният документ, касаещ доходите на Заемателя. В чл. 18.2., т.8 от Договора за кредит били описани вредите, които Кредитора би получил при неизпълнение на задължението по чл. 18.2., т.7. от Договора и поради тези бъдещи вреди, Кредитополучателят се задължавал да заплати сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева). Тази сума била описана като обезщетение за вреди и следвало да се заплаща от Потребителя на равни месечни вноски, заедно с дължимите вноски по кредита.

Ищцата намира, че така сключеният договор за кредит е недействителен, тъй като сключването на договора и получаването на сумата по него е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на Кредитополучателя. Предоставянето на обезпечение по заемния договор не е предоставено на свободната воля на потребителя, а представлявало задължително условие за сключване на заемната сделка. С подписването му се въвеждала за потребителя една скрита неустойка по договора за кредит, която имала за цел единствено да обогати допълнително дружеството кредитор.

Така уговорената неустойка на практика представлява допълнително възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума, което обаче не е включена в ГПР. Поради това и счита, че договорът е недействителен на основание чл. чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по делото депозира писмен отговор на исковата молба, с който сочи, че намира иска за изцяло неоснователен.

Не оспорва твърденията, че между страните е сключен процесният договор за кредит с посочените от ищцата параметри. Оспорва обаче твърдението, че същият съдържа клауза за неустойка в чл. 18.2, т. 8, както и че същият е недействителен. Оспорва твърдението, че предвидената неустойка представлява скрито оскъпяване на кредита, както и че посоченият ГПР не е действително приложеният. Излага подробни съображения по отношение на всяко от въведените възражения, като в заключение намира, че процесният договор отговаря на всички императивни норми на ЗПК.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и за присъждане на сторените в процеса разноски.

2

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява от процесуалния си представител.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител. Същата е депозирала писмена молба, постъпила преди датата на съдебното заседание.

В молбата ответното дружество излага подробни съображения по същество на спора, като намира предявените искове за неоснователни. Претендира присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищцата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, че същите са страни по Договор за потребителски кредит № МТ********** от **.**.2022г. с параметри: Срок на договора - 60 месеца, брой погасителни вноски - 60, размер на погасителната вноска - 197,09 лв., Годишен лихвен процент - 41.00%, Годишен процент на разходите (ГПР) - 49,79%, общата сума дължима по кредита е в размер на 11 808,27 лева.

Според чл.18.2., т.7 потребителят се задължава, в срок от 3 работни дни след сключване на договора, да предостави на кредитора оригинален документ, наричан „документ за доходите“, с подпис и печат на издалите го лица и/или компетентни органи, удостоверяващ пълния размер на декларираните доходи от страна на потребителя в представеното искане за потребителски кредит, които са използвани при оценката на кредитоспособността. Документът за доходите може да представлява служебна бележка, данъчна декларация с входящ номер, сключен активен договор или друг документ, но не е ограничен до изброените и се представя от страна на потребителя в търговския обект на кредитора, в който е сключен договора за потребителски кредит. Кредиторът има право да откаже приемането на представения документ за доходите, ако не удостоверява всички декларирани доходи от потребителя в искането за потребителски кредит.

Съгласно чл.18.2., т.8 страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на потребителя по чл.18.2, т.7 ще причини на кредитора вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие по погасителните вноски, които потребителят следва да заплати в договорените размери. Потребителят 3 декларира, че е предварително уведомен от страна на кредитора и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл.18.2., т.7 ще принуди кредитора да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски, чрез заплащането на разходи, свързани с възлагане на обслужване на всички плащания по този договор на трето физическо или юридическо лице изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен консултант, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията на потребителя по този договор, като включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания, провежда телефонни разговори с потребителя, посещава потребителя в неговия дом или друго договорено между страните място, с цел събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на кредитора или директно по банкова сметка на последния, извършва всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение на задълженията на потребителя по договора.

Потребителят се съгласява, че кредиторът ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на този договор, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на потребителя на определения падеж директно в търговския обект на кредитора или по негова банкова сметка. В случай, че потребителят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.18.2., т.7, същият дължи на кредитора заплащането на обезщетение в общ размер на 1500 лева, които потребителят ще заплати на равни части, ведно с дължимите погасителни вноски по кредита, съгласно погасителния план. И действително, погасителният план сочи, че ако се дължи такова обезщетение, то ще е в размер на по 25 лева за всеки месец и прибавено към главницата и лихвата, прави обща месечна вноска вече от по 222,09 лева.

В настоящия случай съдът приема, че ищцата се явява потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит и за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит. Предвид това следва да се обсъдят твърденията на процесуалния представител на ищцата за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. Нещо повече, съдът е длъжен да извърши такава проверка, дори да не е налице възражение в тази насока.

Такова е и даденото разрешение във формираната задължителна практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от 4 вида на договора и страните по него. Както беше посочено, за процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съгласно чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание или да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

Съдът, като съобрази текста на сключения договор намира, че така, както е уговорена, неустойката по чл. 18.2, т. 8 от договора е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излиза извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, в която хипотеза не би имал право да се ползва от обезпечението. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, ведно със съответната възнаградителна лихва, отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Тоест, кредиторът получава реално парична сума, заедно с вноските по кредита и на техния падеж, преди да са настъпили каквито и да е вреди. По този начин се достига до значително оскъпяване на ползвания заем, като размерът на неустойката е необосновано завишен, спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне по смисъла на чл. 143, ал. 2 т.