Решение № 2721 от 01.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2721 гр. Пловдив, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330120392 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Р. Д. А. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която се иска съдът да прогласи нищожността на договор за паричен заем, сключен на 29.09.2024 г. Счита, че същият противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора били уговорени такси за експресно разглеждане, както и неустойка за непредоставяне на обезпечение, като тези суми би следвало да се включат в размера на ГПР, като ищецът счита, че същият не е посочен в действителен размер в договора. Счита също, че клаузата за неустойка нарушава чл. 33 ЗПК.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита иска за недопустим и неоснователен, счита, че не се изисква от закона да се посочва математическият алгоритъм на изчисляване на ГПР, нито всички разходи, включени в него. В случая е налице само първото допускане, а останалите не са приложими. ГПР отговарял на максималния размер. Спазени били останалите изисквания на чл. 11 ЗПК. Счита, че неустойката също е действителна, не намира същата да е изгубила присъщите си функции.

Дружеството не било принудило ищеца да сключи договора. Задължението за плащане на неустойка било условно, зависело от действията на потребителя.

Клаузата съответствала и на чл. 71 ЗЗД, а клаузата на чл. 33 ЗЗД намира за неприложима. Оспорва предпоставките по чл.38 от ЗА за материална затрудненост на ищеца.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

1

Предявен е иск с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За основателността на иска по чл.22 ЗПК следва да са реализирани следните юридически факти – сключване на договор за потребителски кредит между страните и такива негови пороци, които водят до недействителността му.

Страните не спорят по сключването на договора за потребителски кредит, което се установява и от представения договор. Последният също не се оспорва от ответника.

Установява се от същия договор за кредит, че страните уговорили неустойка за непредставяне на обезпечение в чл.4, ал.2 от договора.

Предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване, което не води до преки вреди, а само увеличава кредитния риск, няма обезщетителен, а възнаградителен характер. Тя съставлява скрита печалба за кредитора и разход по кредита. До този извод е стигнал и самият кредитор, като е посочил размер на общодължимата сума с включена неустойка.

Изложеното води до извод, че неустойката следва да се включи и в ГПР. От посочените в договора допускания при формиране на ГПР се установява, че неустойката не е включена в ГПР. С това се нарушава чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не е посочен реалният размер на ГПР. Искът следва да се уважи.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Същият е направил разноски за държавна такса в размер на 120,70 лв. и адвокатски хонорар. Доказано е плащане на хонорар от 601 лв., но следва да се присъдят 400 лв., с оглед възражението за прекомерност и ниската правна и фактическа сложност на делото, проведеното едно заседание без участие на адвоката, като се има предвид и цената на иска.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИВА КРЕДИТ" А Д , ЕИК 207343548 (правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201995287), със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1324, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис 73Г, по предявения от Р.

Д. А., ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за паричен заем № ***/29.09.2024, сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК 207343548, да плати на Р. Д.

А., ЕГН:**********, разноските в производството, както следва: 120,70 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

2

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3