Определение № 2786 от 17.12.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 3712/2025
- Вид
- Определение № 2786
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- ДИАНА РАДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2786 гр. Велико Търново, 17.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103712 по описа за 2025 година
Производството по чл.122 от ГПК
С протоколно определение от 15.10.2025 г. производството по гр.д.№ 25313/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав , е прекратено и делото е изпратено на Великотърновски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът се е позовал на направеното от страните в съдебно заседание искане производството да се изпрати на местно компетентния съд- РС Велико Търново и е посочил, че съобразява разпоредбата на чл.114 от ГПК.
Съобразно чл.118, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав на ВТРС намира, че изпратеното от Софийски районен съд производство не е подсъдно на ВТРС по следните съображения:
Гр.д.№ 25313/2025 г. по описа на СРС е образувано по искова молба на Н.
А. Н. от гр.***, чрез пълномощник адв. К. от САК против „Габи-М“ ЕООД, гр.Габрово с предмет обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука. Исковата молба е предявена пред Софийски районен съд и делото е образувано на 7.05.2025 г. На 6.06.2025 г. съдията е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника. На същата дата с разпореждане е указал на ответника, че съобразно чл. 119,ал.4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото / местна неподсъдност/ може да 1 направи най-късно с отговора на исковата молба. Ответникът е получил разпореждането на 16.06.2025 г. Депозирал е отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК на 16.07.2025 г., чрез пълномощника си адв. С. от ВАК, но въпреки указанията на съда, не е направил възражение за местна неподсъдност на спора. С определение по чл.140 от ГПК от 7.10.2025 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. След като е даден ход на делото, ищецът е заявил, че погрешка е депозирал иска си пред СРС и е поискал делото да бъде прекратено.
Ответникът е изразил становище, че разпоредбата на чл.114 от ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК и съдията е прекратил производството.
Настоящият съдебен състав счита, че СРС неправилно е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на ВТРС. Това е така, въпреки разпоредбата на чл.114 от ГПК, според която работникът може да предяви иска си срещу работодателя и по мястото, където полага своя труд, което безспорно е в гр.В.Търново , тъй като възражение за тази специална подсъдност не може да се повдига служебно от съда. При направения избор от ищеца на съд, пред който да депозира иска си – Софийски районен съд, възражение за неподсъдност на спора може да се повдигне само от ответника и то най-късно с отговора на исковата молба, съгласно чл. 119,ал.4 от ГПК.
Аргументът на ищеца, че е подал исковата молба пред СРС погрешка е меко казано, несериозен, имайки предвид, че това е сторено през м. май 2025 г., а пълномощникът му е разбрал за „грешката“ си половин година по-късно. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че местно компетентен е Районен съд гр. София, пред който съд ищецът е избрал да предяви иска си, а ответникът не е възразил срещу местната подсъдност в законоустановения срок - най-късно с отговора на исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл.122 от ГПК съдът намира, че следва да се повдигне спор за подсъдност пред по-горния по степен съд. Тъй като СРС и ВТРС принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът съгласно посочената разпоредба следва да бъде повдигнат пред погорния съд, в района на който се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото- Великотърновски окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл.122 от ГПК, съдът 2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3712/2025г. по описа на ВТРС.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО
ТЪРНОВО и РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ относно гр.д.№3712/2025 г. по описа на ВТРС.
ИЗПРАЩА делото на по- горен съд – ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2786 гр. Велико Търново, 17.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДИАНА РАДЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103712 по описа за 2025 година
Производството по чл.122 от ГПК
С протоколно определение от 15.10.2025 г. производството по гр.д.№ 25313/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав , е прекратено и делото е изпратено на Великотърновски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът се е позовал на направеното от страните в съдебно заседание искане производството да се изпрати на местно компетентния съд- РС Велико Търново и е посочил, че съобразява разпоредбата на чл.114 от ГПК.
Съобразно чл.118, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав на ВТРС намира, че изпратеното от Софийски районен съд производство не е подсъдно на ВТРС по следните съображения:
Гр.д.№ 25313/2025 г. по описа на СРС е образувано по искова молба на Н.
А. Н. от гр.***, чрез пълномощник адв. К. от САК против „Габи-М“ ЕООД, гр.Габрово с предмет обективно съединени осъдителни искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука. Исковата молба е предявена пред Софийски районен съд и делото е образувано на 7.05.2025 г. На 6.06.2025 г. съдията е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответника. На същата дата с разпореждане е указал на ответника, че съобразно чл. 119,ал.4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото / местна неподсъдност/ може да 1 направи най-късно с отговора на исковата молба. Ответникът е получил разпореждането на 16.06.2025 г. Депозирал е отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК на 16.07.2025 г., чрез пълномощника си адв. С. от ВАК, но въпреки указанията на съда, не е направил възражение за местна неподсъдност на спора. С определение по чл.140 от ГПК от 7.10.2025 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.10.2025 г. След като е даден ход на делото, ищецът е заявил, че погрешка е депозирал иска си пред СРС и е поискал делото да бъде прекратено.
Ответникът е изразил становище, че разпоредбата на чл.114 от ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК и съдията е прекратил производството.
Настоящият съдебен състав счита, че СРС неправилно е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на ВТРС. Това е така, въпреки разпоредбата на чл.114 от ГПК, според която работникът може да предяви иска си срещу работодателя и по мястото, където полага своя труд, което безспорно е в гр.В.Търново , тъй като възражение за тази специална подсъдност не може да се повдига служебно от съда. При направения избор от ищеца на съд, пред който да депозира иска си – Софийски районен съд, възражение за неподсъдност на спора може да се повдигне само от ответника и то най-късно с отговора на исковата молба, съгласно чл. 119,ал.4 от ГПК.
Аргументът на ищеца, че е подал исковата молба пред СРС погрешка е меко казано, несериозен, имайки предвид, че това е сторено през м. май 2025 г., а пълномощникът му е разбрал за „грешката“ си половин година по-късно. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че местно компетентен е Районен съд гр. София, пред който съд ищецът е избрал да предяви иска си, а ответникът не е възразил срещу местната подсъдност в законоустановения срок - най-късно с отговора на исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл.122 от ГПК съдът намира, че следва да се повдигне спор за подсъдност пред по-горния по степен съд. Тъй като СРС и ВТРС принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът съгласно посочената разпоредба следва да бъде повдигнат пред погорния съд, в района на който се намира съдът, който последен е отказал да разгледа делото- Великотърновски окръжен съд.
Водим от горното и на основание чл.122 от ГПК, съдът 2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№3712/2025г. по описа на ВТРС.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО
ТЪРНОВО и РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ относно гр.д.№3712/2025 г. по описа на ВТРС.
ИЗПРАЩА делото на по- горен съд – ОКРЪЖЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО за разрешаване на повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3