Решение № 127 от 23.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. София, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Любомир Игнатов при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603459 по описа за 2021 година С присъда от 03.09.2019г. СРС, НО 18 състав по НОХД 2378/2019 г. по описа на състава е признал подсъдимият В. Б. Т., роден на *******. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.

Дианабад, бл. 21, вх. 3, ет. 3, ап. 54, български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН ********** за невиновен за престъпление по чл.325, ал. 3, вр. ал.1 от НК – в това, че на 07.12.2018 г. около 10.50 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство – лек атомобил марка „Фолксваген“, модел „Мултиван“, с рег. № *******, по бул. П.С.“, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към обществото, като СРС в крайния си съдебен акт е приел, че действително е налице противоправно деяние, но същото не се явява престъпление, а административно нарушение по чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ, поради което и е наложил административно наказание „задържане в поделенията на МВР“ за срок от 9 денонощия.

Първата инстанция е приспаднала срока на предварителното задържане по аналогия на чл.

59, ал. 1 от НК.

Със същата присъда СРС е признал подс. Т. за невинен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК – в това, че на 07.12.2018 г. около 10.50 ч. в гр. София, на ул. Лайош Кошут“, непосредствено след кръстовището с бул. П.С.“ се заканил с убийство на Г. Н. Ил. с думите „*********!", изплюл се на стъклото на предната лява врата, опитал да отвори същата врата, но тя била заключена, ритнал левия 1 калник на автомобила в областта над предна лява гума, ударил на няколко пъти с ръка същия калник, след това отново се приближил до стъклото на преда лява врата и изкрещял на Г.И. „ще ти откъсна главата, ще те *******! Какво като караш БМВ, ма?“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, , поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК

Недоволен от този съдебен акт останал представителят на държавното обвинение – прокурор Ина Райчева, която депозирала протест в законоустановения срок – на 10.09.2019 г. Към този момент мотивите към постановената присъда не били изготвени, поради което и въззивният протест съдържал единствено общ довод касателно неправилността на акта на СРС.

Седмица по-късно, на 17.09.2019 г. по делото било входирано и допълнение към въззивен протест, но същото било изготвено от друг представител на държавното обвинение – прокурор Ивайло Петров.

На следващия ден, 18.09.2019 г., прокурор Ина Райчева на основание чл. 324, ал. 1 от НК оттеглила подадения от СРП протест, като същата не конкретизирала дали с този си акт оттегля единствено входирания от нея протест, допълнението, подадено от прокурор Ивайло Петров или и двата приложени по делото протеста.

За се установи горните обстоятелства, настоящият съдебен състав в нарочно писмо до административния ръководител на СРП е отправил съответните запитвания. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, провело се на 06.12.2021 г., представителят на СГП заявява, че счита и двата подадени протеста за оттеглени, поради което и СГС с протоколно определение от 14.01.2022 г. е прекратил производството, досежно двата входирани протеста.

По делото е постъпила и въззивна жалба, депозирана от адв. Ил. П., защитник на подс. В.Т.. Адв. П. изразява несъгласие с квалификацията на първия съд за осъществено административно нарушение по УБДХ. Релевират се доводи, че в конкретния случай подсъдимият е действал с личен мотив, поради което и действията му не представляват хулигански както по смисъла на НК, така и по смисъла на УБДХ. В заключение защитникът моли СГС да отмени присъдата в частта с наложеното административно наказание, както и в частта относно разноските.

След изготвяне на мотивната част на присъдата на СРС, адв. П. е депозирал и допълнение към въззивната жалба. В същото защитникът се солидализира с изводите на първия съд касателно липсата на осъществено престъпно деяние по смисъла на НК. Адв. П., обаче, счита за неправилен извода на контролираната инстанция касателно наличието на административно нарушение по смисъла на УБДХ, като излага доводи в тази насока.

С оглед първоначално внесеното обвинение по чл.144, ал.1 от НК пострадалата Г. Н.

Ил. е конституирана в наказателното производство като частен обвинител, като от същата не са постъпили нито въззивна жалба, нито възражение по подадената от защитата жалба.

2

В съдебно заседание адв. П. поддържа изцяло жалбата по изложените в нея доводи.

Счита, че следва да се коментира от настоящия съдебен състав налични ли са в конкретния казус хулигански мотиви, поради което и според защитника, подзащитният му следва да бъде оправдан изцяло.

Подсъдимият В.Т. се явява лично и в последната си дума моли съда за справедлива присъда.

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и моли СГС да потвърди първоинстанционната присъда.

Частният обвинител Г.И. е редовно призована, но същата не се е явила в съдебно заседание на 14.01.2022 г.

Съдът, след като съобрази изложените доводи, доказателствата по делото и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съгласно чл.314 от НПК намира за установено следното.

СРС е приел за установено от фактическа страна, че на 07.12.2018 г., около 10:50 часа, в гр. София, по бул. „П.С.“, подс. В.Т. управлявал горепосочения автомобил марка „Фолксваген", в който се намирала и жената, с която Т. живеел на семейни начала св. Н.С.

(която отивала на работа). Движейки се в посока към кръстовището с ул. Лайош Кошут“ (т. е. към болница „Пирогов“), преди последния светофар, разположен в съответната посока на движение преди да се достигне до визираното кръстовище с ул. „Лайош Кошут“, подсъдимият се намирал в управлявания от него автомобил в пътна лента, предназначена само за завиване наляво, като същият, обаче, желаел да продължи движението си направо, в която връзка му било нужно да се престрои в съседната попътна лента отдясно. За целта (предвид интензивността на трафика) било необходимо визираният автомобил „Фолксваген“ да бъде пропуснат от някой от водачите на движещите се в споменатата съседна пътна лента превозни средства. Така водачите на два автомобила не пропуснали управляваното от В.Т.

