Определение № 339 от 11.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 11.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20265001000458 по описа за 2026 година установи следното:

Постъпила е частна жалба от З. А. С., чрез пълномощника и адвокат С. В. С., против постановеното по търг. дело №1/2025 г. по описа на Окръжен съд Пловдив разпореждане №2207 от 16.07.2026 г. в частта му, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски в първоинстанционното производство от 9 762 лв. или 4 991,23 евро в полза на застрахователното дружество.

С посоченото разпореждане е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на ЗД ОЗК – Застраховане АД по решение №475 от 04.12.2025 г. на ПОС за сумата от 4 991,23 евро с равностойност от 9 762 лв. разноски пред първа инстанция и по решение №184 от 20.05.2026 г. на ПАС за сумата от 1 097 евро разноски пред въззивната инстанция.

Жалбоподателят счита, че в обжалваната част разпореждането е неправилно, тъй като съдът е разтълкувал неправилно съдържанието и обхвата на въззивното решение. С него се изменя първоинстанционното решение, като липсва изрично произнасяне по първоинстанционните разноски – дали в тази част първоинстанционното решение се оставя в сила или се потвърждава в останалата му част. Независимо от това съдът е приел, че първоинстанционното осъждане за разноски е останало в сила, което тълкуване противоречи и на чл.78,ал.3 от ГПК. Поради което моли да бъде отменено в обжалваната част и остави без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист в тази и част.

Ответникът ЗД ОЗК – Застраховане АД не е представил отговор и не е изразил становище по подадената частна жалба.

Съдът, след като разгледа частната жалба и данните по делото, намери за установено следното:

Обжалва се акт на съда, с който е уважено искане за издаване на изпълнителен лист.

1

Съгласно чл.407,ал.1 от ГПК, актът може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на разпореждането на молителя, а за ответника - от връчване покана за доброволно изпълнение.

В случая частната жалба е постъпила в съда на 17.07.2026 г., което е един ден след постановяване на обжалвания съдебен акт и в същия ден на издаване на изпълнителния лист въз основа на него, преди връчване на поканата за доброволно изпълнение и следователно в законно установения за това срок. Частната жалба не е просрочена, подадена е от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Следва да се разгледа по същество.

Видно от данните по делото, пред Окръжен съд Пловдив е образувано т.д.№1/2025 г. със страни З. А. С., като ищец, ЗД ОЗК – Застраховане АД, като ответник, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и законни лихви.

По делото е постановено решение №475 от 04.12.2025 г., с което са уважени частично предявените искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.429 от КЗ. Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба, като е постановено въззивно решение №184 от 20.05.2026 г. по в.т.д.№933/2026 г. по описа на ПАС, с което е изменено първоинстанционното решение. Въззивното решение е влязло в сила на 30.06.2026 г.

След връщане на делото на първоинстанционния съд ответното застрахователно дружество е подало молба №26 442 от 15.07.2026 г. за издаване на изпълнителен лист срещу ищцата за присъдените в негова полза суми с посочените решения. С разпореждането от 16.07.2026 г. е уважено искането за разноски за първата и за въззивната инстанции, като предмет на настоящото производство са разноските за първата инстанция. Разпореждането е въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт в съответствие с чл.404,ал.1 от ГПК.

При проверката на предпоставките на закона за издаване на изпълнителен лист, уредени в чл.406, ал.1 от ГПК – дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, се установява, че същите са налице.

Както се посочи по-горе, първоинстанционното съдебно решение, изменено с последващо въззивно решение, е влязло в законна сила и представлява редовен съдебен акт от външна страна. Диспозитивът, с който са присъдени в полза на ответника съдебни разноски за първата инстанция, не е отменен, респ.изменен с въззивното решение. Следователно е в сила и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

При така установената фактическа обстановка са налице предпоставките на закона за уважаване на постъпилата молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на ответника съдебни разноски за първата инстанция. До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което неговото разпореждане в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Частната жалба се явява неоснователна, като съображенията в нея са релевантни в производството по поправяне на решение, уредено в ГПК. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист може да бъде отменено, само ако се установи, че има отмяна на осъдителното съдебно решение или изменение, поради допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение, каквито хипотези не се установяват по делото. Поради което липсва основание за отмяна на разпореждането за 2 издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2207 от 16.07.2026 г. в частта му, с която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на ЗД ОЗК – Застраховане АД срещу З.

А. С. по решение №475 от 04.12.2025 г. на ПОС за сумата от 4 991,23 евро с равностойност от 9 762 лв. разноски пред първа инстанция.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3