Решение № 873 от 03.07.2020, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 4590/2019
- Вид
- Решение № 873
- Подписан
- 03.07.2020
- В сила
- 02.03.2021
- Състав
- МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 ал. 1 · Търговски закон
- чл. 344 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е
№
873 / 3.7.2020г. гр. Перник, 03.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04590 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуалния му представител адв. Виолета Герова срещу Ф.С.Д. ЕГН: **********с адрес: ***, п.к. 2300, ул. „” № , с които се иска да бъде установено, че ответника Ф.С.Д. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 177.43 лв. (сто седемдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), дължима се съгласно фактура № **********/25.12.2016 г., фактура № **********/25.01.2017 г. и фактура № **********/25.03.2017 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са налице облигационни взаимоотношения, възникнали със сключването на Договор за мобилни услуги № 0795109 от 19.06.2004г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен телефонен номер .......... Впоследствие, между страните са били подписани няколко допълнителни споразумения към посочения договор, последното от които – Допълнително споразумение №*********, е от дата 09.12.2016г. Съгласно същото, по отношение на ответника е влязъл в сила нов абонаментен план и е предоставено за ползване мобилно устройство „Lenovo А1000
Dual”. За последното е сключен Договор за лизинг и съгласно същия лизинговата цена на устройството е 151,57 лева с включен ДДС. Съгласно уговорените клаузи, ответникът се е задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 6,59 лева с включен ДДС.
Сочи се, че с Договор за фиксирани услуги № ********* от 09.12.2016г. на ответника са предоставени фиксиран телефонен номер *** и стационарен телефонен апарат „Home TA 8060”.
Поради неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника, са съставени 3 броя фактури, издадени в периода м. декември 2016 г. - м. март 2017 г., а именно: фактура № **********/25.12.2016г., фактура № **********/25.01.2017 г. и фактура № **********/25.03.2017г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:
-
Фактура № **********/25.12.2016 г. е издадена за отчетния период 25/11/2016- 24/12/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за номер .........: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,98 лв. с вкл. ДДС; за номер .........: месечна абонаментна такса 11,54 лв., както и ползвани услуги 32,76 лв. (кратки текстови съобщения (SMS)
32,76лв.), които са в общ размер на 44,30 лв. без ДДС, 53,16 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ………А1000 …….. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 65,79 лв., като след приспадане на 53,36 лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 12,43 лв.;
-
Фактура № **********/25.01.2017 г. е издадена за отчетния период 25/12/2016- 24/01/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за номер .........: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за номер .........: месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,04 лв.), които са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ……… А1000 ……. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 26,61 лв.
Твърди се, че след предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и Ф.С.Д. по негова вина, поради изпадането му в забава, на ответника е издадена и Фактура № **********/25.03.2017г.. която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесните номера ......... и ......... в размер на 533.48 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство ………. А1000 ………. в общ размер на 138.39 лв. с вкл.
ДДС. Изяснява се, че ищецът не претендира в настоящото производство сумата от 533,48 лева, представляваща задължение за неустаоки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, а предмет на исковите му претенции е сумата от 138,39 лева, представляваща предсрочно изискуемият остатък от лизинговите вноски, съгласно договора за лизинг.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и размер предявените искови претенции. Твърди, че претендираните суми са неправилно изчислени, като твърди, че не са потребени твърдените от ищеца количества интернет услуга.
Твърди, че ответникът не следва да поема тежестите от техническите неизправности на телекомуникационната система на ищцовото дружество, каквато смята, че са налице. Оспорва клаузите за начисляване на неустойка, твърдейки, че същите са неравноправни.
В съдебно заседание, представителя на ищцовото дружество поддържа предявените искови претенции и изразява становище за основателността им.
