Определение № 373 от 20.10.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 675/2022
- Вид
- Определение № 373
- Подписан
- 20.10.2022
- В сила
- 04.07.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.229 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.229 ал.1 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212а ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.253 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.613а · Търговски закон
- чл.621 · Търговски закон
- чл.625 и сл. · Търговски закон
- чл.629 ал.3 · Търговски закон
- чл.630 · Търговски закон
- чл.632 · Търговски закон
- чл.739 ал.1 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 373 гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно търговско дело № 20225001000675 по описа за 2022 година Производство по реда чл.229 и сл. от ГПК във вр.с чл.621 от ТЗ.
Постъпила е частна жалба вх. №7916/27.07.2022г. от „Б.Б.“ ЕООД – ****, ЕИК *********, чрез процесуалния му представител адв. К. с адрес:
**** против определение №489 от 20.07.2022 г., постановено по т.д.
№1506/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е постановено спиране на производството по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З. до приключване на досъдебно производство №26/2019г. по описа на Н.С.С. във връзка с прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на С.Г.П.. Изложени са съображения за неправилност на определението. Жалбоподателят моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отмени определението за спиране на производството и да върне делото за продължаване на производството по разпределение на наличните парични средства за удовлетворяване на кредиторите.
Постъпила е частна жалба вх. №7982/28.07.2022г. от „Р.К.“ ЕООД – ****, ЕИК ********* чрез процесуалния му представител адв. З. с адрес: **** против определение №489 от 20.07.2022 г., постановено по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е постановено спиране на производството по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З. до приключване на досъдебно производство №26/2019г. по описа на Н.С.С. във връзка с прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на С.Г.П.. Изложени 1 са съображения за неправилност на определението. Жалбоподателят моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отмени определението за спиране на производството и да върне делото за продължаване на производството по разпределение на наличните парични средства за удовлетворяване на кредиторите.
Постъпила е частна жалба вх. №7983/28.07.2022г. от „Ф.М.И.“ АД – ****, ЕИК ********* чрез процесуалния му представител адв. З. с адрес: **** против определение №489 от 20.07.2022 г., постановено по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е постановено спиране на производството по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З. до приключване на досъдебно производство №26/2019г. по описа на Н.С.С. във връзка с прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на С.Г.П.. Изложени са съображения за неправилност на определението. Жалбоподателят моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отмени определението за спиране на производството и да върне делото за продължаване на производството по разпределение на наличните парични средства за удовлетворяване на кредиторите.
Длъжникът в производството по несъстоятелност „Т.С.“ ЕООД – гр.
С.З., **** не е взел становище по частните жалби.
Синдикът на дружеството Б. А. М. също не е взел становище по частните жалби.
Кредиторът с прието вземане Адвокатско дружество „М.М. с.“ – **** не взема становище по частните жалби.
Пловдивски Апелативен съд, след като обсъди направените оплаквания във връзка с обжалвания акт намира следното.
И трите частни жалби са процесуално допустими. Подадени са в срок, всяка – от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт.
По основателността на частните жалби, съдът съобрази следното:
В тях са изложени идентични съображения относно обжалвания акт.
Твърди се, че разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК не неприложима в производството по несъстоятелност. Посочва се, че в едно такова производство, на етапа на който се намира то, спирането излишно го забавя и ограничава възможностите за удовлетворяване на кредиторите. Изразено е становище, че не са налице нито хипотезите на чл.629 ал.3 от ТЗ, нито на 2 чл.632 от ТЗ, при които е допустимо спиране на производството по несъстоятелност. Посочва се, че в производството по несъстоятелност не са разкрити престъпни обстоятелства, от които да зависи изхода на правния спор. Изразяват се съображения, че дори и наличните суми по банковата сметка на дружеството – длъжник да са собственост на ******** – Ш., то не е предявило своето вземане към „Т.С.“ ЕООД в производството по несъстоятелност, поради което вземането му се явява погасено на основание чл.739 ал.1 от ТЗ. По отношение на запора върху банковата сметка на „Т.С.“ ЕООД, наложен от П.Р.Б. по реда на чл.12 от ЗМИП /отм./, се изразява становище, че той е непротивопоставим на кредиторите на дружеството длъжник, с оглед вписания в ЦРОЗ особен залог на търговско предприятие.
