Решение № 111 от 23.03.2023, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1134/2022
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 23.03.2023
- В сила
- 21.04.2023
- Състав
- ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 111 гр. гр.Н., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222150101134 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищцата З. Ц. Ц. е предявила срещу ответника „К.“ ЕАД иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 131,93 лв., формирана от 16,67 лв. – лихва и 115,26 лв. – възнаграждение за поръчителство, платени по Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Сочи се, че между страните бил сключен посоченият договор за кредит, по който ищцата получила сумата от 500 лв. и следвало да върне 533.70 лв. Излага се, че на основание чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит бил сключен и договор за поръчителство с „А.Т.т“ ЕООД за сумата от 154.65 лв. Твърди се, че на 10.06.2020г. ищцата заплатила на ответното дружество обща погасителна вноска от 230 лева.
Излага се, че на 11.06.2020г. Ц. сключила договор за потребителски кредит № 2243224, по силата на който й бил отпуснат кредит в размер на 1250 лева и били рефинансирани задълженията по Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г., като от сумата в размер на 1250 лева била задържана сумата от 401.93 лева за предсрочно погасяване на Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г.
Твърди се, че по този начин Ц. заплатила на ответната страна сумата в размер на 631.93 лева, от която 500 лева - главница, 16.67 лева - лихва, 115.26 лева - такса възнаграждение по поръчителство.
Сочи се, че Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди, че е 1 нарушено правилото на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в Договора е посочен годишен лихвен процент, но липсват условия за прилагането му, както и посочване дали е фиксиран за целият срок или е променлив. Сочи, че няма отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва, съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК. Навежда доводи, че претендираната сума не е индивидуализирана по никакъв начин, което създава невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че е нарушено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че не става ясно посочената годишна лихва как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР.
Твърди, че е нарушено правилото на чл. 19, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗПК, доколкото посоченият в договора ГПР не е действително прилагания размер, което представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.
Сочи се, че с оглед нищожността на договора за потребителски кредит, ищцата не е следвало да заплаща сума в общ размер на 131.93 лева, представляваща лихва и възнаграждение за поръчител, която сума следва да бъде върната като получена без основание.
Претендира се да се постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД да се осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата в размер на 131.93 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а при условията на евентуалност да заплати сумата в размер на 115.26 лева, представляваща недължимо платена като задължение за поръчител, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът „К.“ ЕАД депозира писмен отговор. Не спори, че между страните е налице облигационно правоотношение. Оспорват се наведените от ищцата доводи за недействителност на Договора на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 и на чл. 19 от ЗПК. Сочи, че с преддоговорна информация до знанието на ищеца е доведено съдържанието на всяка една от клаузите на договора. В т. 10 от Приложение № 1 към Договора за кредит е инкорпориран погасителен план, съдържащ 2 броя на вноските, датите на плащане на погасителните вноски, компонентите на погасителната вноска и общия размер на месечната вноска. Твърди, че погасителния план съдържа изискуемото по закон съдържание, но дори и да не е бил изготвен и приложен погасителен план, това не води до недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Ответникът оспорва наведените доводи за нищожност на договора за кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Намира за неоснователно твърдението на ищцата за нарушение на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Сочи, че сключването на договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност, а не задължение в общите условия.
Предоставянето на обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит. В тази връзка се твърди, че за спазване на изискванията на чл. 19 от ЗПК включването в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е необходимо, но е и обективно невъзможно към момента на сключване на договора. На ищцата била дадена предварителна възможност да се запознае с договора и приложенията към него, поради което не се споделят наведените от нея доводи, че е била въведена в заблуждение от ответната страна. Оспорва се твърдението на ищцата, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не следвало да се събира от ответното дружество, е неоснователно. Излага се, че ответната страна е получила претендираните от ищцата суми на договорно основание и не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Обръща се внимание, че договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен и главното задължение по договора за кредит е валидно, поради което е породил права и задължения за страните. Оспорва се основанието и размера на адвокатското възнаграждение.
Моли се съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковите претенции. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Постъпили са писмени становища от ищцата и ответното дружество, с които исковата молба и отговора се поддържат.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
При предявен иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата бе да докаже, че е заплатила сумата от 131,93 лв., формирана от 16,67 лв. – лихва и 115,26 лв. – възнаграждение за поръчителство, платени по Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г. Следва да докаже твърденията си, че договорът е нищожен. В тежест на ответника е да докаже, че е имало основание за получаването на тази сума.
Съдът на основание чл. ***, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г., съгласно който ищцата е следвало да върне сумата по кредита в общ размер на 533.70 лева, при получена сума от 500 лева, при ГПР 48.21 %, ГЛП 40 %, за срок на кредита от 3 месеца От приложена от ответника справка се установява, че по Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г., са погасени следните суми:
3
500 лв. - главница, 17,05 лв. - лихва, 103,10 лв. - вноска по договора за предоставяне на поръчителство, администрирана към гаранта „А.Т.т“ ЕООД, сумата от 2,50 лв. - такси за предсрочно погасяване и сумата от 9,27 лв. други такси по тарифата на „К.“ ЕАД.
По отношение на възраженията за нищожност на договора от 30.04.2020г. съдът намира, че макар Договор за потребителски кредит № 2225716 от 30.04.2020г. и договор за поръчителство от 30.04.2020г., сключен с „А.Т.т“ ЕООД да са сключени отделно, то е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя. На първо място това се установява от уговорката в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Освен това договорът за поръчителство е сключен в същия ден като договора за паричен заем. Налице е изрична уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството, вкл. и заплащането директно на заемателя - чл. 8, ал. 5 от Договора за поръчителство. Не без значение е и обстоятелството, че „А.Т.т“ ЕООД и „К.“ са „свързани лица“, доколкото второто дружество е едноличен собственик на капитала на първото. Предвид това и дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло.
Горното мотивира съда да счита, че задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото предвиденото в така сключените свързани договори за кредит и поръчителство води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50 %. В договора за кредит е вписан ГПР от 48.21 %, като с прибавяне на сумата от 533,70 лв. (3 вноски по 177,90 лв. на месец видно от приложение № 1 към договора за поръчителство) безспорно разходите ще надвишат 50%. От своя страна последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство по аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В същата насока е и съдебната практика на въззивната инстанция - Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2807/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № VI-261041 от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2762/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 261003 от 14.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и много други.
Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 (относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В чл. 26, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че 4 сделката би била сключена и без недействителните и части. В случая нищожните клаузи са сключени с договора за поръчителство - на основание чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, поради което не влекат след себе си нищожност на целия договор за кредит. Както се установи клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в частта й, в която се вменява задължение на ищцата да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението, е нищожна, тъй като има за цел да заобиколи правилата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и да доведе до годишен процент на разходите, който надвишава определения от закона. Поради тази причина и на основание чл.
21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК тази клауза е нищожна като противоречаща на цитираните законови разпоредби - нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и заплатените въз основа на нея суми се явяват платени без основание (тъй като нищожността води до изначална липса на основание). В случая е налице нищожност на конкретна клауза от договора - за сключване на договор за поръчителство, като видно от основния предмет на договора (за кредит, с уговорено възнаграждение в размер на договорна лихва), съдът намира, че страните биха сключили същия и без клаузата за поръчителство.
Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56a0cf65-1071-42ed-ad02-2695edd06d93