МПС, като един от тези водачи била и св. Г.И. (горепосочената пострадала в процесуалния смисъл на понятието), а водачът на третия автомобил го пропуснал, след което Т. се озовал (по същия бул. „П.С.“ в същото населено място и със същата посока на движение) с управляваното от него превозно средство зад управлявания от Св. И. (която била сама в колата) лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х1“, опитвайки се да го изпревари както отдясно, така и отляво, в това число в платното за насрещно движение, като освен това се приближавал на много малко разстояние зад автомобила „БМВ“, присветвайки и с фарове, като И., раздразнена била от самото включване на В.Т. с управлявания от него автомобил в лентата за движение направо (което било от било от естество да се възприеме като своеобразно хитруване) практически с отнемане на предимството на други участници в движението, било от самото последвало намерение за изпреварване и самото проявяване на настойчивост от страна на подсъдимия в тази връзка, респективно начините, по които Т. опитвал да осъществи изпреварване, било от комбинация между така изброени фактори, съзнателно пречела с управляваното от нея МПС на опитите за изпреварване (препречвайки пътя за изпреварване вляво и вдясно в зависимост от това накъде се насочвал автомобилът 3

„Фолксваген“), включително като така се стигнало до опасна ситуация с навлизане на управляваното от подсъдимото лице превозно средство в платното за насрещно движение, при което имало приближаващо се насрещно движещо се друго ППС, но ударът бил избегнат, като Т. успял навреме да прибере управляваното от него МПС в платното за попътното му движение. Поведението на Г.И. по съзнателно пречене на опитите за изпреварване, в това число създалата се и посочена преди малко опасност в резултат на (и на) визираното поведение на пострадалата (в процесуалния смисъл на понятието), разгневило изключително много подс. Т.. И. пък от своя страна се притеснила от поведението на водача на автомобила марка „Фолксваген“ и когато достигнала до кръстовището с ул. „Лайош Кошут“, отбила там управлявания от нея лек автомобил, спирайки на самия образуван от булеварда и улицата ъгъл, зад редицата паркирани от дясната страна по посоката на движение, по която св. Г.И. се движела с управлявания от нея лек автомобил, превозни средства, като веднага след това към същата улица се насочил и подсъдимият с управляваното от него превозно средство, което той спрял странично (от лявата страна по съответната посока на движение) на автомобила марка „БМВ“ по начин, че последният да не може да продължи движението си напред по споменатата улица (но с възможност да се върне на заден ход към бул. „П.С.“). Веднага след това Т. слязъл от съответното шофьорско място и се приближил до прозореца при шофьорското място на лекия автомобил „БМВ X1“, на което място в този момент се намирала конституираната като частен обвинител И.. Между двамата водачи започнал скандал (без в този момент И. да напуска управляваното от нея ППС), като В.Т. държал сметка на св. И. за поведението й, с което тя попречила на опитите му за изпреварване. В един момент подсъдимият се отдалечил от прозореца на пострадалата (в процесуалния смисъл на понятието) и отишъл към автомобила марка „Фолксваген“. Тогава Г.И. предприела маневра движение назад управляваното от нея ППС, при която леко настъпила (с превозното средство, шофирано от нея) Т. по крака (стъпалото). Това породило нова гневна реакция от страна на подсъдимото лице по адрес на конституираната като частен обвинител Г.И., включително като той й посочил към настъпеното негово стъпало. Така конфликтът между двамата водачи продължил (без да може да бъде направен извод, че подсъдимият изобщо в хода на цялостната конфликтна ситуация се е заканил, че ще убие св. И.), като в един момент И. придвижила назад управлявания от нея лек автомобил до бул. „П.С.“ (по-късно отново го придвижила до същото място, където първоначално била спряла). Също така в даден момент от въпросния конфликт в него се намесила и св. С., която потърсила обяснение от пострадалата (в процесуалния смисъл на понятието) за поведението й, при което последната нарекла съжителстващата на семейни начала с Т. жена „боклук“, а в отговор на това В.Т. нарекъл И. „*******“. Изобщо св. Г.И. в хода на целия словесен конфликт също проявила вербална агресия към Т. и С., което мотивирало подсъдимия да я снима с мобилен телефон, а и да се обади на телефон за спешни повиквания 112, разбирайки за което обаждане, св.

Г.И. бутнала намиращия се у подс. Т. телефонен апарат и последният паднал, поради което подсъдимото лице така и не могло да осъществи контакт с приемащия обаждането оператор на телефон 112. В хода на същия конфликт и конкретно на посоченото място при 4 кръстовището на съответните булевард и улица подсъдимият ругал И. и на майка (да си ебе/ще й ебе майката), в един момент се изплюл върху лекия автомобил „БМВ XI“, както и ударил въпросния автомобил с ръка. Конфликтът приключил като водачът на автомобила „Фолксваген" се качил в същия автомобил и потеглил с него (като цялата описана по-горе ситуация се развила за няколко минути).

Подс. В.Т. е роден през ******* Осъждан е за множество отделни престъпления, включително такива, извършени след влизане в сила на предходна осъдителна присъда, в повечето случаи за престъпления по транспорта (основно по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК), а към 07.12.2018 г. се намирал в изпитателен срок по чл. 66 от НК, като съответното наказание лишаване от свобода му било наложено (като общо за отделни престъпления) и за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Разпечатката съдържа 33 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/569acdd3-10e2-4f92-8478-a18039b18a9b