Решение № 9120 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9120 гр. С, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110110290 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, поправена с молба вх. № 205981/21.06.2024г., подадена от „Т” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № ..., срещу Д. Н. Д. с ЕГН ********** и Д. Н. Д. - В с ЕГН **********, двете с постоянни адреси: гр. С, ж.к. С, ул. Н. О № ..., за признаване на установено по отношение на тях, че дължат на ищеца, при квоти по ½, от следните суми: 2350, 56 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден апартамент № 8, находящ се в гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ..., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 399, 02 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г.; сумата от 32,63 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10. 2019 г. до 30. 04. 2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане; сумата от 6,95 лв. – мораторна лихва за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г., за които суми е издадена заповед № 34680 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2022 г. по ч. гр. д. № 63287/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.

Ответниците вземат отношение по предявените срещу тях искове чрез пълномощника адв.

С. Д., която изразява становище за неоснователност на претенцията. Твърди се от името на ответниците, че те не са собственици нито ползватели на процесния имот, както и че не са представени доказателства за годността на измервателните уреди, чрез които се е отчитала доставената до имота топлинна енергия. Не се спори, че имота е топлоснабден, както и че претендираните суми са начислени като задължения за доставената топлинна енергия, но се оспорва начина, по който те са изчислени. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното във фактическо 1 отношение:

За времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за топлоснабдяването на апартамент № 8 в гр.

С, ж. к. С, ул. Н. О № ..., цената на топлинната енергия е в размер на 2350,56 лв. Върху същата за времето от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г. е начислена лихва за забава в размер на 399, 02 лв., цената на услугата за дялово разпределение за периода от м. 10. 2019 г. до 30. 04.

2021 г. е в размер на 32,63 лв., а върху нея е начислена мораторна лихва в размер на 6, 95 лв., за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г.

За вземанията си „Т“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е уважено с издаване на заповед № 34680/02.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63287/2022 г. по описа на СРС.

Ответниците са оспорили заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което, в срок са предявени разглежданите искове.

Ответниците Д. Н. Д. и Д. Н. Д. – В са наследници на собственика на процесния имот – А С Д., както и на починалия в хода на производството по делото ответник Н. Д. Н.. А С Д. и Н. Д. Н. са били съпрузи, а двете ответници по делото са техни дъщери, поради което по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН са техни наследници, следователно собственици на имота при квоти по ½ ид. част. Няма данни по делото ответниците Д. Н. Д. и Д. Н. Д. – В да са се отказали от собствеността на процесния по делото имот, който е топлоснабден, видно от твърденията на двете страни. Дяловото разпределение на топлинна енергия в него е осъществено от третото лице помагач на ищеца – „Д“ ЕООД – гр. С. Фактурите за цената на топлоснабдения имот през процесния период от време са издавани на името на А С Д..

Видно от документите, депозирани от третото лице – помагач на ищеца, до процесния имот е осигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение, а измервателните уреди в абонатната станция са били годни за експлоатация.

Предявените искове са частично основателни, поради следното:

Процесните вземания са периодични и се погасяват с изтичане на 3-годишна давност, считано от датата на изискуемостта на задължението. Затова задълженията, начислени за месец май 2019 г. до месец октомври 2019 г. вкл. са погасени по давност.

За процесният период ищцовото дружество не представи доказателства за сключен валиден договор с фирмата за дялово разпределение. Затова сумите, които са начислени за дялово разпределение от ищцовото дружество са начислени без правно основание и същите са недължими.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда – етажна собственост (СЕС), в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването №16334/06.04.2007 г. (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 2 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото по делото се твърди и претендира, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г., издадена през месец юли 2020 г., респ. за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г., издадена през месец юли 2021 г. разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2020г., респ. на 31.07.2021 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2020 г., респ. на 15.06.2021 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2020 г., респ. 30.04.2021 г.). Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. При липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не е доказал да е отправил.

Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия е неоснователен и съдът следва да го отхвърли. В общите условия на ищцовото дружество няма уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответника относно заплащане на сумите, претендирани за дялово разпределение не са ангажирани. Затова по отношение на ответниците следва да се уважат само исковете за главница за доставена до процесния имот топлинна енергия, за вречето от месец ноември 2019 г. до 30. 04.2021 г. или за сума в размер за всяка от тях по 494, 15 евро /966, 47 лв./, изчислени по чл. 162 от ГПК, а в останалата част исковете да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, на пълномощника на ответниците следва да се присъди възнаграждение в размер на по 400 лв. за предоставена правна помощ на всяка от тях в исковото производство, а в заповедното производство за оказана безплатна правна помощ в размер на по 200 лв.

3

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че Д. Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ..., дължи на „Т” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С, ул. „Я“ № ..., за топлоснабдяването на имот, находящ се в гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ... - ап.

8, по реда на чл. 422 от ГПК, по иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 494, 15 евро /966, 47 лв./ – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, за периода от месец ноември 2019 г. вкл. до месец април 2021 г. вкл., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане, като исковете за главница над тази сума, както за времето от м.05.2019 г. до м.10.2019 г. вкл. и исковете за мораторна лихва в размер на 102, 01 евро /199, 51 лв./, за периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г.; за 8, 34 евро /16, 32 лв./ – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10. 2019 г. до 30. 04. 2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане и за сумата от 1, 77 евро /3, 47 лв./ – мораторна лихва върху тази главница, за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г., отхвърля като неоснователни, за които суми е издадена заповед № 34680 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2022 г. по ч. гр. д. № 63287/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.

ПРИЗНАВА за установено, че Д. Н. Д. – В, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ..., дължи на „Т” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № ..., за топлоснабдяването на имот, находящ се в гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ... - ап. 8, по реда на чл. 422 от ГПК, по иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 494, 15 евро /966, 47 лв./ – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за битови нужди в топлоснабдения имот, за периода от месец ноември 2019 г. вкл. до месец април 2021 г. вкл., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане, като исковете за главница над тази сума, както за времето от м.05.2019 г. до м.10.2019 г. вкл. и исковете за мораторна лихва в размер на 102, 01 евро /199, 51 лв./, за периода от 15.09.2020 г. до 31.10.2022 г.; за 8, 34 евро /16, 32 лв./ – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10. 2019 г. до 30. 04. 2021 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до окончателното изплащане и за сумата от 1, 77 евро /3, 47 лв./ – мораторна лихва върху тази главниза, за периода от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г. отхвърля като неоснователни, за които суми е издадена заповед № 34680 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.12.2022 г. по ч. гр. д. № 63287/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.

ОСЪЖДА „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № 4

... да плати на Д. Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ..., сторените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /400 лв./, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № ... да плати на Д. Н. Д. – В, с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж. к. С, ул. Н. О № ..., сторените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204, 52 евро /400 лв./, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.