С Решение №57 от 08.03.2022г. по т.д. №1506/2021г. по описа на ОС – С.З. е обявена неплатежоспособността на „Т.С.“ ЕООД и е определена началната и дата на 06.09.2021г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, наложена е обща възбрана и запор и е назначен временен синдик.
С Определение №321/23.05.2022г., постановено по т.д. №1506/2021г. по описа на ОС – С.З. е одобрен списъка на кредиторите с приети предявени вземания, обявен в ТР на 21.04.2022г.
С искане вх. №7884/14.07.2022г. П.Р.Б. чрез С.Г.П. сигнализира съда по несъстоятелността за водено досъдебно производство №26/2019г. по описа на Н.С.С., прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на СГП. От посоченото искане, имащо характер на сигнал, се установява, че разследването има за цел да установи извършителя на престъпно деяние, чрез което е прихваната кореспонденция между ******** – Ш. и контрагенти на същото дружество, водена чрез електронна поща и при уговаряне на условията на плащане са подменени данните за плащане в оригиналния мейл като е изпратена банкова сметка на „Т.С.“ ЕООД, в резултат на които действия сума в размер на 9 514 470.89 евро е наредена в полза на „Т.С.“ ЕООД. В сигнала се посочва, че по образуваното наказателно производство, разследващо компютърната измама, е установено, че запорираните парични средства по сметката на „Т.С.“ ЕООД в „У.Б.“ АД в размер на 3 627 418.68 евро принадлежат на ******** – Ш. и е получена молба за връщането и на 3 посоченото дружество.
На проведеното на 19.07.2022г. събрание на кредиторите съдът е докладвал постъпилото искане, имащо характер на сигнал и е дал възможност на кредиторите, длъжника и синдика да вземат становище.
С обжалваното определение 489 от 20.07.2022 г., постановено по т.д.
№1506/2021г. по описа на Окръжен съд – С.З., съдът по несъстоятелността е постановил спиране на производството по т.д. №1506/2021г. по описа на Окръжен съд - С.З. до приключване на досъдебно производство №26/2019г. по описа на Н.С.С. във връзка с прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на С.Г.П.. Като основание е посочил чл.229 ал.1 т.5 от ГПК и чл.621 от ТЗ.
Производството по делото, по което е постановен обжалвания акт, е такова по чл.625 и сл. от ТЗ във втората му фаза – след постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Т.С.“ ЕООД по чл.630 от ТЗ, когато се пристъпва към осребряване на имуществото на длъжника и разпределение на осребреното имущество.
Видно от заключението на вещото лице Д.В.Д.-Г. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза в първата фаза на производството единственото имущество на дружеството е сума с равностойност 7 097 592.25 лева по валутна банкова сметка, по която е наложен запор.
На 02.06.2022г. по делото е постъпил отчет на синдика Б. М., който докладва получена от него информация с писмо от „У.Б.“ АД относно банковите сметки на длъжника. Установено е, че дружеството има разкрита банкова сметка в евро с наличност 3 627 418.68 евро. На 15.08.2019г. ДСИ при Районен съд – К. / където към посочената дата е седалището на дружеството/ по изпълнително дело №70/2019г. с взискател СГП е наложил запор върху наличните суми по банковите сметки на „Т.С.“ ЕООД, в т.ч. и по банковата сметка в „У.Б.“ АД с авоар 3 627 418.68 евро.
От изпратения сигнал от СГП е видно, че именно по отношение на сумата по посочената банкова сметка във валута се провежда разследването по досъдебно производство №26/2019г. по описа на Н.С.С. във връзка с прокурорска преписка №10338/2019г. по описа на С.Г.П. и то е относно неправомерното и отнемане от ш. дружество ******** – Ш. – престъпления по чл.212а ал.1 и чл.253 ал.1 от НПК.
