Решение № 145 от 22.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. К., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20245100500226 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. N 1991/26.07.2024г. по входящия регистър на РС - М., срещу решение N 213 от 08.07.2024 г. по гр.д. N 573/2023 г. по описа на РС –М., с което е отхвърлен предявеният от ищеца Х. А. М. от с.Б., общ.К. против ответниците А. К. М. и Е. К. М., и двамата от гр.М., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1/3 идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор и масивен гараж със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху ПИ с пл.сн. N 14 кв.35 по КП на с. Б., общ. К., обл. К. с площ 575 кв.м., при граници: изток-улица, запад- ПИ с пл.сн. N 10, север- ПИ пл.сн.

N 15 и югПИ пл.сн. N 13, и ищецът е осъдена да заплати на ответниците разноски по делото от 1 500 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Х. А.

М. от с.Б., общ.К., която чрез представител по пълномощие го обжалва изцяло като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и 1 съдопроизводствените правила и необосновано-постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оплакванията в жалбата са, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.172 от ГПК и на чл.79 от ЗС; неправилно първоинстанционният съд възприел тезата на ответниците по иска, че те са собственици на процесния недвижим имот по давностно владение и общият им наследодател никога не е владял имота, за което кредитирал ангажираните от тях свидетелски показания на роднини, без да отчете заинтересоваността им и изцяло игнорирал както писмените, така и гласните доказателства, които ги оборват. В тази връзка съдът не отчел, че по преписката, по която пред нотариус ответниците поискали да бъдат признати за собственици по реда на чл.587, ал.1 от ГПК и е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство N ***, дело N *** от ****г. на нотариус N *** по ***, към молбата си са приложили нотариален акт N **, дело N *** от ****г. на нотариус N *** по ***, с който съпругът на ищеца и баща на ответниците е признат за собственик по давност на имота, както и удостоверение за наследници на последния, с довод, че ответниците по иска с така подадената молба не само са признали правото на собственост на съпруга на ищеца и техен баща, но и изявили желание да се ползват от това право, наред с което тези писмени доказателства изключват както упражняването на фактическа власт от ответниците върху спорния имот, така и намерението им да го своят. Показанията на тримата свидетели на ответниците сочещи, че ищецът и покойният й съпруг не са се завръщали в България след заминаването им за Турция през 1989г., се опровергавали от приложените по делото две удостоверения за задгранични пътувания, представляващи официални документи, удостоверяващи, че същите в периода 2014г.-2023г. многократно посещавали България и пребивавали през значителни периоди от време на територията на държавата. Освен това свидетелите на ответниците нямали преки впечатления, не живеели постоянно в с.Б. и не контактували постоянно със страните. В резултат на допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на показанията им и игнориране на останалите доказателства по делото, съдът не приел несъмнено установените факти, а именно: сключването от ищеца на 04.04.2007г. на граждански брак с К. М. М., бивш жител на с.Б. и това, че двамата живеели в процесния недвижим имот, собственост на последния, който поради сключването на втори граждански брак не поддържал близки отношения с 2 децата си от първия брак, които го изгонили от жилището им в гр.* и който заедно с ищеца възстановил процесната жилищна сграда, като нотариалният акт за собственост по давност на тази сграда, с който К. М. М. се снабдил през 2006г., не бил оспорен от ответниците, а напротив –те се снабдили с документ за собственост въз основа на същия след смъртта на баща им, без да зачетат правата на ищеца, която като преживяла съпруга притежава 1/3 идеална част от имота на съпруга си. Искането на въззивника е да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което предявеният иск да се уважи изцяло, като се претендират направените по делото разноски.

Въззиваемите А. К. М. и Е. К. М., и двамата от гр.М., чрез представител по пълномощие, с общ отговор оспорват въззивната жалба, с искане обжалваното решение да се потвърди, като претендират разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът Х. А. М. не се явява и чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваеми те А. К. М. и Е. К. М. не се явяват и чрез представител по пълномощие поддържат отговора на въззивната жалба.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и като допустима следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо. решение,

Производството пред първоинстанционния съд по гр. д. N 572/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от Х. А. М. от с.Б., общ.К. против ответниците А. К. М. и Е. К. М., и двамата от гр.М., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство на 1/3 идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор и масивен гараж със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху ПИ с пл.сн. N 14 кв.35 по КП на с.

Б., общ. К., обл. К., с площ 575 кв.м., при граници: изток-улица, запад- ПИ с пл.сн. N 10, север- ПИ пл.сн. N 15 и юг ПИ пл.сн. N 13.

3

Изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава предявеният иск са следните: на 04.04.2007г. ищецът сключила граждански брак с К. М. М., бивш жител на с.Б., общ.К., с ЕГН **********, като ищецът и съпругът й приживе живеели в жилище, собственост на съпруга й, а именно в процесния недвижим имот, на който последният на 01.06.2006 г. е признат за собственик по давностно владение с нотариален акт N **, дело N *** от ****г. на нотариус N *** по ***; на **.**.****г. съпругът на ищеца починал и оставил като наследници ищецът и двамата ответници; по молба на ответниците с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство N ***, дело N *** от ****г. на **.**.**** г. нотариус N *** по *** ги признал за собственици на процесния недвижим имот при равни идеални части, по 1/2 идеална част от имота, който нотариален акт същите предявили на ищеца и поискали от нея да им предаде владението на имота, но ищецът отказала.

