Решение № 14051 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14051 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. А. като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20261110110532 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Я. В., против ..............

ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми за допълнително материално стимулиране, както и мораторна лихва върху всяко вземане, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както следва:

За месец 02.2024 г. – 255,65 евро, както и мораторна лихва за периода от 15.03.2024 г. до 20.04.2026 г. в размер 68,13 евро;

За месец 03.2024 г. – 153,39 евро, както и мораторна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 20.04.2026 г. в размер на 39,06 евро;

За месец 04.2024 г. – 102,26 евро, както и мораторна лихва от 15.05.2024 г. до 20.04.2026 г. в размер на 24,87 евро;

За четвърто тримесечие на 2024 г. – 872, 66 евро /след допуснато с протоколно определение от 06.07.2026 г. увеличение на размера на предявения иск/ и мораторна лихва от 15.01.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 131,34 евро;

Първо тримесечие на 2025 г. – 1278,23 евро и законна лихва от 15.04.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 151,76 евро;

За месец 05.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.06.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 9,90 евро;

За месец 06.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.07.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 8,84 евро;

За месец 07.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.08.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 7,79 евро;

Второ тримесечие на 2025 г . – 1073,71 евро и мораторна лихва от 15.10.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 60,09 евро;

За месец 08.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.09.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 6,74 евро;

За месец 09.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.10.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 5,72 евро;

За месец 10.2025 г. – 102,26 евро и мораторна лихва от 15.11.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 4,67 евро;

1 трето тримесечие на 2025 г. – 1124,84 евро и мораторна лихва от 15.10.2025 г. до 20.04.2026 г. в размер на 62,95 евро.

Ищецът сочи, че е назначен на длъжност при ответника в предприятие ...........“ ....

............ на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор“. На 01.02.2024 г. изпълнителният директор на компанията утвърдил вътрешни правила за работната заплата. В т.9 били определени общите условия за получаване на допълнително материално стимулиране, според финансовите резултати на предприятието. Разпределението на средствата се извършвало в зависимост от финансовите резултати на дружеството и реализираната икономия месечно /или тримесечно/ съгласно т.9.1 и т.9.2 от правилата.

Конкретният ред, начин и способ за определяне на допълнителното материално стимулиране конкретно за предприятие ...........“ били регламентирани в приложение 3.2. към вътрешните правила. В т.1.1 било предвидено разпределяне на средства за допълнително материално стимулиране всеки календарен месец за постигнати резултати от работата и намаление на оперативните разходи. Съобразно т.1.3 размерът на средствата за ДМС за текущи резултати се утвърждавали от изпълнителния директор по предложение на управителя на предприятието. Начисляването на средствата за всички работници и служители от предприятието във фишовете за работна заплата се извършвало въз основа на заповед на изпълнителния директор. Твърди, че за месеците февруари, март,април,май, юни, юли,август, септември и октомври изпълнителният директор издал заповед за утвърждаване на размера на средствата за ДМС. Със заповед на изпълнителния директор било одобрено предоставяне на ДМС за следните тримесечия – четвърто тримесечие на 2024 г., първо, второ и трето тримесечие на 2025 г., както и техните размери, които служителите получили.

Ищецът, въпреки взетото решение и издадената заповед, не получил регламентираното месечно допълнително материално стимулиране за посочените месеци и тримесечни периоди. Посочва, че със заповед от 08.01.2025 г., издадена от изпълнителния директор на компанията, му било наложено наказание „забележка“, което наказание било отменено с влязло в сила решение от 17.07.2025 г. по гр.д.№ 51/2025 г. по описа на РС .............., поради което счита, че не попада в категорията изключени от заплащане на ДМС работници и служители по смисъла на т.9.2.2 и т.1.1.3 от приложение № 3.2. към вътрешните правила, които правила предвиждат лишаване от ДМС работници, на които са наложени и са в сила дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда. Счита, че сумите за допълнително материално стимулиране по характера си било плащане за постигнати резултати от труда – текущо, за година или за друг период, установено във вътрешните правила за работната заплата, като това плащане следва да се извърши при условия и ред, едностранни приети от работодателя. В случая изплащането на суми било установено в приетите от работодателя вътрешни правила за работна заплата, като отказът ищецът да получи ДМС бил неоснователно мотивиран с предвиденото изключение по т.9.2.2. от ВПРЗ, тъй като след отмяна на наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ същият следва да се третира като служител, спрямо кого не е наложено и влязло в сила дисциплинарно наказание. Счита, че е възникнало правото му да получи ДМС за посочените периоди, доколкото условията, приети от работодателя, за изплащане на ДМС били две – да е налице финансов резултат на дружеството и взето решение на управителния орган за разпределение на средства за ДМС, както и наличие на индивидуална положителна оценка от проведено атестиране на работника или служителя, които условия претендира да са се сбъднали.

