Присъда № 50 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 260/2022
- Вид
- Присъда № 50
- Подписан
- 01.03.2022
- В сила
- 17.03.2022
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66 , ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда № 50/01.03.2022 г. постановена по н.о.х.д.№ 260/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХХ н.с.
РП-Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу ОГН. М. ОГН. от ***, *** за това че на 12.09.2021 год. в *** е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Ив. Ил. К., ЕГН **********, като я принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП Пловдив поддържа внесения обвинителен акт, като изразява становище за доказаност на обвинението по несъмнен начин.
Защитникът на подсъдимия адв. А.А. от АК – Пловдив се присъединява към становището на РП Пловдив, като счита, че определянето на наказание при условията начл.55 от НК, би изпълнило целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Подсъдимият ОГН. М. ОГН. изразява съгласие делото да протече по реда на гл.ХХVII, чл.371 т.2 от НПК, като признава фактите по внесения обвинителен акт и е съгласен да не се разпитват свидетелите, разпитани в досъдебното производство.
По делото като частен обвинител е конституирана пострадалата Ив. Ил.
К..
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Подсъдимият ОГН. М. ОГН. е роден на *** живущ в ***, ***, ***, български гражданин, с основно образование, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. О.О. и свид. И.К. се познавали. Двамата живеят в едно и също *** и подсъдимият вършил дребни услуги на свидетелката – цепел й дърва, пренасял пясък и др. В селото свид. И.К. живеел в едноетажна къща, находяща се на ***. Във въпросната къща освен нея живеел и съпругът на починала й сестра – свид. И.Х..
На 12.09.2021 год., около 21:30 часа, свидетелите И.К. и И.Х. били в 1 къщата, в която живеят. Свидетелката била легнала да спи в стаята, която ползва, а свидетелят бил в неговата стая, като гледал телевизия. На посочената дата, в посочения час, до къщата на свидетелите дошъл подс.
О.О.. Той влязъл в двора и потропал на прозореца на стаята на свид. И.Х..
Последният отворил прозореца и подсъдимият му обяснил, че е дошъл, защото иска да се види със свид. И.К.. Затова, че подсъдимият е дошъл в дома на пострадалата, свид. И.Х. споделил с К., която му казала да излезе и да го отпрати. За да стори това свидетелят отключил входната врата на къщата, като в този момент пред нея бил подс. О.О., който бутнал Х. и той паднал на земята. След това подсъдимият отишъл до стаята, ползвана от свид. И.а Карашева. Тя по това време спяла и виждайки я на леглото,подсъдимият отишъл до нея, махнал завивката и легнал върху К. като започнал да я целува.
Свидетелката от своя страна започнала да се съпротивлява, но подсъдимият с едната си ръка хванал дясната ръка на К., а с другата започнал да й нанася удари по лицето, главата, корема и бедрата. Докато я удрял подс. О.О. казал на свид. И.К. да не мърда и че я обича. Свидетелката все пак успяла да се изправи от леглото и тръгнала към прозореца, за да извика за помощ.
Правейки това, подс. О.О. я хванал за косата и я съборил на леглото, след което й казал, че ще изпуши една цигара, след което ще се „любят“. На казаното от подсъдимия свидетелката отговорила, че е астматичка и да излезе да пуши в коридора. Подс. О.О. не се съгласил и отговорил, че ще пуши в стаята, защото тя може да избяга. Също така казал на свид. И.К. да му даде огънче. Последната му отговорила, че такова има в коридора и той излязъл от стаята. Използвайки отсъствието на подсъдимия, свидетелката отворила прозореца и излязла от къщата. Отишла до оградата на съседната къща, в която по това време били свидетелите И. М. и Н. Г.. На тях К. обяснила, че има нужда от помощ, защото в къщата й има мъж, който искал да я изнасили.
М. и Г. веднага се притекли на помощ и отишли до къщата на свидетелката. В коридора на последната заварили свид. И.Х. и подс. О.О.. Последният те попитали какво прави тук, а той отговорил, че е дошъл, защото иска да „***“ свид. И.К.. Свидетелите И. М. и Н. Г. помолили подсъдимия да напусне къщата, но тъй като той отказал те се опитали да го изведат. При последното подс. О.О. започнал да бута двамата свидетели и поради тази причина те му нанесли няколко удара. След последното М. и Г. излезли от къщата, а след тях от последната излязъл и подсъдимия, който напуснал мястото и се прибрал в домът си. За случилото се бил подаден сигнал до органите на МВР, като във връзка със същия домът на свидетелите И.К. и И.Х. бил посетен от служители на РУ – Труд при ОД МВР – Пловдив.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели Ив. Ил. К., И. К.
