Решение № 13711 от 08.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13711 гр. София, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110143638 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявени от „Е.-П. П.“ АД срещу А. Р. Д. с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по 422 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 53743/2021г. на СРС, 57 състав.

Конкретно се претендира незаплатена и ползвана електроенергия за периода 15.12.2020г. – 15.07.2021г. в размер на 514,71 лева, ведно със законната лихва върху нея от 13.08.2021г. до окончателното изплащане, 18,87 лева мораторна лихва за периода 04.01.2021г. – 15.07.2021г., държавна такса 25,00 лева и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.

410 ГПК и разноски в настоящото и заповедното производство.

Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда конкретни аргументи, включително за недължимост на вземанията, прилага писмени документи. Ответникът не претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото са представени доказателства за това, че ответникът се водел титуляр по партидата на ищцовото дружество за доставена електроенергия за следния имот: ап. 11 б, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Пейо Яворов“ № 34, вх. Б, ет. 4 за процесния период.

По приложените Общи условия – чл. 26, ал. 6 се установява, чеу неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.

1

Ищецът е посочил помесечно сумите за главница и мораторна лихва, съответно техния падеж – л. 3 от делото, както е описано и в заявлението по чл. 410 ГПК. Конкретно сумите /като сбор от главница и мораторна лихва/ са: по фактура от 15.12.2020г. с падеж 04.01.2021г. - 88.75 лв., по фактура от 13.01.2021г. с падеж

01.02.2021г. - 146.15 лв., по фактура от 15.02.2021г. с падеж 01.03.2021г. – 46.40 лв., по фактура от 15.03.2021г. с падеж 01.04.2021г. - 54.42 лв., по фактура от 14.04.2021г. с падеж 05.05.2021г. 69.60 лв., по фактура от 14.05.2021г. с падеж 01.06.2021г. - 40.32 лв., по фактура от 12.06.2021г. с падеж 01.07.2021г. - 35.75 лв., по фактура от 09.07.2021г. с падеж 23.07.2021г. 14.22 лв. и по фактура от 15.07.2021г. с падеж 05.08.2021г. - 37.97 лв.

Видно от представен от ответника Протокол от с.з. на 07.06.2021г. по гр.д. 2472/2020г. по описа на РС – Велико Търново, е одобрена Спогодба между ответника в настоящото производство и Ж.Х. Д.а, съгласно който в изключителен дял на последната се поставя процесния ап. 11 Б, подробно индивидуализиран в същия, съвпадащ с имота, за който е начислено вземането по настоящото дело. Протоколът е вписан под акт № 87, вх. рег.

4242/17.06.2021г. в том ІV по д. 2094/2021г. на Службата по вписванията – гр. Велико Търново.

Приложените писмени документи относно трудовата заетост на ответника и административната му адресна регистрация не сочат на релевантни за спора факти.

Други доказателства не са искани, съответно събрани.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

По делото ищецът твърди, а ответникът не оспорва наличието на облигационна връзка по повод договор за доставка на електро-енергия за имот ап. 11 Б на посочения адрес.

Спорен е само въпросът относно това има ли качеството на потребител ответникът през целия период, за който се претендира плащане.

И с приложеното от ответника доказателство – Протокол за одобрена Спогодба за делба се доказа, че до 07.06.2021г. А. Р. Д. е бил собственик на ½ идеална част от ап. 11 Б, а след това не е бил собственик по силата на възлагането в собственост на имота на Ж.Х. Д.а.

Доказано този протокол е вписан на 17.06.2021г., т.е. това е моментът, от който и за ищеца вписването има действие и той се счита за узнал, че има промяна в собствеността. След тази дата ответникът няма качество на „потребител“ по смисъла на Общите условия на ищцовото дружество /чл. 4/.

Така съдът приема за доказано, че ответникът е собственик, съответно потребител за имота ап. 11 Б, но не за целия период и за цялото вземане. Първо той дължи половината от претендираната сума за всеки месец, тъй като се доказа, че е бил собственик на ½ идеална част – по направените и неоспорени от ищеца твръдения.