Ответникът в законоустановения срок е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Претендира, че исковата претенция е недопустима, доколкото начисляването на ДМС счита, че зависи изцяло от волята на работодателя и съдът не може да упражнява съдебен контрол по взети решения във връзка с начисляване на ДМС. Твърди, че исковете са и неоснователни, като ги оспорва изцяло по основание и размер. Сочи, че за месеците февруари, март и април 2024 г. на ищеца било начислено и изплатено ДМС. За останалите месеци, както и тримесечия, претендира, че ищецът няма право да получи ДМС, тъй като към момента на атестацията за четвъртото тримесечие на 2024 г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание, което към онзи момент, съобразно правилата на дружеството, изключило ищеца от кръга на служителите, подлежащи на атестация. Сочи, че 2 допълнителното материално стимулиране било една правна възможност, а не задължение на работодателя, като изплащането на ДМС не било безусловно, нямало постоянен характер и не било уговорено като елемент от трудовото възнаграждение.

Съдът, след като съобрази всички събрани доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените главни искове са осъдителни с правно основание чл.128,т.2 от КТ вр.чл.13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за заплащане на суми допълнително материално стимулиране, представляващи по своята същност допълнителни трудови възнаграждения.

Акцесорните искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД.

По исковете за заплащане на суми за допълнително материално стимулиране /допълнителни трудови възнаграждения/ в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните през процесния период; наличието на вътрешни правила, заповеди, други актове на работодателя, уреждащи конкретни условия и ред за изплащане на допълнителни възнаграждения за съответния период; издаването на заповед или решение за изплащане на ДМС за периода, както и че попада в кръга на лицата, за които е предвидено изплащане на ДМС и размера на дължимите суми.

По исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД ищецът следва да докаже от кой момент всяко от вземанията му е станало изискуемо и съответно ответникът да е изпаднал в забава, поради неизплащането.

В тежест на ответника е да докаже фактите, на които основава възраженията си, а именно – че съгласно вътрешните правила, които са били приложими за периода, е било налице валидно основание за изключване на ищеца от кръга на служителите, имащи право на ДМС и по-конкретно, че получаването на ДМС е поставено в зависимост от положителна атестация, като ищецът не е получил такава, евентуално, че не е възникнало задължение на работодателя да извърши атестация за процесния период, поради наличие на обективно съществуваща и законосъобразна причина във вътрешните правила, респ,друг акт за определяне на ДМС, както и че за посочените от него месеци на ищеца му е било заплатено ДМС и неговия размер.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване, поради което и съдът е задължен да приеме, че са се осъществили следните обстоятелствата - че ищецът е бил назначен на длъжност при ответника в предприятие ...........“ .... ............ на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона и монтьор“ на 01.02.2024; че със заповед от 08.01.2025 г., издадена от изпълнителния директор на компанията, на ищеца е наложено наказание „забележка“, което наказание е било отменено с влязло в сила решение от 17.07.2025 г. по гр.д.№ 51/2025 г. по описа на РС ...............

Основните спорни въпроси между страните са изплащането на ДМС представлява ли задължение на работодателя, или зависи единствено от дискреционната преценка на работодателя на кой работник/служител да бъдат изплатени такива възнаграждения и подлежи ли отказът за изплащане на допълнителни възнаграждения на съдебен контрол, както и подлежал ли е на атестация ищецът и дължат ли му се ДМС, поради обстоятелството, че му е било наложено към този момент дисциплинарно наказание.

Съдът намира, че преди да разгледа основателността, респ, неоснователността на предявените искове, следва да отговори на направеното от ответника възражение за недопустимостта на осъществявания съдебен контрол върху преценката на работодателя за изплащане на ДМС:

Вярно е, че допълнителните трудови възнаграждения нямат характер на постоянно уговорено трудово възнаграждение, като работодателят разполага с пълна автономна преценка и оперативна самостоятелност да преценява в кои случаи, дали спрямо всички, или определени категории служители в предприятието, при какви условия/критерии и какви размери да изплаща такива ДМС, като тази преценка на работодателя не подлежи на 3 съдебен контрол. Но веднъж приети такива вътрешни правила, заповеди, решения, с които се определят конкретните условия, категории работници и размери на ДМС, тези правила стават задължителни за работодателя в отношенията му с кръга от работници, до които са адресирани, като в този случай съдът извършва преценка и контрол за това спазени ли са правилата, с които самият работодател сам се е обвързал, приложени ли са еднакво същите спрямо работниците/служителите, до които са адресирани и определени ли са размерите на възнагражденията, съобразно критериите, които самият работодател е приел за валидни и относими. Преценката на съда завършва с извод работникът-ответник от категорията служители ли е, обхвани от действието на тези вътрешни правила и спазил ли е работодателят въведените от него критерии за определяне на допълнителни възнаграждения, изчислени ли са правилно по така въведените критерии. Следва да се посочи, че в съдебната практика еднозначно се възприема, че работодателят е свободен да реши дали да въведе система за ДМС, но след като я е въвел и я е обективирал във ВПРЗ, той е длъжен да я прилага спрямо всички служители, които отговарят на въведените от него самия условия. В този смисъл е и съдебната практика, (Решение № 762/22.11.2010 година, постановено по гр. д. № 1412/2009 година, Решение № 847/14.01.2011 година, постановено по гр. д. № 1558/2009 година, Решение № 55/12.03.2014 година, постановено по гр. д. № 4256/2013 година