Ответникът, чрез пълномощника си, пледира за решение, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Посочва, че в хода на производството ищецът не е доказал несъмнено основателността на исковите си претенции и не е оборил възраженията, изложени в писмения отговор. Претендират се и разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2318 от 30.05.2019г. по ч. гр. д. № 03360 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответника по настоящото дело), при което, в срока по чл. 414 ГПК, същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 342 ал. 1 ТЗ.
По основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от ГПК:
За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответника; изправността си по договорите; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер.
По делото е приложено Договор за мобилни услуги № 0795109 от 19.06.2004 г., последно изменен с Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 09.12.2016 г. (за номер .........), от който безспорно се установява наличието на валидно сключено облигационно правоотношение между „Теленор България“ и ответника Ф.С.Д. през процесния период, с предмет - предоставяне на мобилни телефонни услуги чрез предпочетения от насрещната страна - клиент номер. От предоставеното допълнително споразумение става ясно и съдържанието на отношенията между страните през процесния период, в т.ч. число приложимият абонаментен план „Нонстоп” и съответстващата му стандартна месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на 15,99 лв. с вкл. ДДС или 13,32 лв. без вкл. ДДС, каквато е и начислена в процесиите фактури, ценовите условия и продължителността на действие на договора.
По делото е приложено заверен препис на Договор за фиксирани услуги № ********* от 09.12.2016 г. (за номер .........), от който се установява наличието през процесния период на валидно сключено облигационно правоотношение между страните с предмет предоставяне на фиксирани телефонни услуги чрез предпочетения от ответника номер. Установява се и съдържанието на отношенията между страните през процесния период, в т. число приложимия абонаментен план „Telenor Home” и съответстващата му стандартна месечна абонаментна такса в размер на 3,99 лв. с вкл. ДДС или 3,32 лв. без вкл. ДДС, ценовите условия и продължителността на действие на договора.
От представеното и прието по делото Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 09.12.2016 г. за мобилен номер ……………., ползван от ответника съгласно предходно сключен Договор за мобилни услуги, се установява, че от подписването му влиза в сила нов абонаментен план и на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство „………. А1000 ………..”. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 151.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 6.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. По силата на този договор ищцовото дружество е предоставило за ползване мобилен апарат марка „………. А1000 ………..”, а ответникът се задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,59 лева, т. е. общата лизингова цена е 151.57 лв. с вкл. ДДС. Срокът на договора за лизинг е за 23 месеца, считано от датата на подписването му - 09.12.2016г. В чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг от 09.12.2016г. е посочено, че лизинговите вноски се се заплащат съгаласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги по сключеното между страните допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.12.2016г. В чл. 3, ал. 2 от договора за лизинг от 09.12.2016г. е посочено, че лизинговите вноски се заплащат съгаласно сроковете, условията и начина на плащане на задълженията на ответника в качеството му на абонат на мобилни услуги по сключеното между страните допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.12.2016г.
За стойността на представените услуги, ищцовото дружество е издало три броя фактури, както следва:
-
Фактура № **********/25.12.2016 г. е издадена за отчетния период 25/11/2016- 24/12/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за номер …………..: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,98 лв. с вкл. ДДС; за номер …………..: месечна абонаментна такса 11,54 лв., както и ползвани услуги 32,76 лв. (кратки текстови съобщения (SMS)
32,76лв.), които са в общ размер на 44,30 лв. без ДДС, 53,16 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ………. А1000 ……….. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 65,79 лв., като след приспадане на 53,36 лв., съставляващо надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 12,43 лв.;
-
Фактура № **********/25.01.2017 г. е издадена за отчетния период 25/12/2016- 24/01/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за номер ……….: месечна абонаментна такса 3,32 лв. без ДДС - 3,99 лв. с вкл. ДДС; за номер ………….: месечна абонаментна такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към „Грижа за клиента“ 0,04 лв.), които са в общ размер на 13,36 лв. без ДДС - 16,03 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство ……… А1000 ….. - 6,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 26,61 лв. и
Разпечатката съдържа 41 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/569d5760-b11d-4bb9-8374-37964d6a2eb4