Решение № 2256 от 14.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2256 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20241100505542 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 36396/05.02.2024 г. по регистъра на СРС, депозирана от О. Н. Г. срещу Решение № 20984 от 19.12.2023 г. постановено по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 21077 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав, с което родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца Р.О.Г., родена на **** г., и П.О.Г., роден на **** г., са предоставени на майката Г. П. П. и е определено тяхното местоживеене при нея; в частта, с която е определен режим на лични отношения на децата с баща им О. Н. Г.; в частта, с която последният е осъден да заплаща издръжка.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и при липса на доказателствена обезпеченост.

Поддържа, че неправилно районният съд е предоставил упражняването на родителските права над децата на тяхната майка, тъй като последната с поведението си цели отчуждаване на децата от бащата. Поддържа се, че бащата е по-пригодният родител, поради което се отправя искане за предоставяне родителските права да бъдат предоставени на него, а на майката да бъде определен режим на лични отношения и същата да бъде осъдена да заплаща издръжка съобразно нормата на чл. 142 СК. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че родителските права следва да бъдат предоставени на майката, въззивникът оспорва определения от районния съд режим. Изложени са доводи за необходимост от по-широк режим, включващ Коледните празници и възможност бащата да празнува 1 рождения си ден заедно с децата, в който смисъл отправя искане да бъде постановено решение.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован – не се явява, не се представлява.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. П. чрез адв. Г.. Поддържа становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи, като намира постановеното от районния съд съдебно решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

В хода на устните състезания въззиваемата страна чрез процесуалния представител иска да се остави без уважение въззивната жалба, до колкото насрещната страна се е дезинтересирал, като отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

С обжалваното Решение № 20984 от 19.12.2023 г. по становено по гр. д.

№ 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 21077 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 29305/2023 г. по описа на СРС, 117-ми състав съдът на основание 127, ал. 2 от СК е предоставил упражняването на родителските права над децата Р.О.Г., родена на **** г., и П.О.Г., роден на **** г. на тяхната майка Г. П. П. и е постановил местоживеенето на децата да е при тяхната майка. Определил е режим на лични отношения на бащата О. Н. Г. с децата Р. и П., както следва: с преспиване всеки първи и трети петък от месеца след края на занятията им, но не по-късно от 18 ч. и да ги връща на майката в 19 ч. на следващия неделен ден; в четни години от 10 ч. на Разпети петък до 19 ч. на последния ден от Великденските празници, а в нечетни години – от 10 ч. на 31.12 до 19 ч. на 02.01 на следващата година; , за по 30 дни през летата /юни-август/ извън годишния отпуск на майката, която е длъжна да го уведоми за ползването му до 01.05 всяка година.

Със същото съдебно решение е осъдил О. Н. Г. да заплаща на децата чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на 300 лева за детето Р. и в размер на 250 лева за детето П., считано от датата на постановяване на съдебното решение, ведно със законна лихва за забава.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е осъдил О. Н. Г. да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 820,80 лева.

За нуждите на производството пред първия съд са събрани писмени и гласни доказателства, намерили отражение в крайните изводи на първия съд.

По делото е бил депозиран социален доклад с вх. № 279686/09.10.2023 год. от ДСП – Сердика, изготвен след проведена среща и разговор с майката и след посещение в дома на майката и децата. В социалното проучване е посочено, че основни грижи за децата Р. и П. се полагат от тяхната майка, като са осигурени техните базови, емоционални, здравни и образователни потребности. По данни на майката, същата е трудово ангажирана в счетоводна 2 къща със средно месечно възнаграждение в размер на 850 лева. Посочено е, че Р. е ученичка в 15 СУ „Адам Мискевич“ в първи клас, а П. посещава детска градина 38 „Дора Габе“. В заключение е посочено, че е в интерес на децата да поддържат пълноценни контакти и с двамата си родители, с оглед постигане на правилно емоционално, нравствено и физическо развитие.

По делото е изготвен и депозиран социален доклад с вх. № 270066/29.09.2023 год. след проведено социално проучване, в което социален работник е осъществил среща-разговор с майката и бащата на Р. и П., разговор с личния лекар на децата, посещение на жилището на децата, както и е осъществено наблюдение в комуникацията между бащата и детето Р.. В социалното проучване е наблюдавана комуникация между детето Р. и бащата О. Г., в която социалният работник е отразил, че Р. комуникира свободно с баща си, налице е емоционална близост и топлина между двамата, а бащата от своя страна е демонстрирал спокойствие и толеранс. По време на срещата Р. е демонстрирала физическа близост със своя баща, като отсъстват данни за притеснение, нервност или дискомфорт у детето. В заключение е посочено, че е в интерес на децата да им бъде гарантирано правото за лични контакти с неотглеждащия родител, както и подходяща месечна издръжка.

С писмо от ТД на НАП-София, офис „Люлин“ е посочено, че за периода от 01.04.2023 год. – 31.08.2023 год. средно месечния осигурителен доход на бащата О. Г. е в размер на 3266,75 лева.

Пред първия съд е представено и удостоверение от МВР-СДВР, отдел „Пътна полиция“, видно от което, към датата на изготвяне на справката, О. Г. е бил притежател на 3 броя МПС.

Пред първия съд на основание чл. 59, ал. 6 СК са изслушани родителите Г. П. и О. Г..

Майката е споделила, че тя е тази която полага грижи за децата и при която същите живеят. Посочила е, че от какво са се раздели с бащата на децата, г-н Г. ги взима веднъж месечно с приспиване, когато има желание и когато се уговорят страните.

Бащата е посочил, че живее сам в собствено жилище, като твърди, че той е по-добрия родител и може да осигури по-добри условия за децата.

Изразява желание да вижда децата всяка седмица и да се грижи за тях.

С протоколно определение от 12.10.2023 год. са постановени привременни мерки с конкретно посочен режим на лични контакти между децата и бащата, както и размер на издръжка.

За нуждите на производството, пред първия съд са разпитани свидетелите Н.Е., Ж.Д. и Н. Г. – баща на ответника.

В показанията си пред съда, свидетелката Н.Е. е споделила, че познава от много години Г. П., като е запозната и с развоя на взаимоотношенията й с бащата на децата. Твърди, че майката е тази, която се грижи за децата. Също така е посочила, че живее срещу дома на родителите на бащата, като е ставала пряк свидетел, как бащата оставя децата при роднините по бащина линия и после излиза без тях.

3

В разпита си пред съда, свидетелката Ж.Д. е споделила, че е съседка на ответника Г.. Споделя, че до раздялата между страните, майката е била тази, която преимуществено се е грижела за децата, но бащата също е помагал в грижите за децата. Ставала е свидетел на скандали между страните, докато същите са живеели заедно.

Настоящият съдебен състав намира, че показанията на тези свидетели са логични и безпристрастни, поради което ще кредитира същите.

Свидетелят Н. Г. е посочил в показанията си пред съда, че след като сина му и Г. П. се разделили, свидетелят е поддържал за кратко време контакт с Г. П., но в последствие са преустановили връзка. Твърди, че сина му всеки месец е изплащал издръжка на децата.

Действително свидетелят Н. Г. се намира в близка родствена връзка със страните по делото, но това обстоятелство само по себе си не е основание за дискредитиране на неговите показания, а единствено за преценката им с оглед всички данни по делото, предвид възможната заинтересованост (чл.172 ГПК).

Отчитайки вероятността този свидетел да е заинтересован в полза на някоя от страните по делото, законът и съдебната практика приемат за необходимо същите да бъдат преценявани с оглед всички други доказателства по делото (в същия смисъл е решение № 457 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 477/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО и мн. др.).

Пред въззивната инстанция е изслушана майката Г. П., събрани са нови писмени доказателства, приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите на децата.

Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание проведено на 18.11.2024 год. въззиваемата страна Г. П. П. е споделила пред съда, че е счетоводител с гъвкаво работно време, а след раздялата с г-н Г. живее с двете си деца, за които полага непосредствено грижи, а в жилището й има осигурени всички необходими условия за отглеждането на децата. Твърди, че бащата трябва да има определен режим на лични контакти с децата, тъй като към настоящият момент той не полага грижи за тях. Съгласна е с режима определен от първата съдебна инстанция, но твърди, че той не се спазва, а бащата взима децата веднъж месечно.

Въззивникът О. Г. не е изслушан във въззивната инстанция, тъй като не се явил в нито едно от проведените съдебни заседания по делото, макар и редовно призован. Същият не е упълномощил и процесуален представител, който да го представлява по делото пред въззивната инстанция.

За нуждите на производството пред първия съд е изготвен и депозиран социален доклад от ДСП – Красно село, след проведена среща разговор с бащата. В социалното проучване, бащата е заявил, че работи на длъжност „разследващ полицай“ към МВР с постоянен месечен доход. В социалното проучване е отразено, че майката полага основни грижи за децата, а бащата е определил себе си като всеотдаен и откликващ родител, като постановения режим на лични контакти се изпълнява от него, заплаща и месечна издръжка за децата. В заключение е посочено, че в интерес на децата е и двамата родилите да са ангажирани за задоволяване потребностите на децата.

По делото е депозиран социален доклад от ДСП- Сердика, изготвен на база срещи и разговори с майката и децата. Социален работник е посочил, че при проведен разговор с децата, същите са изразили желание да останат да 4 живеят с тяхната майка, но не искат да прекъсват връзката с баща им и изразяват желание да продължат да комуникират с него. Детето Р. е споделило, че през почивните дни се вижда с баща си, но към настоящият момент баща им не ги взима и тя и брат й не му гостуват. Майката Г. П. е посочила, че подсигурява всички необходими условия за децата и задоволява потребностите им, но не среща подкрепа от страна на бащата. В заключение е посочено, че е в интерес на децата да поддържат пълноценни контакти и с двамата си родители.

Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав служебно е допуснал КСППЕ, която не е извършена поради невнасяне от въззивника на определения депозит, за което съдът му е предоставил възможност. С протоколно определение, с което е допусната експертизата, съдът е предупредил страните, че при отсъствие на доказателства за внесен депозит, както и при неоказване съдействие на вещите лица при изготвяне на експертизата, съдът ще цени поведението им при условията на чл. 161 ГПК.