Определение № 366 от 01.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Пазарджик, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900231 по описа за 2023 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Окръжният съд е сезиран с искова молба от Ц. С. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (САК), с която са предявени претенции по реда на чл.432 КЗ против „Застрахователно Дружество Евроинс” АД, ЕИК 121265113, за сумата от 50 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на главницата, както и за сумата от 1716,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното изплащане на главницата.

В обстоятелствена част на ИМ са изложени следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че на 06.04.2023 г., около 10:00 ч., в гр. П. МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с per. № ******, с водач Г. А. А., движейки се по ул. „Криволак“, поради невнимание и непредпазливо управляване на МПС-то е блъснал пешеходеца - Ц. С. Т., като към момента на инцидента пешеходката е преминавала по тротоара, а ударът е настъпил на прекъсната част от тротоара, предназначена за поставяване на кофи за смет. Ищцата се е намирала на тротоарната площ, като е застигната в гръб и блъсната с предната дясна част от л.а.

Във връзка с така описаното ПТП е образувано наказателно производство, което е приключило със споразумение № 44/19.11.2024 г., постигнато по НОХД № 192/2024 г. по описа на РС-Панагюрищ, като Г. А. А., 1

ЕГН **********, е признат за виновен и осъден от наказателния съд.

Твърди се, че след пътния инцидент ищцата била откарана в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД - П. с фрактура на лява глезенна става, където след проведени изследвания и консултации на лекарски консилиум е извършена оперативна интеревенция. при която е поставена метална остеосинтеза. При пострадалата е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула и е поставена окончателна диагноза множествени счупвания на подбедрицата.

Назначено й е медикаментозно лечение, както и придвижване с две помощни средства, без натоварване в рамките на 45 дни.

Поради временната й нетрудоспособност на Ц. С. Т. бил издаден Болничен лист № **** от 12.04.2023г., с брой дни 37. както следва: 7 при режим болничен и 30 - домашен.

На 06.06.2023 г., пострадалата била хоспитализирана отново в болничното заведение, където била подложена на втора оперативна интервенция, при която под анестезия е отстранен имплантирания винт от тибия и фибула.

Предвид така посочените травми ищцата твърди, че през първите три месеца от лечението и за битовите и ежедневните и нужди се грижели близките й, които й помагали да се храни, да се изправя, да ползва баня и тоалетна, тъй като изпитвала изключително силни болки с невъзможност да изправя и движи без чужда помощ.

И към настоящия момент Ц. Т. била ограничена в движенията си, което налагало да се придвижва с придружител и помощта на патерици. Това създавало редица неудобства за нея, още повече, че продължавал да изпитва невероятно силни болки в увредения крайник, като при натоварване същият започва да се подува и да отича. Особено нощно време Ц. Т. усещала болките в травмирания крак, което налагало вземането на болкоуспокоителни медикаменти. Болки усещала и при промяна на времето.

Твърди се, че влошеното здравословно състояние на ищцата налагало да бъде ангажирано медицинско лице, което ежедневно (в продължение на един месец след изписването от болница) да й инжектира ***** противосъсирващ медикамент. На 03.10.2023 г., ищцата е преминала през комисия на ТЕЛК, като след освидетелстване лекарите й удължили 2 болничния, поради състоянието на подбедрицата след процесната травма.

Възстановителният период за пострадалата бил придружен и с активна, болезнена рехабилитация. Фрактурата била изключително тежка и засягала и двете кости на подбедрицата.

Преживените от нея травми, причиняващи й силни болки довели и промени в психичното състояние на ищцата - понижено настроение, тревожност, вследствие стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на състоялото се пътно произшествие. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките и роднините на пострадалата, създават у нея чувство за безпомощност и малоценност, тъй като преди ПТП ищцата се е грижела сама за себе си и домакинството си. Получените стресови посттравматични състояния са довели и до нарушения в нормалния социален живот на ищцата и са създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности.

Предвид извършените оперативни интервенции и за закупуването на лекарства, пострадалата била заплатила сумата от 1716.35 лв. (хиляда седемстотин и шестнайсет лева и 35 ст.).

Твърди се, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД със застрахователна полица № ******** валидна от 29.11.2022 г., до 28.11.2023 г. за процесния автомобил.

С Молба с Вх. № 5462/12.06.2023 г., ищцата е завела писмена претенция пред ответното застрахователно дружество, което обаче и след изтичане на тримесечния срок не е изплатило обезщетение на пострадалата за причинените й неимуществени вреди.

, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.

Въпреки, че предвидения в КЗ. тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията, изтече на 12.09.2023 г., към настоящия момент ответното дружество не е заплатило дължимото се от пострадалате обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати на Ц. С. Т.

