Решение № 1225 от 26.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 26.02.2018г. гр.София

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА

ТАШЕВА

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА при участието на секретар Цветелина

Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12703 по описа за 2017г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 18.04.2017г., гр.д.27929/16г., СРС, 24 с-в отхвърля предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД от „Р.- МНД” ЕООД срещу „Б.” ООД за установяване дължимост на сумата 9 446.40 лв. – получена на отпаднало основание като сбор от неизпълнени задължения по фактури №№ 372/25.05.2015г. за 486.40 лв., 374/26.05.2015г. за 1 280 лв. и 380/03.06.2015г. за 7 680 лв.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Р.- МНД” ЕООД. Счита, че е искал да се признае за безспорно от СРС единствено първоначалното съществуване на договорно правоотношение между страните, но не и в хода на процеса. Същото е развалено с връчване на ответника на представената по делото покана, а също и на препис от исковата молба. Основанието за разваляне е неизпълнение на договорното задължение за доставка в цялост на изплатената стока. Отпаднал е интересът от последващото й доставяне, т.к. ищецът получава заместваща стока от трети лица. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи искът.

Въззиваемият – ответникът по иска „Б.” ООД оспорва жалбата.

Възразява, че съществуват договорни отношения между страните, поради което няма отпаднало договорно основание, обосноваващо връщане на дадената престация.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

Предвид съвпадащите становища на насрещните страни, обективирани в твърденията на ищеца по исковата молба и признанията на ответника в отговора по нея и в предложението му за спогодба, се налага извод за следните безспорни факти по делото: По силата на устен неформален договор за търговска продажба по чл.327, ал.1 ТЗ, ответникът „Б.” ООД се задължава да предостави на ищеца „Р.- МНД” ЕООД дървени трупи от дъб. Съществените елементи от уговорките относно страни, предмет, вид и количество стока, както и цена са обективирани в издадените от ответника фактури №№ 372/25.05.2015г. за 12 288 лв., 374/26.05.2015г. за 11 520 лв. и 380/03.06.2015г. за 7 680 лв., които не са подписани за получател от купувача. Ищецът изплаща изцяло цената по трите фактури за общо 31 488 лв., в каквато насока са и неоспорените три броя платежни нареждания и в този смисъл е изправна страна. Ответникът изпълнява частично задължението си за предаване на стоката. По фактура № 372/25.05.2015г. остава недоставена стока за 486.40 лв., по фактура № 374/26.05.2015г. не е доставена стока за 1 280 лв. и по фактура № 380/03.06.2015г. е налице пълно неизпълнение за доставяне на стоката на стойност 7 680 лв.

Противно на възприетото от първоинстанционния съд, не само не е безспорно и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл.146, ал.1, т.4 ГПК, а обратното - основно спорно обстоятелство между страните, подлежащо на доказване по смисъла на чл.153 вр. чл.154, ал.1 ГПК е доколко все още в хода на процеса продължава да съществува помежду им облигационна обвързаност. В о.с.з. 01.11.2016г., процесуалният представител на ищеца само иска да бъде признато за безспорно наличието на договорни отношения между страните, но в смисъл за тяхното изначално възникване. Това е така, защото иска признаване за безспорно и невръщането от ответника на исковата сума за недоставената част, като същевременно заявява, че договорът е развален поради неизпълнението и по-нататъшно изпълнение от ответника е безполезно, поради снабдяване на ищеца със заместващи вещи.

Не е оборена, уредената в общата норма на чл.81, ал.1 ЗЗД, презумпция за вина при неизпълнение на договорно задължение поради неположена дължима грижа. Неизпълнената част от задължението не е незначителна с оглед интереса на купувача съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД, с оглед стойността й. Поради значителната забава, считано от издаване на фактурите, за ищеца става безполезно пълното изпълнение от ответника – чл.87, ал.2, пр.2 ЗЗД, а и последният не оспорва получаването на заместваща облага. Налице са законовите предпоставки за разваляне на договора както по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД с изтичане на определения подходящ 1-седмичен срок, считано от връчване на поканата за разваляне на 04.02.2016г., така и по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД с връчване на препис от исковата молба. По силата на чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл.88, ал.1 ЗЗД, ответникът дължи връщане на сумата 9 46.40 лв., съразмерна на частично платената му цена, срещу която няма насрещна престация, като получена при отпаднало с обратна сила основание. Искът за признаване съществуване на вземането е изцяло основателен.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 ГПК следва да отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи.

Ищецът в заповедното производство установява разноски от 188.93 лв. – д.т. и 1 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, пред първа инстанция – 188.92 лв. за д.т. и 2 000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, а пред въззивна – 188.90 лв. за д.т. и 1 200 лв. - платено в брой адвокатско възнаграждение, или общо 5 266.75 лв., които се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 18.04.2017г., гр.д.27929/16г., СРС, 24 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА

УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, че „Б.”

ООД, гр.София, ул. „****** дължи на „Р.- МНД” ЕООД, с.******, ул. „******сумата 9 446.40 лв. – подлежаща на връщане като получена на отпаднало основание част от цена за недоставени дървени трупи от дъб по фактури №№ 372/25.05.2015г. за 486.40 лв., 374/26.05.2015г. за 1 280 лв. и 380/03.06.2015г. за 7 680 лв.

ОСЪЖДА „Б.” ООД, гр.София, ул. „****** да заплати на „Р.- МНД” ЕООД, с.******, ул. „******сумата 5 266.75 лв. - разноски за заповедно производство и исково производство пред първа и въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.