4
По отношение на твърденията в частните жалби, че дори и паричните средства по банковата сметка на длъжника да принадлежат на ш. дружество ******** – Ш., то не е предявило вземането си и съответно – след изтичане на сроковете за това – то се явява погасено: По делото изобщо не са налице данни за изпълнение на процедурата по чл. 54 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. Съгласно цитирания чл.54 след образуването на производство по несъстоятелност в една държава членка компетентният съд на тази държава или синдикът, който е назначен от този съд, незабавно информира известните чуждестранни кредитори. Посочената информация, която се предоставя чрез поименното изпращане на съобщение, съдържа по-специално сроковете, предвидените при неспазване на тези срокове санкции, органа или институцията, които са оправомощени да приемат предявените вземания, както и всички други разпоредени мерки. Това съобщение посочва също дали кредиторите, чиито вземания имат право на предпочтително удовлетворение или са обезпечени със залог, е необходимо да предявят вземанията си. Съобщението съдържа и копие от стандартния формуляр за предявяване на вземания, посочен в член 55 от Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. или информация къде е наличен този формуляр.
По делото е налице информация за наложен запор върху паричните средства по банковата сметка още от заключението на съдебноикономическата експертиза от 28.01.2022г. На 27.05.2022г. е получено и писмо от Н.С.С.. На 01.06.2022г. СГП сигнализира съда с ИЗРИЧНО искане да бъде уведомено ш. дружество за делото по несъстоятелност, тъй като именно негови средства са наредени чрез измама по сметка на „Т.С.“ ЕООД.
При всички тези данни чуждестранното дружество пак НЕ Е УВЕДОМЕНО по реда на чл.54 от Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. за производството по несъстоятелност.
ВМЕСТО това - с молба вх. №5822/06.06.2022г., изпратена по пощата с клеймо от 02.06.2022г. /стр.301 от делото на ОС – С.З./ синдикът М. моли съда сумата от 3 627 418.68 евро, налична по банковата сметка на „Т.С.“ ЕООД, по която е наложен запор по искане на СГП още на 15.08.2019г., да бъде преведена по особената сметка на дружеството в несъстоятелност. По тази молба няма никакво произнасяне, но вместо това е свикано събрание с дневен ред относно определяне реда и начина за осребряване имуществото на 5 длъжника, което единствено имущество е именно тази сума.
След като не е спазена процедурата по чл. 54 от приложимия в случая Регламент /ЕО/ № 848/2015 на Съвета от 20.05.2015 г. , а и на съда, и на синдика, и на кредиторите са известни обстоятелствата, описани в сигнала на СГП, срок за предявяване на вземане от страна на чуждестранното дружество изобщо не е почвал да тече. Ето защо позоваването в частните жалби на непредявено вземане от страна на чуждестранното дружество и развиване на доводи на тази база, е неоснователно.
Наложеният запор върху банковата сметка на длъжника, сторено още преди да възникнат вземанията на кредиторите – частни жалбоподатели, не подлежи на вписване в ЦРОЗ, поради което доводи за противопоставимост или не въз основа на такова вписване не могат да се правят.
Вярно е, че производството по несъстоятелност има за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите, което предпоставя бързина и ефективност на същото. Затова и спирането на едно такова производство е по-скоро изключение и то при точно определени предпоставки.
В случая обаче са налице не особените правила, приложими за спиране на производството по несъстоятелност, а ОБЩИТЕ ПРЕДПОСТАВКИ по чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, които съгласно чл.621 от ТЗ следва да намерят субсидиарно приложение.
От установяването на въпроса относно наличието на компютърна измама с паричните средства, постъпили по банковата сметка на дружеството – длъжник зависи дали тази сума изобщо е част от масата на несъстоятелността. Ако паричните средства принадлежат на ш. дружество ******** – Ш., то производството по несъстоятелност на „Т.С.“ ЕООД би подлежало на спиране по реда на чл.632 от ТЗ, доколкото – освен посочената спорна сума – друго имущество дружеството няма. Ако се установи, че не принадлежат на посочения субект – техен наредител чрез твърдяна измама – то, след евентуална отмяна на наложения запор, сумата би могла да бъде предмет на разпределение между евентуалните кредитори. Касае се за престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи цялото развитие на производството по делото.