Решение № 140 от 19.09.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Оряхово, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100161 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Х. Ц. К., с ЕГН:********** с адрес: гр. Мизия, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Петко Банков“ №24, чрез адв.

К. И. Б. от АК-Русе, с която е предявила кумулативно обективно съединени искове, против „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я и И.Ц.К., както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:********** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр.

София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.4 от Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита, като условие за отпускане на заема, срещу което ищцата дължи допълнително възнаграждение, надхвърлящо размера на отпуснатия заем, както и клаузата, в която договорната лихва е фиксирана на 41,24℅ е нищожна поради противоречието й с добрите нрави; и против „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н Триадица бул. „Витоша” № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от И.М.Ш., както следва:

1

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:********** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899 гр. София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. е нищожен.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., сключен с „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. София, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на 3000 лева на 24 /двадесет и четири/ месечни вноски по 185,58 лева, всяка, като общата дължима сума по кредита е в размер на 4453,92 лева.

Релевира се, че ищцата е сключила на същия ден – 03.09.2018г. Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899 гр.

София, по силата на който поръчителят е поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения на длъжника по Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г..

Сочи се, че ищецът е следвало да заплати за предоставената гаранция сума в общ размер на 3383,28 лева, платима разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 140,97 лева, заедно с вноската по кредита.

Излагат се доводи, че допълнителното задължение за поръчителство, по същество представлява допълнителна такса, която е била дължима по силата на чл.4 от Договора за потребителски кредит, на юридическо лице – „Поръчител”, одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД, което в случая е „АЙ ТРЪСТ” ЕООД – едноличен собственик на капитала на кредитодателя.

Твърди се, че действителната месечна вноска, заплащана по двата договора, възлиза на сумата в общ размер на 326,55 лева, както и че допълнителната сума от 3383,28 лева по договора за поръчителство, надхвърля дължимата сума по договора за потребителски кредит в размер на 3000 лева.

Излагат се доводи, че е налице недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК /изискване за шрифт на договора – не по-малък от 12, както и да е съставен в предвидената в закона форма, по ясен и разбираем начин, доколкото не отговаря на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Сочи се, че в посочения в договора за потребителски кредит ГПР, не е включено дължимото от ищцата възнаграждение за поръчител, което не се събира от поръчителя от от кредитодателя и по този начин то представлява скрита лихва по кредита.

Релевира се, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.6 от ЗПК, тъй като в сключения договор за потребителски кредит не е посочен срок на договора.

На следващо място се сочи, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, доколкото в договора за потребителски кредит не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, както и на чл.11, 2 ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като от договора и погасителния план към него, не може да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, като главница, лихва, такса, които се погасяват с всяка вноска.

Твърди се, че е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.20, 23 и 24 от ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, съгласно чл.29, ал.4 и ал.6 от ЗПК, както и размерът на лихвения процент на ден.

Направен е извод, че на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-т.12, т.20 от ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Излагат се доводи, че с въвеждането на задължение за потребителя да предостави обезпечение, с одобрено от кредитора юридическо лице, за да му бъде отпуснат кредита, е налице нарушение на Директива 2008/48, която задължава кредитора при сключването на договор за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.

Счита се, че таксата /възнаграждението/ за поръчителство в размер на 3383,28 лева е недължима, тъй като се основава на нищожно споразумение, както и че сама по себе си тя представлява допълнително възнаграждение по усвояване и управление на кредита, което е недопустимо, с оглед на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Релевира се, че клаузата на чл.4 от ДПК, регламентираща сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО” ЕАД юридическо лице, в срок до 48 часа от подаване на заявлението е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Твърди се, че акцесорният договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ” ЕООД също е нищожен, на първо място поради недействителността на основното правоотношение - Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., а наред с това и на самостоятелно основание, поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона и други нарушения на ЗПК и ЗЗД.

Моли се съдът да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:********** и „КРЕДИСИМО” ЕАД, ЕИК: 175330437 гр. София, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. е нищожен, поради противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронния подпис;

- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор 3 за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. да бъде признато за установено, че клаузата в чл.4 от Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г., предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита, като условия за отпускане на заема, срещу което ищцата дължи допълнително възнаграждение, надхвърлящо размера на отпуснатия заем, както и клаузата, в която договорната лихва е фиксирана на 41,24℅ е нищожна поради противоречието й с добрите нрави;

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните Х. Ц. К., с ЕГН:********** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, ЕИК: 203508899 гр. София, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г. е нищожен.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „КРЕДИСИМО” ЕАД гр. София оспорва предявените искове, като неоснователни.

Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. с ищцата, по силата на който тя е получила в заем сумата от 3000 лева, като се е задължила да върне сумата в общ размер на 4453,92 лева /включваща главница – 3000 лева и договорна лихва – 1453,92 лева/, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41,24 ℅ и ГПР 50,00 ℅, както и факта на сключването между Х. Ц. К. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. е сключен между страните при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като на основание чл.13, ал.4 от него, между страните е постигнато съгласие той да бъде подписан с обикновен електронен подпис, който за страните ще има силата на саморъчен.

Сочи се, че тъй като договорът за кредит е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, то няма изискване, аналогично на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно шрифтът на договора да бъде поне 12 пункта.

Оспорва се твърдението на ищцата, че е налице нарушение чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в Приложение №1 към него по ясен и разбираем начин са посочени ГПР и общата дължима сума по кредита.

Признава се фактът, че в ГПР не е включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, като разход по смисъла на чл.19 от ЗПК.

Релевира се, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.

Излагат се доводи, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключването на договор за потребителски кредит.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключва 4 след договора да предоставяне на кредит и то с друго юридическо лице, като кредитодателят не знае размера на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, поради което е в невъзможност да го включи в ГПР по кредита.

Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Релевира се, че са спазени законовите изисквания при изчисляването на годишния лихвен процент, както и че за целия срок на договора за потребителски кредит е приложим фиксиран лихвен процент.

Моли се съдът да отхвърли предявения иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. като неоснователен и недоказан, както и да бъде отхвърлен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.4, ал.1 от договора.

Претендират се разноски, като се прави възражение, че ищцата е материално затруднено лице, като се оспорва дължимостта на претендираното от процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът „АЙ ТРЪСТ” ЕООД гр. София оспорва предявения иск като неоснователен.

Признава се фактът на сключване на Договор за потребителски кредит №1130015 от 03.09.2018г. между ищцата и „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на който тя е получила в заем сумата от 3000 лева, като се е задължила да върне сумата в общ размер на 4453,92 лева /включваща главница – 3000 лева и договорна лихва – 1453,92 лева/, за срок от 24 месеца, при ГЛП 41,24 ℅ и ГПР 50,00 ℅, както и факта на сключването между Х. Ц. К. и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД на Договор за предоставяне на поръчителство от 03.09.2018г.