Решение № 14613 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14613 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110107191 по описа за 2026 година

Н. А. Д. е предявилa срещу ЮЛ осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9500 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в накърняване на името му пред колеги и близките, накърняване на честта, тежки емоционални състояния, сривове и негативни вътрешни душевни преживявания, силен психоемоционален стрес, притеснение, отчаяние, чувство за безнадеждност, несигурност за бъдещето, нежелание за обвързване и интимност, негативно влияние върху кариерата и върху отношенията с близки и приятели причинени от неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършени деяния по чл. 296, ал. 1 от НК, производството по което е приключило с влязло в сила оправдателно решение, ведно със законната лихва от 09.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 1022.58 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото обвинение, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита по досъдебно наказателно производство е № 228 ДПК – 912/2023 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. №7450/2023 г. по описа на С.Р.П. и по н.а.х.д. №3757/2024 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, ведно със законната лихва от 09.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 29.02.2024 г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, като било внесено постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание пред СРС. Посочва, че по н.а.х.д. №3757/2024 г. по описа на СРС, НО, 20 състав било постановено оправдателно решение, която било влязло в сила на 09.08.2025 г. Поддържа, че вследствие на водения срещу него наказателен процес е претърпял неимуществени вреди, 1 изразяващи се в накърняване на името му пред колеги и близките, накърняване на честта, тежки емоционални състояния, сривове и негативни вътрешни душевни преживявания, силен психоемоционален стрес, притеснение, отчаяние, чувство за безнадеждност, несигурност за бъдещето, нежелание за обвързване и интимност, негативно влияние върху кариерата и върху отношенията с близки и приятели. Ищецът бил претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение за адвокатска защита в наказателното производство. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата си молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ЮЛ оспорва предявените искове като неоснователни.

Поддържа, че твърдените неимуществени вреди не са доказани, както и че не са в причинно-следствена връзка с наказателното преследване. Оспорва исковете по размер. Оспорва се причинната връзка между здравословното и психичното състояние на ищеца и повдигнатото му обвинение. Излагат се твърдения, че увреждането било причинено поради изключителната вина на ищцата. Оспорва в условията на евентуалност размера на предявения иск за неимуществени вреди като прекомерно завишен с оглед претърпените вреди.

Оспорва се като недоказана претенцията за имуществени вреди, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата си молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Претенцията на ищеца се основава на твърдение за водено срещу него наказателно производство, като същият е бил привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК , приключило с влязлo в сила решение от 09.08.2025 г. постановена по н.а.х.д. №3757/2024 г. по описа на СРС, НО, 20 състав.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 29.02.2024 г. с постановление за привличане на обвиняем по досъдебно производство № 228 ДПК-912/2023 г., по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 7450/2023 по описа на СРП, е привлечен ищецът, за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. На 29.02.2024 г. е извършен разпит на ищеца. На 29.02.2024 г. е предявен разследването. С постановление от 12.03.2024 г., е внесено досъдебно производство № 912/2023 г., по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 7450/2023 по описа на СРП с предложение ищцата да бъде освободена от наказателна отговорност и да бъде наложено административно наказания на основание чл.

78А от НК за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Производството по делото е приключило с постановено оправдателно решение от 24.07.2025 г. постановено по н.а.х.д. № 3757/2024 г. по описа на СРС, НО, 20 състав , което не е било протестирано. От представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът не е осъждан. По делото е представена справка от 20.04.2026 г.от НСлС, в която е посочено, че след извършена проверка в 2

ЦИССС по отношение на ищеца имало данни за образувани досъдебни производства, а именно ДП № 1076 от 2023 г. за деяние с квалификация за престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. По делото е представено и писмо с рег. № 513000-29437 от 21.04.2026 г., съгласно което в автоматизираните информационни фондове на МВР разполагали със информация по отношение на ищеца съгласно която за същия е посочено, че имало заявителски материал за извършването на две деяния /без процесното/ и имало една полицейски регистрации.

Разпитван е свидетелят К., която посочва, че познавала ищцата от 15 години и винаги са били в добри и близки отношения, като я познавала като уравновесена, и скромна. Свидетелката знаела, че ищцата била водила дело срещу мъж, който доста я бил тормозел, като в един момент била споделила, този човек бил завел дело срещу нея, като тя се чувствала доста притеснена, като това станала на един паркинг и ищцата изпаднала в плач, заради това дали и как щяло да се отрази на работата й, на детето й. След това като се виждали ищцата била една изтормозена, била отслабна много, като казвала, че била обвиняема и имала дете на градина, поради което неможела да замине.

Свидетелката посочва, че това се случило към лятото на 2024г., като продължило до лятото на 2025 г., когато настъпи положителна промяна.

Ищцата била свикнала с тези неща, но не очаквала жалбите да стигнат до съда, никой не очаквал, че ще се вземат сериозно. Свидетелката посочва, че обвиненията отправяни от този човек били, че ищцата го заплашвала, като делото приключило в ползва на ищцата. Вече няколко години водело дела, за ограничителна заповед, за тормоз, като делата приключвали в полза на ищцата.

В хода на производството като свидетел по делото е разпитан П. Д., чийто показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелят се явява майка на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че от 2022 г. живеела заедно ищцата, като дошла да гледа детето.

Свидетелката посочва, че разбрала, че имало един човек, който се казвал Е.К., който бил преследвал ищцата. Посочва, че този човек постоянни ги преследвал даже един път я пресрещнал и искал от свидетелката да въздейства на ищцата, за да се откажела от делото. Твърди, че имало производство срещу ищцата, тъй като прокуратурата през 2024 г. й повдигна обвинения, като този човек дори бил давал показания. След това ищцата не се хранила, започнала да става много изнервена, не обръщала внимание на детето, карала се със свидетелката постоянно даже веднъж я изгонила. Тази промяна била докато не оправдали ищцата, което било през м. 08.2025 г., тогава се успокоила. Посочва, че ищцата много тежко го била преживяла, било я страх да не я изгонят от работа, изпитвала страх да излезе и не искала да ходи сама по улиците, не искаше да вижда никого около себе си, като от стреса се наложило да се оперира от киста. Свидетелката уточнява, че ищцата я било я страх да не излиза, за да не я срещне Конадски, защото й бил посягал да я бие, като той преследвал и свидетелката.

По делото е приета и съдебно-психологична експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се 3 установява, че в психологичен план в следствие на воденото срещу нея наказателно производство при ищцата са породени интензивни и трайни негативни преживявания и психосоматични нарушения, довели до дистрес, като емоционални състояния са подчертани: напрегнатост, изнервеност, изтощение, тревожност и притеснение, безсъние, психосоматични проблеми.

Съгласно заключението продължителността на негативните емоционални преживявания било обвързана със започнатото спрямо нея през февруари 2024 г. наказателно производство, приключило през август 2025 г., като остатъчни последици /свързани с невротични фиксации/ персистират тревожност и възмущение при асоциации и припомняне на ситуацията. Вещото лице посочва, че при повдигане на обвинение ищцата е имала преживявания на шок, ужас, страх, унижение и възмущение. като цяло свързаните с воденото производство преживявания са обусловили загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата й адаптивност и била налице и спад на нейната удовлетвореност от взаимоотношения й с околните. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че дадените в заключението квалификации относно негативните преживявания били свързани с процесния случай, но той следвало да се разглежда в контекста на това което ищцата определяла като кампания срещу нея, което било понижило нейния праг на уязвимост спрямо негативни стимули, каквото било воденото наказателно производство.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Отговорността възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й.

Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.

Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени 4 процесуални правила. Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице.

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така следва да бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска.