Определение № 716 от 10.06.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. Велико Търново, 07.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно частно гражданско дело № 20244100500468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр. чл. 278, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от М. Д. Д., чрез адвокат Н. К. против Определение № 449 от 28.03.2024 г., постановено по гр. дело № 792/2023 г. по описа на РС – Г.Оряховица, с което е оставена без уважение молба вх.№ 3011 от 5.3.2024г. на ищеца М. Д.

Д., представляван от адвокат Н. К., за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските. Изложени са съображения в насока, че присъдените на ответницата по делото разноски за адвокатско възнаграждение били присъдени за втори адвокат и в противоречие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като на ответницата бил определен особен представител, за чиито разноски били заплатени отново от ищцата. Моли съда да отмени обжалваното определение, като измени постановеното решение в частта за разноските като приеме, че разноски в полза на ответницата не се дължат.

Постъпил е отговор от П. Н. Д., чрез пълномощника й адвокат Г. Г., в който счита частната жалба за неоснователна. Излагайки подробни съображения по отношение правната и фактическа сложност на делото и анализирайки разпоредбата на чл.78 от ГПК, касаеща присъждането на разноски, моли съда да потвърди атакуваното определение.

Великотърновският окръжен съд, като се запозна със становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

С решение № 107/12.02.2024г. по гр.д. № 792/23г. на РС Г.Оряховица, е отхвърлен предявения от М. Д. Д. против П. Н. Д. иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 11500 лв., осъден е М. Д. да заплати на П. Д. сумата 1005 лв. разноски по делото.

По инициатива на М. Д. Д., е постановено обжалваното определение № 449 от 28.03.2024 г., постановено по гр. дело № 792/2023 г. по описа на РС – Г.Оряховица, с което е оставена без уважение молба вх.№ 3011 от 5.3.2024г. на ищеца М. Д. Д., представляван от адвокат Н. К., за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските Жалбата е процесуално допустима. Според разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК определението за разноските може да се обжалва от всяка от страните по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е определил размера адвокатското възнаграждение за адвоката на ответницата по делото на основание чл.38 от ЗА и съобразно критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът 1 на опредения адвокатски хонорар от 1005 лв. е справедлив и обоснован, като същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото.

Съдът съобразява и най-новото решение на СЕС по дело № C‑438/22 от 25.01.2024 г., което преодолява ограниченията на Наредба № 1/2004г. по отношение на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела. В този смисъл и по реда на чл.78, ал.5 от ГПК следва да съобрази както фактическата и правна сложност на делото, така и отделеното време, усилията на адвоката. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответницата, определено от първоинстанционния съд по реда на чл.38 от ЗА за процесуалното представителство по делото, ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за защита на страната в това производство.

При определяне на размера на възнаграждението е отчетено и обстоятелството, че до подаване на отговора на исковата молба ответницата П. Д. е била представлявана от особен представител, чието възнаграждение също е заплатено от ищеца Д.. Той като заплатените възнаграждения на особения представител и упълномощения адвокат на ответницата произтичат от два различни прави основания, съдът не споделя наведения в жалбата довод, че ищецът заплаща разноски на ответницата за повече от един адвокат.

Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК касае възнаграждението на един упълномощен от страната адвокат. Определеното и заплатено възнаграждение на особения представител на ответницата намира основанието си в чл.47, ал.6 от ГПК – като последица от връчването на ответницата чрез залепване на уведомление. В този смисъл възнаграждението на особения представител на ответницата не е заплатено от нея като страна по делото. Заплатените в производството разноски от ответницата за адвокатско възнаграждение след подаване на отговора на исковата молба са за един адвокат и се дължат от ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения съдът намира въззивната частна жалба на М. Д. Д. за неоснователна, като обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 449 от 28.03.2024 г., постановено по гр. дело № 792/2023 г. по описа на РС – Г.Оряховица, с което е оставена без уважение молба вх.№ 3011 от 5.3.2024г. на ищеца М. Д. Д., представляван от адвокат Н. К., за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2