Решение № 1496 от 18.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1496 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501981 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 53832/18.07.2023г., подадена от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, срещу Решение № 2434/04.07.2023г., постановено по гр.д. № 7787/2022г. на ВРС, 51-ви състав, с което е уважен предявеният иск, на основание чл.124, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че „ДИ ЕН ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 204243891, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Подуяне, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 57 Б, вх. Б, ап. 38, не дължи на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, представлявано от управителя В.Б.Р., сумата от 3232,44 лв. (три хиляди двеста тридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща главница по фактура № ********** от 10.06.2022 г. за стойността на потребени ВиК услуги в периода от 11.05.2022г. до 08.06.2022г. в обект на потребление, находящ се в гр.

Варна, кв. Аспарухово, обект „морски плаж“, за който е открита партида с платец № 71071.

Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се настоява за неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявения иск. За безспорно се посочва, че „ДИ ЕН ТРЕЙД“ ООД в качеството си на концесионер на водоснабдения имот е бил и потребител на ВиК услуги. Излага, че от СТЕ се установява, че от водопровода, обслужващ процесния обект, се захранват и 5 заведения с монтирани контролни 1 водомери и душове, всички отчитани единствено от водомера на процесния абонат. За неправилно се счита приетото от ВРС, че липсва доказване на точната реална доставка на ВиК услугите, както и кредитирането в тази светлина показанията на свид. А.Х.. Счита, че измервателният уред е бил годно измервателно средство съгласно изискванията на закона, а отчитането се случвало дистанционно, поради което подпис на потребителя не бил нужен. Изразява подробно становище относно достоверността на показанията на свид. Х., които въззивникът намира за недостоверни и в противоречие с останалия доказателствен материал по делото – писмени доказателства /протокол № 30 за авария **** и работна карта № ***/ и експертно заключение по СТЕ. За неподкрепено от гласните доказателства и експертизата се счита твърдението за настъпила авария, касаеща процесния обект, като такава се твърди да е засегнала само обект „рибарско селище“.

Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е пренебрегнал твърденията му, че в случая се касае за реално потребление на ВиК услуги, подкрепено и от изразеното от вещото лице становище, а именно, че процесното количество вода е било възможно да премине през водомера за сочения период. За безспорно установени се считат показанията на измервателния уред на обекта, отговарящи на потребеното количество вода, както и годността на измервателното устройство. Посочва, че ВРС не е обсъдил в пълнота свидетелските показания на свид. В. О., от които се установявало, че единствената авария в района е била по водопровод, захранващ потреблението на „рибарското селище“. Поради изложеното, въззивникът счита, че районният съд е постановил решението си, кредитирайки едностранчиво събрания доказателствен материал, на база предполагаеми недоказани факти, което е довело до неговата неправилност.

Моли за отмяна на решението, отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В открито съдебно заседание въззивното дружество, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна не изразява становище.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

2

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от „ДИ ЕН ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 204243891, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3232,44 лв., представляваща главница по фактура № ********** от 10.06.2022г. за стойността на потребени ВиК услуги в периода от 11.05.2022г. до 08.06.2022г. в обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв.

Аспарухово, обект „морски плаж“, за който е открита партида с платец № 71071.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за концесия се явява ползвател на процесния обект на потребление с абонатен № 71071, съответно и ползвател на ВиК услуги. Излага, че при извършена справка е установил, че по партидата му е издадена фактура № ********** от 10.06.2022 г. на стойност 3232,44 лв. за периода от 11.05.2022 г. до 08.06.2022 г. Поддържа, че не дължи тази сума, тъй като не е потребил реално начислените количества вода. Отделно изтъква, че в периода м.10.2021 г. – м.май 2022 г. е имало множество аварии, както и че служители на ответното дружество са демонтирали водомера, отчитащ потреблението в обекта, и са монтирали нов на различно място от това на стария.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е потребител на ВиК услуги за процесния обект на потребление, за който е открита партида с платец № 71071, прехвърлена на негово име въз основа на подадено заявление от 05.07.2021 г. Поддържа, че ищецът дължи процесната сума на основание чл.

33, ал. 2 от ОУ, която клауза предвижда задължение на потребителя за заплащане на ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Изтъква също, че ищецът не е подал възражение по чл. 40, ал.