М., Н. Е. Г., И.чо К. Х.,И. З.П. и Л. Г. К., обяснения на подсъдимия, протоколи, обективиращи извършените процесуално-следствени действия – разпит на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с 2 фотоалбум, съдебно-медицинска характеристична справка. експертиза, справка за съдимост,
В хода на досъдебното производство е разпитана пострадалата от престъплението. Нейните показания са изключително подробни, взаимнодопълващи се и логични. В тях се съдържат данни за отношенията между пострадалата и подсъдимия, включително и на процесната дата. В разпита пред разследващ орган и пред съдия св. И.К. съобщава, че била вдовица. При нея живеел съпругът на починалата й сестра, понеже нямал други близки. От нейните показания се установява, че двамата с подсъдимия били познати. На процесната дата пострадалата го помолила да й свърши услуга – да отреже клоните на едно дърво в двора, като в замяна подсъдимият поръчал да му донесе бира и сирене за услугата. Отивайки да изпълни казаното от подсъдимия , още тогава св.К. забелязала, че подсъдимият слуша музика и я поканил да танцуват, на което св.К. се противопоставила. След това вечерта около 22:00 ч св. К. си била легнала, когато видяла някой да отваря вратата. помислила че е съпругът на сестра й, но впоследствие разпознала подсъдимия. Подсъдимият веднага демонстрирал намерението си пред пострадалата, че е дошъл да прави секс с пострадалата и че няма да си тръгне ако не осъществи намисленото. В показанията си св.Каркашева допълва, че нежеланието от нейна страна било преодоляно като подсъдимият легнал върху пострадалата и започнал да я удра по лицето, бедрата.
Впоследствие подсъдимият решил, че му се пуши и запалил цигара. В този интервал пострадалата започнала да вика за помощ и дошли роднините й от съседния двор –св. И. К. М. и Н. Е. Г..
Показанията на св. И. К. М. и Н. Е. Г. са в съответствие с показанията на пострадалата. Посчените свидетели установяват подсъдимия в къщата на пострадалата, като при появата на двамата мъже същият се опитал да ги отблъсне и че няма да си тръгне, докато не осъществи намисленото.
В съответствие с показанията на посочените свидетели са и тези на св.
И.чо К. Х., който живеел в дома на пострадалата и бил съпруг на сестра й.
Посоченият свидетел потвърждава, че на процесната дата и в посочения от пострадалата и двамата свидетели М. и Г. времеви интервал подсъдимият се появил в дома на пострадалата, накарал св.Х. да говори с пострадалата, че иска да я види, пострадалата отказала, след което подсъдимият влязъл в дома на пострадалата, избутвайки св. Х., който стоял на пътя му и нахлул в стаята й.
За предприетите действия от страна на органите на полицията информация се съдържа в показанията на св. И. З.П. и Л. Г. К., полицейски служители.
В съответствие с показанията на разпитаните свидетели са и писмените доказателства по делото – съставените протоколи за разпит на свидетели, включително протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум.
3
В хода на разследването е постановена и изготвена съдебно – медицинска експертиза, според която на свид. И.К. при случилото се на 12.09.2021 год. са били причинени контузия на десния глезен, оток по лицето, кръвонасядания и охлузвания по горните и долните крайници и оток на десния глезен. Изготвената експертиза съдът оценя като компетентна, обективна, всестранна и пълна.
В корелация със събрания доказателствен материал е и направеното от подсъдимия самопризнание, дадено по реда на чл.371, т.2 от НПК . Съдът кредитира признанието на подсъдимия и намира същото за кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.
С оглед събраните по делото устни и писмени доказателства съдът прие, че подсъдимият ОГН. М. ОГН. на 12.09.2021 год. в *** е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Ив. Ил. К., ЕГН **********, като я принудил към това със сила, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини – престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи половата неприкосновеност на личността, правото на свободен избор на полов партньор.
Субект на престъплението е пълнолетно лице.
Престъплението е извършено чрез действия, предприети от подсъдимия за сломяване съпротивата на пострадалата – застанал над нея, почнал да я удря по лицето, краката, главата.
Деянието е останало недовършено, по независещи от дееца причини – оказаната съпротива от пострадалата, опита й да се защити, появата на трети лица, на които подсъдимият също се опитал да се противопостави с цел осъществяване на намисленото.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия умишлено – същият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
За престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК е предвидено наказание от две до осем години „лишаване от свобода“.
При определяне на наказанието „лишаване от свобода“ съдът отчете като смекчаващи обстоятелства съдействащото поведение на подсъдимия в хода на разследването.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете, че при осъществяване на намисленото, същият се е озовал в дома на пострадалата, в тъмната част на денонощието, причинените на пострадалата травматични увреждания, които са несъставомерни, не се отразяват на правната квалификация на деянието, но следва да бъдат отчетени при определяне размера на наказанието, а 4 предишното осъждане на подсъдимия, което поради настъпилата реабилитация не се отразява на предишната съдимост на подсъдимия, се оценя отрицателно по отношение характеристиката на подсъдимия. Това осъждане не е оказало своя възпитателен и поправителен ефект на подсъдимия.
С оглед изложеното съдът прие, че следва да определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК , тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни отговорността обстоятелства.
Тъй като деянието е останало недовършено, на стадия на опита, съдът взе предвид и правилата за определяне на наказанието, предвидени в чл.18, ал.1 от НК. Липсата на настъпили съставомерни последици от осъщественото деяние се дължи на осуетяване на деянието от страна на трети лица, а и вследствие поведението на пострадалата.
С оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, че за изпълнение целите на чл.36 от НК - за поправяне и превъзпитание на самия деец, както и за въздействане предупредително и възпитателно на останалите членове на обществото следва да определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което предвид въведената законова редукция в чл.58, ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Съдът прие, че изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца може да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като са налице както формалните предпоставки, предвидени в чл.66 , ал.1 от НК, а именно размера на наложеното наказание е по-малко от три години, подсъдимият не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер/ предвид настъпила реабилитация/, както и съдът намери, че определеният от съда изпитатален срок е разумен и достатъчен и че за поправяне и превъзпитание на дееца не е необходимо същият да бъде изолиран в местата залишаване от свобода.