Решение № 185 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 366/2025
- Вид
- Решение № 185
- Подписан
- 05.05.2026
- Състав
- Елена Калпачка
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.2 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 185 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20255300900366 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, и чл. 429, ал.
3 КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. А. Т., чрез адв. Р. М., против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за осъждане да и заплати сумата от сумата от 51129,19 евро (равностойност на 100 000 лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и ** стрес, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП от 17.12.2023 г., предизвикано от водач на лек автомобил „Хонда Джаз“, с peг. **, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие - 30.01.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 34,40 евро ( равностойност на 67,29 лева) представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за закупуване на лекарства, по повод получените телесни увреждания при ПТП от 17.12.2023 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и заплащане на сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.12.2023 г., около 12:10 часа, в гр. Пловдив, на ул. „Перущица” № 8, водачът на лек автомобил „Хонда Джаз“, с peг. **, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска и блъска ищцата В. А. Т., пресичаща на пешеходна пътека. За деянието било образувано наказателно производство, приключило с одобрено от съда споразумение по чл. 382 1
НПК.
След удара пострадалата била прегледана в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД- гр.
Пловдив, установено счупване на горен край на тибия, закрито, след което поставена гипсова имобилизация с препоръки да не стъпва на крака 2 месеца, назначено медикаментозно лечение и изписана за домашно лечение. По-късно била диагнностицирана и със синдром на ротаторен маншон на ляво рамо и назначени физио-терапевтични процедури. Твърди също, че на 15.02.2024 г. е поставена и диагноза ** с **, с придружаващи заболявания, а по-късно и хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, затлъстяване, увреждане на отделителната система, хроничен нефрит. На 27.02.2024 г. била прегледана от **, поради повишеното кръвно налягане след ПТП, **, невъзможност да спи и страх от излизане, поставена и била диагноза *** и изписана медикаментозна терапия. Поради продължаваща болезненост е постъпила последователно в Специализирана болница за рехабилитация „Родопи“ – гр. Рудозем, с болки и скованост в шийния дял, изтръпване на пръстите на ръцете и световъртеж, на 30.07.2024 г. На 08.11.2024 г. постъпила в УМБАЛ „Тримонциум“ с диагноза ентезопатия на гръбначния стълб, множествено засягане на гръбначния стълб.
В резултат на причинените при пътния инцидент травми ищцата ползвала 112 дни отпуск по болест, за което били издадени приложените към исковата молба болнични листове, както и заплатила лекарства на стойност 67,29 лв. Полученото внезапно и неочаквано разстройство на здравето причинило на ищеца значителни болки и неудобства - не е можела да се движи дълъг период от време, а след това имала нестабилна и неуверена походка, обездвижването на ръката пречело да се обслужва сама и се нуждаела от чужда помощ, това довело и до разстройство на ** и необходимост от посещение на **, който изписал медикаментозно лечение.
Въпреки, че в изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ, на 30.01.2024г. ищецът депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция, то не било определено и изплатено застрахователно обезщетение по предявените претенции, в законово определения срок за това. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за претенциите.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Л., в който се изразява становище за допустимост на предявените искове, но се оспорва тяхната основателност. Не се оспорва и изрично се признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното произшествие по повод посоченото в исковата молба МПС, както и наличие на влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд. Оспорва причинната връзка на всички посочени в исковата молба травми с процесното ПТП, степента на 2 уврежданията, проведено лечение и здравния и психологически статус след настъпване на произшествието и до момента. Оспорва изключителната вина на водача на МПС, като твърди, че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата, като се е движила на пътното платно, с гръб към приближаващия автомобил, предприела внезапно навлизане на пътното платно, престоявала на пътното платно без причина, предприела пресичане на пътното платно без да се огледа, въпреки, че е имала възможност да възприеме наближаващото МПС, забавила ход неоснователно или бягала, които действия довели до възникване на ПТП, като прави възражение за съпричиняване от нейна страна в значителен обем. Счита претендираното обезщетение необосновано завишено по размер, като евентуално моли да бъде намалено поради съпричиняване, поради непредприемане на адекватно лечение на получените при инцидента травми, евентуално неполагане на грижа за предхождащите дегенеративни заболявания преди инцидента, което е довело до удължаване на оздравителния процес и тежестта на болките и страданията.
Оспорва предявения иск за заплащане на законна лихва, поради неоснователност на главната претенция. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, евентуално да бъде редуциран техния размер, като бъдат присъдени разноски.
В подадената допълнителна искова молба се оспорват възраженията за съпричиняване на произшествието и вредите от страна на ищеца, като се твърди, че представеното споразумение установява по безспорен начин, че единствено поведението на водача е причина за причинените травми на ищеца и причинната им връзка с деянието, оспорва възражението на ответника относно обема на търпените неимуществени вреди и причинно-следствената връзка на причинените вреди с ПТП.
