Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1026 от 17.07.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1045/2019
Вид
Решение № 1026
Подписан
17.07.2020
В сила
02.09.2020
Състав
РАДОСТИНА ВЛАДИМИРОВА ДАНАИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, 92 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, 92 и 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, 92 и 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№....................

Гр. София, 17.07.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ

: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1045 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М.-П.ЕООД искове по чл.79, 92 и 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 26625,48 лв. –уговорен между страните със споразумение, постигнато но 26.03.2019 г. чрез електронно разменена кореспонденция размер на обезщетението за погиването на лизингов автомобил по договор за лизинг от 07.06.2013 г. и тристранно споразумение за заместване на страната по него от 21.03.2014 г. поради поведение на служители на ответника, изключващо получаването на застрахователно обезщетение, уговорената със споразумението неустойка за забавеното плащане на обезщетението в размер на 19436,60 лв. за период на забава 26.03.2019 г. – 07.06.2019 г., а при условията на евентуално отхвърляне на иска за неустойка за забавено плащане се претендира законната лихва за същия период на забава в размер на 547,30 лв. При евентуално отхвърляне на исковете, основание на споразумението, постигнато чрез електронна кореспонденция, ищецът претендира на основание чл.92 ЗД заплащане на обезщетението, уговорено в чл.22 от договора за лизинг в размер на застрахователната стойност на автомобила от 26460 Евро, ведно със законна лихва върху тази суми, считано от датата, на която е поканил ответника да я заплати – 11.12.2017 г. до датата на исковата молба 07.06.2019 г. в размер на 7820,20 лв.

Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 07.06.2013 г., сключен с Н.

ООД и Поръчка № 1/07.06.2013 г. с реф.№ 53012 с предмет автомобил марка Форд, модел Рейнджър с ДК № *******, като ответникът заместил първоначалния лизингополучател в правоотношението с тристранно споразумение от 21.03.2014 г.

Твърди, че лизинговия автомобил погинал, като застрахователя отказал заплащане на обезщетение, поради което и с ответника чрез размяна на електронна кореспонденция постигнали на 26.03.2019 г., когато ответникът чрез електронно писмо изразил съгласие с всички текстове, споразумение, съгласно което ответникът, който носи риска, следва да заплати по лизинговия договор за погиването на лизинговата вещ обезщетение в размер на 26625,48 лв. две вноски, съответно първата в размер на 20000 лв. дължима на 25.04.2019 г., а втората в размер на 6625, 48 лв. – на 25.05.2019 г., като със споразумението е уговорено и заплащането на неустойка в размер на 1 % дневно от стойността на забавеното плащане. Въпреки че споразумението било изготвено по предложение на ответника и били отчетени неговите искания, той не върнал подписани екземпляри на хартия и не извършил нито едно от уговорените плащания. Ищецът счита, че независимо от липсата на подписани екземпляри на хартия, страните са постигнали съгласие чрез електронните писма, поради което и споразумението е сключено по този начин, като претендира уговореното обезщетение и неустойка, евентуално законна лихва за забава. В случай, че не бъдат уважени исковете му на основание на споразумението, то претендира уговореното в договора за лизинг обезщетение в размер на застрахователната стойност, която е поканил ответника да му заплати, както и законната лихва от датата на поканата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на договор за лизинг с твърдяното съдържание, респективно заместването на лизингополучателя от ответника, твърденията си за разменена кореспонденция съдържаща конкретни предложения с твърдяното от него съдържание в исковата молба относно правата и задълженията на всяка от страните по споразумението, отправянето на безусловно приемане от страна на представител на ответника на направените от ищеца предложения. По евентуалните искове основани на договора за лизинг ищецът трябва да докаже твърденията си, че автомобилът е погинал, причините за това, които обусловят отговорност на ответника за погиването, какъв е размера на застрахователната стойност на автомобила, както и че същият съответства на действителната му стойност към датата на определянето й.

По делото се установява от представения договор за лизинг от 07.06.2013 г. и тристранно споразумение от 21.03.2014 г., че между М.-П.ЕООД и ответника И.С. ЕООД, с предходно наименование В.И.ЕООД е възникнало правоотношение по договор за лизинг на автомобил марка Форд, модел Рейнджър с ДК № *******, като ответникът е заместил първоначалния лизингополучател по лизинговото правоотношение със споразумението от 21.03.2014 г.

Установява се от представените молба от ответника, адресирана и получена от ищеца на 22.05.2017 г., претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, изходяща от ответника и адресирана до ЗАД А.Б.АД с вх.№ на последното дружество от 12.01.2017 г., както и от представените констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 47/29.06.2016 г., че лизинговия автомобил е участвал в ПТП на 29.06.2016 г., когато при управлението му от С.Д.И.при изпълнение на маневра навлиза в насрещна лента за движение и се удря в друг автомобил, като в протокола за ПТП е описано, че се касае за „тотална щета“, а признание за същата оценка на щетите се съдържа и в горепосочените писмени изявления на ответника до ищеца и застрахователя. В констативния протокол е посочено, че водачът С.И.е управлявал след употреба на алкохол с концентрация от 0,36 промила, установена с протокол за химическа експертиза № 157/01.07.2010 г.