3 застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 12.06.2023 г., датата на която е отправена доброволната покана до застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП, както и застрахователно обезщетение в размер на 1716,35 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова молба до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея имуществени вреди по повод на проведеното й лечение.

Претендират се разноските по делото и присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв.

Сочат се писмени доказателства.

Направени са доказателствени искания: по реда на чл. 186 ГПК - да се изиска и приложи по настоящото дело ДП №67/06.04.2023 г. по описа на РУ на МВР гр.Панагюрище; по реда на чл.190 ГПК – да се задължи ответника да представи заверено копие на процесната застрахователна полица в случай, че оспори наличието на валидно застрахователно правоотношение; за допускане на съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертизи, които след запознаване с доказателствения материал по делото, както и след преглед, съответно изследване на ищцата, да изготвят отговор на посочените задачи.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, в който се оспорва основателността, както и размера на претенциите.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица № ***** от 26.11.2022 г., сключен между Г. А. А. и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД за МПС марка „Volkswagen”, модел “Golf”, с регистрационен № ****** с период на застрахователно покритие от 29.11.2022 г. до 28.11.2023 г.

Не се оспорва, че ищцата е подала молба за образуване на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество, по която е образувана претенция под номер 1500120013 от 12.06.2023 г. без обаче посочена банкова сметка от пострадалата. Въпреки дадените два пъти указания на последната за отстраняване на този недостатък, 4 същата не го сторила и до настоящия момент, което поставяло застрахователното дружество в невъзможност да изпълни задължението си по застрахователното правоотношение.

По съществото на спора се оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърденията за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждания на пострадалата с механизма на ПТП. Оспорва се и да е налице противоправност на поведението и вината на водача за настъпването на инцидента и вредите.

Оспорва се настъпването на описаните в ИМ вреди като факт от обективната действителност, в т.ч. основанието и размера им, като при условията на евентуалност се възразява да са с твърдения интензитет.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователно завишено съобразно претърпените вреди. Развити са подробни съображения относно начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При условията на евентуалност, ако се приемело, че вина за настъпване на събитието има водачът, е направено възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата в размер на 50%. В този смисъл се твърди, че същата се е движила по платното за движение в нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и 2 от ЗДвП, с което е съпричинила вредоносния резултат. Твърди се, че по цялата ул. „Криволак“ бил наличен тротоар и пострадалото лице е било длъжно да се придвижва по него като пешеходец и не е имало причина да се намира на платното за движение. Още повече, че в исковата молба било посочено, че вредоносното събитие е настъпило „на прекъснатата част от тротоара, предназначена за поставяне на кофи за смет“, което затвърждава, че същата се е намирала на платното за движение в момента на произшествието при липса на данни ПТП да е настъпило на тротоара.

Направено е възражение и за недължимост на претендираните лихви поради забава на кредитора по отношение на плащането на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ. Претенцията е образувана пред застрахователното дружество на 12.06.2023 г. и до датата на подаване на исковата молба не е предоставена банкова сметка. Поради неспазване на изискванията на разпоредбата на чл.

380, ал. 1 от КЗ, кредиторът е изпаднал в забава, с което е препятствал 5 изпълнението на задължението на застрахователя, поради което застрахователното дружество не дължи лихва за забава върху определеното застрахователно обезщетение.

Направено е и възражение, че налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК –с поведението си ответното дружество не е дало повод за завеждането на делото, поради което разноските следва да се понесат от ищцовата страна.

В обобщение се иска отхвърляне на претенциите, като неоснователни.

Претендират се разноските.

Относно представените от ищцата доказателства и доказателствени искания становището на ответника е следното: направени

Да се приемат представените писмени доказателства; не си възразява против искането да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане; не се възразява против искането да бъде изискано цялото ДП № 67/06.04.2023 г., по описа на РУ-МВР Панагюрище; не се възразява против искането за назначаване на СМЕ и САТЕ с поставените от ищцата въпроси; предвид признаване наличието на валидно застрахователно правоотношение по полица № ***** от 26.11.2022 г., се прави искане същото да се остави без уважение.

Ответното застрахователно дружество от своя страна прави следните доказателствени искания:

Да се допусне до разпит Г. А. А., който ще бъде разпитан относно механизма на ПТП, обстоятелствата във връзка с него, включително и досежно приноса на пострадалото лице; във връзка с наведените възражения за принос на пострадалия и механизма на ПТП се поставят допълнителни въпроси към САТЕ;

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищцата.

Изразеното от нея становище по подадения отговор е, че поддържа изцяло подадената искова молба. Счита за изцяло неоснователни направените от ответното застрахователно дружество възражения. Оспорва изцяло твърденията, изложени в отговора на ответника, касаещи липсата на причинно-следствена връзка на имуществените вреди, търпени от доверителката ми и настъпването на вредоносното събитие.