Обосновава размера на претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди с търпените болки и страдания от физическите уреждания на ищцата, довели до внезапно и неочаквано увреждане на здравето, необходимост от чужда помощ, настъпилите промени в емоционалното и състояние.
В постъпилия в законоустановения срок допълнителен отговор на допълнителна искова молба се поддържат всички направени твърдения и възражения, които допълнително се мотивират.
В съдебно заседание, в ход по същество, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа направените искания, като в дадения му срок представя писмена защита, в която обсъжда събраните по делото доказателства, намира, че исковете са доказани изцяло както по основание, така и по размер, обосновава искането си да бъдат уважени предявените искове и присъдени разноски в производството, включително адвокатски хонорар по чл. 38, ал. 1 ЗА на пълномощника му.
3
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, че на 17.12.2023 г. около 12,10 ч. е посетено местопроизшествие в гр.
Пловдив, на кръстовище на ул. „Перущица“ 8, където водачът на лек автомобил „Хонда Джаз", с peг. **, Б. И. С., притежаващ валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, не пропуска движещ се на пешеходна пътека пешеходец – В. Т., блъска го и допуска ПТП с пострадало лице, като му причинява фрактура на лява подбедрица. Като причина за ПТП е посочено допуснато нарушение от водача на МПС да пропусне пешеходеца на пешеходна пътека.
От приложения към настоящото препис от протокол по НОХД 6506/24 г. по описа на РС – Пловдив е видно, че с протокол от съдебно заседание от 17.02.2025 г. е одобрено споразумение между страните за решаване на делото, по силата на което подсъдимият Б. И. С. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.
343, ал. 3 пр. последно б.”а“ пр. 2, вр. чл. 343 ал. 1 б.“б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това, че на 17.12.2023г. в гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 8, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Хонда", модел "Джаз” с peг. ** е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 119 ал. 1 от ЗДП: "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по непредпазливост е причинил на другиго - В. А.
Т. средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено счупване на горния край на лява раменна кост и счупване на латералния кондил с оформяне на костен фрагмент на лявата голямопищялна кост с наличие на кръв в колянната става (хемартроза), довело до трайно затрудняване движенията на долния ляв крайник и периартрит на лява раменна става, довел до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като му е определено наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение.
Признато е за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, а това е удостоверено и в цитирания констативен протокол за ПТП с пострадали лица и приложена справка от Гаранционен фонд, че към датата на процесното ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" за МПС марка "Хонда", модел "Джаз” с peг. **, обективирано в полица № BG/30/123003478670, валидна от 18.11.2023г. до 17.11.2024г. От входящ номер на заявената извънсъдебна претенция, приложената към исковата молба, е видно, че ответникът е бил сезиран на 30.01.2024 г. с претенцията на ищеца, но не е определил и изплатил обезщетение.
4
След ПТП ищцата е била временно неработоспособна като е ползвала отпуск по болест за 74 дни. От приетите по делото медицински документи и съдебно медицинска експертиза, приета без възражение от страните, чието заключение съдът възприема изцяло, се установява, че при инцидента на 17.12.2023 г. ищецът В. А. Т., като пешеходец при ПТП е получила счупване на лявата голямопищялна кост в близкия край – външен ръб на тибиалното плато, увреждане на ротаторния маншон на левия горен крайник. И двете счупвания са причинили трайно затрудняване на движението съответно на левия долен крайник и левия горен крайник.
Съгласно приетото заключение на СМЕ, причините за увредата на ротаторния маншон, каквато у ищцата е диагностицирана, са основно две - първата е травматично разкъсване при падане и нараняване на рамото, а втората е дегенеративно разкъсване, което става бавно, постепенно и започва почти без болка. Дегенеративното разкъсване се среща при пациенти между 50 и 60 години, като при ищеца Т. началото е внезапно и съвпада с травматичния инцидент, а и видно от справката от НЗОК, преди ПТП не е имала оплаквания от страна на лявото рамо, което сочи на причинна връзка с претърпяното пътно произшествие.
Синдромът на ротаторния маншон вещото лице обяснява, че се проявява с тъпа болка, щракане и слабост, особено при вдигане на ръката над главата или нощем.
Основни симптоми са тъпа болка в рамото, която се засилва при повдигане на ръката встрани или над главата (например при обличане или ресане), нощна болка при спане върху засегнатата страна, ограничена подвижност и слабост, намалена сила при въртене на ръката, усещане за щракане, пукане или "заклещване" при движение.
Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/569a71a2-b645-457c-baf9-a44143c9d25c