Решение № 2 от 03.01.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр.Н., 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20222150201044 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „Б.И.“ ЕООД, ЕИК 2033*****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. “Т.К.” №**, представлявано от управителя – В. Х. В., срещу наказателно постановление № 658185-F670860/30.09.2022 г. на началника на отдел “Оперативни дейности” – Б. при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за необоснованост, недоказаност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се необоснованост на обжалвания акт, при несъобразяване от наказващия орган на съществени факти и обстоятелства, изключващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се още неяснота в правната квалификация на нарушението, довела до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, доколкото с чл. 33, ал. 1 от Наредбата се установявали две различни нарушения и общото позоваване от наказващия орган оставяло неизяснено соченото нарушение. От друга страна, било налице и разминаване между факти и право - сочената от наказващия орган разпоредба на чл. 118 от ЗДДС. Излагат се съображения, че в противоречие с правното основание – чл. 118 от ЗЗД е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2 от ЗЗД. Заявява се и отсъствие на мотиви за определяне размера на наложената имуществена санкция, като се позовава на маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи се моли обжалваното постановление да бъде отменено, алтернативно - да бъде изменено и на дружеството да бъде наложена 1 санкция в минимален размер.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването . Не ангажира доказателства. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Насрещната страна по жалба – началника на отдел “Оперативни дейности” – Б. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин, обоснованост и доказателствена обезпеченост на обжалвания акт. Изрично поддържа, че е установена тенденция в не отразяване на извършените продажби в обекта. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт, като в полза на наказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 08.08.2022 г., в 16,10 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля А. С. инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Б., извършили проверка в сезонен търговски обект – чадъри и шезлонги плаж – хотел „Х.“, находящ се в гр. Н., к.к. С.Б., плаж пред хотел „Х.“, стопанисван от „Б.И.“ ЕООД, ЕИК 2033*****. Проверката била извършена в присъствието на Р.К. – касиер и В. В. - управител. Проверяващите извършили контролна покупка на два броя шезлонга на стойност 18 лева, заплатени от свид. С. в брой в 16,00 ч., като по това време имало и други заети шезлонги и чадъри в обекта.

Плащането било прието от касиера К., като не бил издаден фискален касов бон от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство. След легитимация на органите по приходите, от фискалното устройство модел ELTRADE B1 KL, ИН на ФУ:

ED 333616 и ФП № 44333616, с коректни показания за дата и час и работещи функции „служебно въведени“ и „служебно изведени“, бил отпечатан дневен финансов Х отчет № 0000849/08.08.2022 г. с общо налични 0,00 лева. От попълнен от касиера К. опис на парични средства била установена фактическа наличност на парични средства в обекта от 2201,90 лева, като положителната разлика между отразените през ФУ и наличните фактически в обекта парични средства съставлявала 18 лева от контролната покупка на органите по приходите и 2183,90 лева – въведени в касата средства, неотразени през ФУ, чрез функцията „служебно въведени“. Касиерът в обекта дал обяснения, че констатираната разлика се дължи на факта, че в чантата с оборота държал две свои заплати от по 580 лева и две заплати на своя колега – от по 580 лева или общо 2320 лева. За направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 00943315 от 08.08.2022 г., подписан с възражение от управителя В. в смисъла на дадените от касиера обяснения и с допълнение, че в същия ден е изплащал заплати. С оглед констатираните обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F670860 от 09.08.2022 г. за извършено нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, срещу който жалбоподателят е подал писмено възражение в указания срок, припокриващи се с изложените в хода на проверката обяснения и направените в протокола възражения.

Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

2

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива / протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 00943315 от 08.08.2022 г.; АУАН № F670860 от 09.08.2022 г.; дневен финансов отчет от фискално устройство; опис на парични средства в каса; декларация на Р.К.; съкратен отчет на фискалната памет; заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП /. Фактическата обстановка се потвърждава и от показанията на свидетеля С., като не се оспорва и от самия жалбоподател, доколкото възраженията му касаят материалната законосъобразност на обжалваното постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП/ и в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени, като по този начин се цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми следва да бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В процесния случай, жалбоподателят е наказан за това, че в касата в обекта е въведена сумата от 2183,90 лева, която не е отразена във фискалното устройство, което съставлява неизпълнение на хипотезата, предвидена с чл. 33, ал. 1 от Наредбата. В този смисъл, за съда се налага извод, че описанието на нарушението и посочената от наказващия орган норма си кореспондират в достатъчна степен, за да се установи конкретната наказуема простъпка. Още повече, в обстоятелствената част на акта изрично е посочено, че се касае до неотразяване във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“, предвид което е несъстоятелен и довода в жалбата в обратния смисъл.

Не се споделят и доводите за несъответствия при посочване на нарушените норми. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС повелява, че на наказание подлежи лице, което извън случаите по ал. 1, извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане. В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /по аргумент от § 11 от ПЗР към Наредбата/. Предвид изложеното, предвидените с Наредбата нарушения, включително това по чл. 33, ал. 1, следва да се наказват по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, доколкото съставляват нарушения на нормативен акт, издаден във връзка с прилагането на чл. 118 от ЗДДС. Поради тази причина и посочването на чл. 33, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС представлява коректно и изчерпателно посочване на коректните нарушени правни норми. В случая Наредбата е приета именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което цитирането съставлява привръзка на нарушения подзаконов нормативен акт със закона, в който се съдържа приложимата санкция. По тези съображения, за настоящия съд се налага извода, че нарушените норми са посочени по правилен начин в АУАН и НП и за жалбоподателя не е 3 съществувала пречка да организира защитата си по адекватен начин.

Според чл. 33, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство се регистрира във него чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. От фактическа страна по делото се установява, че по време на извършената проверка в използваното от жалбоподателя фискално устройство била установена касова наличност в общ размер от 0,00 лева, докато в касата фактически се е намирала сумата от 2201,90 лева.

Същевременно във фискалното устройство не се установява да са направени записи за „служебно въведени“ суми, както и записи на начални оборотни средства или други въведени суми. При това положение безспорно се установява, че търговецътжалбоподател не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, като при наличието на парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност.

Установеното отсъствие на регистрация на наличните пари във фискалното устройство мотивират извод за ненадлежното им въвеждане при нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, а извършеното нарушение правилно е подведено под санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

Що се касае до оплакванията на жалбоподателя за необоснованост на постановлението и отсъствие на обсъждане по повод дадените обяснения и направените възражения, съдът намира, че същите се явяват неоснователни. По делото не се ангажираха доказателства в подкрепа на дадените от касиера К. писмени обяснения за установената разлика между отчетените и наличните финансови средства в обекта. Напротив, от показанията на актосъставителя се събраха данни, че касиерът първоначално устно е заявил, че установената разлика е неговата заплата, впоследствие допълнил, че са две негови заплати, а накрая дал писмени обяснения, че са общо четири заплати – две негови и две на колегата му. Независимо от обясненията, при предоставен за попълване опис от органите по приходите, К. изначално е включил тези средства в същия, като налични в касата на обекта. От друга страна, сочената от касиера сума от 2320 лева – лични средства в касата на обекта - не съответства на установената налична разлика от 2183,90 лева, като не е дадено обяснение за разликата от близо 140 лева. Не са ангажирани писмени доказателства за трудови договори със служители в обекта, от които да се установява броя им и размера на трудовите им възнаграждения. Следва да се отбележи още, че липсата на отчетени средства в обекта към 16,00 ч., в разгара на летния сезон и при заети шезлонги и чадъри от други клиенти на плажа, също разколебава и опровергава обясненията на касиера и възраженията на жалбоподателя срещу АУАН, предвид което за съда се налага извод за тяхната несъстоятелност.