2 от Наредба № 4/2004 г. срещу определеното за заплащане изразходено количество вода, но въпреки това е преустановил плащанията към ВиК оператора от м.ноември 2021 г. Твърди, че водомерът, отчитащ потреблението в обекта, е с фабричен № 82583, модул 180340943 и пломба 3115509, като същият е монтиран през 2018 г. Излага, че ищецът е бил запознат с показанията на измервателния уред към 05.07.2021г., когато е подал заявление за прехвърляне на партидата на негово име, като с подписа си представителят на дружеството е изразил съгласие с тях. По повод мястото на монтажа на водомера се позовава на разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, предвиждаща възможност за монтиране на водомерната шахта и водомерния възел извън границите на имота, като част от общите мрежи на водоснабдителната система. Поддържа, че фактурираните количества вода са реално консумирани и измерени по реда на чл. 23, ал. 4 от ОУ – чрез дистанционно отчитане.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета установената по делото фактическа обстановка, като споделя и направените от първоинстанционния съд правни изводи, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното 3 решение.

Конкретно по оплакванията във въззивната жалба: Обстоятелството, че по делото е установено, че от водопровода, захранващ обект „морски плаж”, се захранват 5бр. заведения с монтирани контролни водомери, като потреблението се отчита единствено по главния водомер с титуляр „Ди Ен Трейд” ООД, само по себе си не е достатъчно за доказване, че начислените количества вода са потребени при установяване по делото на наличието на авария, чието отстраняване съобразно посочената от първоинстанционния съд нормативна уредба, е задължение на въззивното дружество.

Оплакването във въззивната жалба, че не е съобразено представеното заявление за прехвърляне на партида от 05.07.2021г. и изразеното в него съгласие с отразените количества ВиК услуги по абонатния номер, е неоснователно.

Това писмено доказателство е обсъдено от първоинстанционния съд, като е достигнато до извод, който следва да се сподели, че този подписан от представител на въззиваемия документ отразява потребени количества вода до дата 05.07.2021г., а исковата претенция касае период 11.05.2022г. до 08.06.2022г., респективно този документ не е годен да установи потреблението за процесния период.

Първоинстанционният съд, също така, не е базирал изводите си на необходимост от подпис на потребителя на извършените дистанционни отчети, а е обсъдил, че съставените отчети за процесния период не се потвърждават от останалите доказателствени източници.

Не се споделят и оплакванията досежно кредитирането на показанията на св. Ал. Х.. Съдът е отчел възможната тяхна заинтересованост при условията на чл.172 ГПК, но коментирайки съдържанието им, е достигнал до извод, който се споделя от въззивния съд, за съответствие на тези показания с останалите събрани доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че от представените от въззивника в открито съдебно заседание пред първата инстанция протокол №60 за авария **** и работна карта №***/29.05.2022г. не се опровергава изводът за авария, засегнала и процесния обект, тъй като в работната карта е отразен силен теч до рибарско селище, датата на ремонтните работи съответства на момента на начисляване на процесните количества вода и в представеното съобщение на интернет страницата на въззивното дружество от 29.05.2022г. е отразено спиране на водата поради авария на абонатите „около Рибарско селище и плажа”. От излушване на вещото лице Гроздев в открито съдебно заседание при първоинстанционното разглеждане на делото също са налице данни за извършен ремонт до процесния парцел /според вещото лице на 20 метра от процесния плаж в посока новия водомер/ – петно на асфалта вследствие на скорошен ремонт, чакъл и лента, която се поставя от въззивното дружество по време на ремонтни работи на авария, казвайки и че смята, че наистина е имало авария. Анализирайки така събраните доказателства, както и коментираните от първоинстанционния съд разлики в представените отчети, въззивният състав намира, че аварията е засегнала водоподаването и за процесния обект на потребление. И изявлението на вещото лице, че принципно технически е възможно да преминат през водомера 1460 куб.м. на месец, не е достатъчно да установи реалната доставка на начислените количества вода.

Неоснователни са оплакванията и досежно показанията на св. Варта О..

По отношение на тях също е приложима разпоредбата на чл.172 ГПК 4 доколкото свидетелката е дългогодишен служител на въззивното дружество.

Също така, свидетелката посочвайки, че има два водопровода за Рибарско селище и плажната ивица, казва и че двата водомера за двата обекта се намират в една шахта, на едно и също място. Въззивният съд споделя и констатираното противоречие от първоинстанционния съд в показанията на този свидетел.