2

Отделно за периода след 07.06.2021г. А. Д. не дължи суми за потребена електроенергия, тъй като вече не е бил собственик на имота. По фактурирането, описано в исковата молба, съдът счита, че се дължи от ответника последно вземането по фактура от 12.06.2021г. с падеж 01.07.2021г. и следващите не се дължат. В цифрово изражение се получава, че са периода от 15.12.2020г. до 12.06.2021г. от претендираните 481,39 лева ответникът дължи 240,69 лева /общо 231,29 лева главница и 9,40 лева мораторна лихва/, а претендираните за останалия период общо 52,19 лева /52,12 лева главница и 0,07 лева мораторна лихва/ изобщо не се дължат. От общата цена на иска за главницата основателен е в размер на 231,29 лева като за горницата до пълно предявения от 514,71 лева подлежи на отхвърляне, съответно за мораторната лихва – основателен за размер на 9,40 лева, а за горницата до 18,87 лева подлежи на отхвърляне. Главницата се дължи ведно със законната лихва – от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК пред РС – Велико Търново, а именно: 18.08.2021г.

За доказване дължимостта на изразходена електроенергия са достатъчни горните факти. Без правно значение е кой физически живее в имота – това са отношения между ответника и посочените от него лица. В случай, че той имаше реални юридически претенции, че някой друг следва да отговаря за това потребление, следваше да се ползва от предоставените му процесуални възможности да привлича в процеса други лица под различна форма, може впоследствие да има регресни претенции и т.н. – въпроси, които с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не е длъжен нито да разяснява на страната, нито да й предоставя правни консултации. Неглижирането на процесуалните права и възможности е субективен избор, който няма общо със задълженията на съда по обсъждане и допускане на поисканите от страните доказателства.

Още по-малко значение има адресната регистрация. Същата е от значение в административно-правните отношения на лицето с общинските органи. Един собственик на десет имота например ще има само един постоянен и един настоящ адрес, докато ще отговаря за комуналните си задължения във всеки от тях.

По разноските.

Такива се претендират само от ищеца. Няма заявено искане от ответната страна. С оглед извода за частична основателност разноски се дължат по съразмерност. Съдът приема за доказано, че в заповедното производство са сторени такива в размер на 75,00 лева, а в настоящото – 75,00 лева държавна такса и 70,00 лева юрисконсултско възнаграждение, или 145,00 лева в исковото. По уважения размер ще бъдат присъдени: 33,83 лева в заповедното и 65,40 лева посъразмерност.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и по чл. 422 ГПК 3 вр. чл. 86 от ЗЗД, че А. Р. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Л. В, бл. 5, вх. А, ет.

2, ап. 3, ДЪЛЖИ на „Е.-П. П.“ АД с ЕИК **********, и седалище: гр. Варна, бул. „В.В.“ № 258, В. .Т Г, сумите: 231,29 /двеста тридесет и един лев и 29 стотинки/ лева главница ведно със законната лихва от 18.08.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълно предявения размер за горницата над 231,29 лева до пълно предявения от 514,71 лева, както и че ДЪЛЖИ сумата 9,40 /девет лв. и 40 стотинки/ лева мораторна лихва за периода от 04.01.2021г. до 01.07.2021г., като ОТХЪВРЛЯ иска за горницата над 9,40 до пълно предявения от 18,87 лева като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 18845/12.11.2021г. по ч.гр.д. 53743/2021г. на СРС, 57 състав.

ОСЪЖДА А. Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П.“ АД разноски в заповедното производство 33,83 /тридесет и три лв. и 83 стотинки/ лева по съразмерност.

ОСЪЖДА А. Р. Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „Е.-П. П.“ АД сумата 65,40 /шестдесет и пет лв. и 40 стотинки/ лева деловодни разноски по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4