Съгласно чл.22 от договора за лизинг страните са постигнали уговорка, че лизингополучателят носи риска и пълна имуществена отговорност пред лизингодателя в определени хипотези, измежду които управление на лизинговия автомобил от водач без свидетелство за управление или след употреба на алкохол, както и в случаите, в които при настъпила пълна загуба на лизинговата вещ застрахователя откаже да изплати застрахователно обезщетение поради неспазване на общите условия, като е уговорено, че в тези случаи дължимото от лизингодателя обезщетение е в размер на застрахователната стойност.

От представените писмени доказателства се установява, че към дата на погиването му, лизинговият автомобил е застрахован по договор със ЗАД А.Б.по имуществена застраховка „каско“, клауза „пълно каско- валутна клауза“, като застрахователната стойност по полицата е 26460 евро, както и доказателства, че застрахователят е отказал да заплати обезщетение, като се е позовал на т.7.3.1.2 от Общите условия, които са представени по делото, която точка предвижда, че не се изплаща обезщетение за щети, причинени при управлението на застрахованото МПС от водач, употребил алкохол или отказал проба за алкохол или възпрепятствал проба за алкохол или употребил наркотици или друго упойващо вещесктво.

Представени са разменени електронни писма, изпратени от електронния адрес, посочен от ответника в тристранното споразумение от 21.03.2014 г. , а именно *************abv.bg, които не се оспорва да изхождат от представител на ответника и електронни писма, които ищецът твърди да са изпратени от негови служители Е.Т. и И.У., съответно от електронни адреси: E.**************.bg и I.********************bg.

От съдържанието на електронните писма, които съдът приема да изходжат от представители на страните, се доказват твърденията на ищеца относно водени преговори за уреждане на отношенията помежду им във връзка с договора за лизинг /референтния номер на договора е посочен в ел.писмо от 28.02.2019, 10:35:23 с подател Е.Т./, като от съдържанието на самите писма се установява постигнато съгласие за заплащане на обезщетение от страна на В.И.в размер на 26625,48 лв. /сумата е посочена в същото ел.писмо, в което е посочен референтния номер, л.46/, като въз основа на електронно писмо от********, от 28.02.2019 г., 11:03, адресирано до Е.Т. в отговор на писмото от 10:35 и съдържащо молба за изготвяне на споразумение, съдът приема, че ответникът е съгласил с размера на обезщетението, като е предложил дата на плащане на първа вноска –„ 20-25 март“.

С електронно писмо от 26.03.2019, 10:35 ответникът е предложил да се заложи падеж на първа вноска от 20000 лв. на 25.04.2019 г. остатъка на 25-26.05.2019 г. с оглед „късно пристигане на документа“.

С електронно писмо от 26.03.2019 г.,

10:49 от И.У. /л.38/, адресирано и посочен прикачен файл със заглавие „53012 – finalno sporazumenie za urejdane na otnosheniqta“ е поискано потвърждение на направените корекции в споразумението. Представен е текст на споразумение, за което се твърди да представлява съдържанието на прикачения файл към електронното писмо от 26.03.2019 г., 10:49 от И.У., чиито текст съдържа клаузи, с които страните се съгласяват че лизинговия автомобил е погинал в резултата на ПТП, като застрахователят е отказал плащане, поради което лизингополучателят дължи на лизингодателя на основание чл.22 от договора за лизинг обезщетение, което със споразумението страните определят на 26625,48 лв., което обезщетение ще бъде платено на две вноски – първата в размер на 20000 лв., дължима на 25 април 2019 г. и втора вноска от 6625,48 лв. с падеж

25 май 2019 г. В спорзумението е предвидено при неизпълнение от страна на лизингополучателя състоящо се в забава за плащане или неплащане на дължима вноска, да настъпи предсрочна изискуемост на цялото вземане, както и да възникне задължение за неустойка в размер на 1 % дневно върху неплатената сума до пълното й заплащане.

Представена е разпечатка на ел.писмо от подател******, дата на изпращане 26.03.2019 г., час 12:28 , адресирано до И.У. и представляващо отговор на изпратеното писмо от У. от същата дата в 10:39, което съдържа текст „Потвърждавам направените корекции“, въз основа на което изявление съдът приема,че на 26.03.2019 г. между страните е постигнато окончателно съгласие относно съдържанието на споразумението, поради което и страните са обвързани от него, като са се съгласили да изменят чл.22 от договора за лизинг и са определили друг размер на неустойката за неизпълнение на задълженията на лизингодателя да пази лизинговия автомобил, а именно неустойка в размер на 26625,48 лв. и са се съгласили заплащането на неустойката да се разсрочи на две вноски, съответно с падеж 25 април 2019 г. и 25.05.2019 г.

Ответникът, който носи тежестта, не е доказал изпълнение на задълженията, поети със споразумението, поради което е предявеният иск за заплащането на уговорената с него неустойка от 26625,48 лв. е основателен и следва да се уважи, поради което съдът не дължи разглеждане на заявения под условие на отхвърлянето му евентуален иск за неустойка съгласно първоначалната уговорка в чл.22 от договора.

Неоснователен е иска за заплащане на неустойка от 1 % дневно за забавеното плащане на уговорената със споразумението неустойка от 26625,48 лв., която уговорка съдът намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави Съгласно указанията в Тълкувателно решение 1/2010г. по тълк.дело 1/2009г. на ОСГТК съдът служебно следи за нищожността на клаузата за неустойка, като условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи, вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.