Решение № 127 от 02.04.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. П., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20251230101907 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по Глава тринадесета от ГПК.

Ищцата Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН **********,е предявила срещу ответника „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК ***, искове, както следва:

- главни искове – за обявяване на недействителност по чл. 22 ЗПК на договор за потребителски кредит, сключен между тях, и за присъждане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на недължимо платена сума, включваща неустойка и възнаградителна лихва по кредита;

- евентуални искове – за прогласяване на нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД на неустоечна клауза от същия договор и за присъждане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от с. з. на недължимо платената неустойка.

Ищцата пояснява, че на 29.02.2024 г. между нея (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 1028063, с главница от 1 000 лв. (511,29 евро) и с възнаградителна лихва от 270,48 лв.

(138,29 евро). Твърди, че договорът е недействителен, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1 от самия договор, тя трябва да заплати на кредитодателя и неустойка от 1 060,52 лв. (542,24 евро), ако не му предостави конкретно предвидено обезпечение. Смята, че ако договорът не бъде приет за недействителен, то тогава нищожна е неустоечната 1 уговорка, тъй като тя влиза в колизия с добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на исковата молба), заобикаля императивни разпоредби на ЗПК и противоречи на повелителни правила на ЗЗП (визирани в уточнителна молба). Заявява, че е платила на ответната страна цялата главница по кредита, както и още 400 лв. (204,52 евро), от които 350 лв. (178,95 евро) са за неустойката и 50 лв. (25,56 евро) са за договорната лихва. Счита, че при обявяване на недействителността на кредитния договор сумата от 400 лв. (204,52 евро) трябва да й бъде възстановена, а при прогласяване само на нищожност на неустоечната клауза е нужно да й бъде върната платената неустойка от 350 лв. (178,95 евро). Моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху недължимо платените суми от датата на подаване на исковата молба (10.12.2025 г.) до погасяването. Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който й е оказал безплатна правна помощ по настоящото дело, да бъде присъдено съответно възнаграждение.

Ответникът намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че както договорът, така и клаузата, уреждаща неустойката по него, са валидни и не страдат от пороците, заявени от другата страна, поради което и платеното в тази връзка не подлежи на връщане.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства за сключването на процесния договор, както и за плащането на цялата главница по кредита и на сумата от 400 лв. (204,52 евро) от ищцата в полза на ответника, от която 350 лв. (178,95 евро) са за неустойката, а 50 лв. (25,56 евро) са за договорната лихва.

От съдържанието на договора и на погасителния план към него, копия от които са приобщени към доказателствения материал, се изясняват и базисните параметри на кредитното правоотношение, а именно:

- главница – 1 000 лв. (511,29 евро);

- годишен процент на разходите – 65,22 %;

- годишен лихвен процент – 50 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 1 270,48 лв. (649,59 евро), от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 270,48 лв. (138,29 евро);

- погасяване – чрез 21 двуседмични вноски и краен падеж на 19.12.2024 г.;

- изчисляване на годишния процент на разходите – „в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и 2 включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва.“.

Анализираният договор разкрива признаците на такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от 12.05.2010 г.).

Ищцата е физическо лице, за което няма данни при встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на професионална или търговска дейност, а ответникът е търговско дружество, част от чиято базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити. Следователно, при сключването на договора за кредит, ответникът е действал в качеството на „кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищцата е имала качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от с. з.

Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определен в Приложение № 1 към закона. Касае се за ясна императивна разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма за действителност на договорите за потребителски кредит. В коментирания аспект допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).

Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото (смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от с. з. водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/17 г. на Окръжен съд – гр.

П., Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. № 229/18 г. на Окръжен съд – гр.

Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. № 256/19 г. на Окръжен съд – гр.

Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. № 110/21 г. на Окръжен съд – гр.

Пазарджик, както и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д. № 670/23 г., І т. о. на 3

ВКС).

В този контекст се налага констатацията, че договорът за кредит, оспорван от ищцата, наистина не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него отсъства ясно и конкретно визиране как всъщност е бил формиран годишният процент на разходите по кредита, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била получена крайната му величина. Вместо това са изложени съвсем общи формулировки, които имат изцяло бланкетен характер.

Отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор (чл. 22 ЗПК).

Когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

Ето защо и след като ищцата е заплатила на ответника чистата стойност на кредита (1 000 лв. /511,29 евро/), заедно със сумата по главния осъдителен иск – 400 лв. (204,52 евро), то последното плащане е било осъществено без основание.

В обобщение на казаното дотук трябва да се подчертае, че главните искови претенции са основателни, поради което не подлежат на разглеждане по същество евентуалните такива.

2. По съдебните разноски:

Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищцата (чл. 78, ал. 1 ГПК). Съдебно-деловодните разходи, които й се полагат, се формират от заплатената държавна такса – 73,24 евро.

Ищцата е получила безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – Д.

В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „П. „О. и К.““ № 3Б, ет. 2, ап. 5, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на 180 евро (с включен ДДС от 30 евро). Определянето му е извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и правна сложност на делото и при зачитане на принципите постановки, приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален размер на адвокатските възнаграждения, ако този пример не кореспондира с действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. А преценката на съда в подобна ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за 4 строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с проблемите, които настоящото дело поставя от фактическа и от правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба, която обаче е ориентирана към доводи за недействителност/нищожност на процесните договор/договорна клауза и произтичащото от недействителността на договора недължимо плащане на исковата сума. Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищцата не е взел лично участие.

Събрани са единствено писмени доказателства, чийто обем не е голям. Спорният предмет не е на висока материална стойност. Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително по нея има трайно установена съдебна практика.

Изтъкнатото в предходния абзац, съобразно данните от делото, отговаря и на критериите, въведени с актуалния нормативен режим на чл. 38, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 и ал. 4 ЗАдв.

Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представените документи, изходящи от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г., II т. о. на ВКС и Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., II т. о. на ВКС).

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 22 ЗПК, за недействителен Договор за потребителски кредит с № 1028063/29.02.2024 г., сключен между Х. Б. Е., с адрес в гр. П., ул. „М.“ № 20, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „С. К.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 115Е, ет. 5, ЕИК *** (като кредитодател), поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.