Ищецът релевира, че с издаване на така посочения нотариален акт ответниците отричат правата й в размер на 1/3 идеална част от имота по наследство от съпруга й съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, с оглед на което иска да бъде призната по отношение на ответниците за собственик на същата и издаденият в полза на ответниците нотариален акт да се отмени.

С общ отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК ответниците А. К. М. и Е. К. М. оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен, при възражения за липса на правен интерес от търсената защита и за неосъществяване на твърдения в полза на ищеца придобивен способ на претендираното право на собственост. Ответниците твърдят, че ищецът никога не е живяла и не е ползвала процесния имот, построен през 50те години от М. С. -дядо им по майчина линия, както и че в този имот, откакто починала майка им С. М.а, живеели само те, като баща им заминал за Р.Турция, където живеел постоянно и се завърнал в България непосредствено преди смъртта си, като в препис-извлечение от акт за смърт бил записан като „вдовец“. Ответниците твърдят, че в качеството си на наследници на майка си С. М. М.а са владели и ползвали имота от раждането си и досега добросъвестно и необезпокоявано, в т.ч. и от баща им, като продължили владението на майка си в период от повече от 15 години. Твърдят, че освен на основание извършено от дядо им строителство и по наследство, са станали собственици на имота и на основание института на давностното владение, поради което молят исковата претенция да се отхвърли.

4

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, а обжалваното с нея решение е неправилно:

Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост, тъй като ищецът твърди, че е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот по наследство от своя съпруг, който бил негов собственик по давностно владение съгласно нотариален акт, при което след смъртта му наследството му се разпределя по равно между ищеца като негова преживяла съпруга и двамата ответници като негови деца, като за припадащото се на ищеца наследство ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по наследство, без да са зачетени правата на ищеца от това наследство.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установяват следните обстоятелства: С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност N **, том **, рег. N ****, дело N ***/**.**.****г. на нотариус Н. Б. с рег. N *** по ***, К. М. М. с ЕГН ********** е бил признат за собственик по давност на процесния недвижим имот, представляващ едноетажна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор, както и гараж със застроена площ 32 кв.м., построени с отстъпено право на строеж върху ПИ N 14 с площ 575 кв.м., кв.35 по кадастралния план на с.Б., общ.К., обл.К., при граници: изток-улица, запад- ПИ N 10, север- ПИ N 15 и юг ПИ N 13. При съставянето на нотариалния акт, освен другите посочени в него документи, е представено и строително разрешение N 1/1989 г. на община К..

На **.**.****г. К. М. М. умира и съгласно неоспорено по делото удостоверение за наследници N ***/**.**.**г., изд. от община К., оставя наследници по закон Х. А. М. – съпруга, А. К. М. - дъщеря и Е. К. М.-син, като за първата от удостоверение за сключен граждански брак, изд. на **.**.****г. от община К., се установява, че сключва граждански брак с К. М.

М. в Р. Турция на **.**.****г., за което в община К. е пресъставен акт за сключен граждански брак N ****/**.**.****г.. Поради късното пресъставяне на последния, в акт за смърт N */**.**.****г., съставен в с. Б., общ.К., от който по делото е представен препис, К. М. М. е посочен със семейно положение „вдовец“. Причината за това е предишния му брак със С. М. М.а с ЕГН **********, която съгласно удостоверение за наследници изх. N ***/**.**.****г. на Община К. умира на 19.02.1998г. и оставя за свои 5 наследници по закон К. М. М. съпруг, А. К. М. - дъщеря и Е. К. М.-син.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.587, ал.1 от ГПК/констативен/ N ***, том **, рег. N ****, дело N *** от ****г. на нотариус Г. Г. с рег. N *** по ***, А. К. М. и Е. К. М. са признати за собственици по наследство на по 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот – представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 101 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, санитарен възел и коридор, както и масивен гараж със застроена площ 32 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху поземлен имот с пл.сн. N 14 от кв.35 по КП на с.Б., общ.К., обл.К., одобрен със Заповед 300-4-45/26.09.2003г. на Агенция по кадастър гр.София, с площ 575 кв.м., при граници: изток-улица, запад- ПИ с пл.сн. N 10, север - ПИ с пл.сн. N 15 и юг ПИ с пл.сн. N 13. От изисканата от нотариус Г. Г. с рег. N *** по *** преписка по издаване на нотариалния акт се установява, че за снабдяването със същия молителите А. К. М. и Е. К. М. представят следните писмени доказателства: удостоверение за данъчна оценка за процесния имот с изх. N 5903011043/08.06.2023 г., изд. от община К. на името на баща им К. М. М.; Скица N 152/08.06.2023г. на процесния имот по одобрения със заповед N 300-4-45 от 26.09.2003г. кадастрален план на с.Б., общ.К., в която като собственик е посочен К. М. М. съгласно нотариален акт N ** oт **.**.****.; удостоверение от 08.06.2023г. за наследници на К. М. М., в което като наследници са посочени само молителите, без преживялата го съпруга Х. А. М. /поради късното пресъставяне на акта за граждански брак на последната с починалия/, както и нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност N **, том **, рег. N ****, дело N ***/**.**.****г. на нотариус Н. Б. с рег. N *** по ***.