Решение № 899 от 20.11.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 899

Хасково, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - I състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА и с участието на прокурора ДЕЛЧО СТОЯНОВ ЛАВЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20237260700835 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Й.Л.Й. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат А.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Областна дирекция на МВР – Хасково, с адрес: гр.Хасково, бул.„България“ 85, с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, и цена на иска 1000 (хиляда) лева.

В исковата молба се твърди, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №22-0271-000294 от 22.12.2022 г. на Я. Г. Я., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, на ищеца била наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СРМПС част 2 №********* и два броя регистрационни табели ***.

Срещу тази ЗППАМ от страна на ищеца била подадена жалба по административен ред до Директора на ОДМВР Хасково с вх.№272000-7 от 03.01.2023 г. Във връзка с оспорването по административен ред ищецът бил направил разходи в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2022 г.

Оспореният по административен ред незаконосъобразен административен акт не бил отменен от по-горестоящия административен орган, поради което ищецът оспорил същия и по съдебен ред.

На основание жалбата до съда срещу ЗППАМ, било образувано адм.дело №5/2023 г. на АС – Хасково. С окончателно Решение №582 от 14.07.2023 г. по това дело съдът отменил обжалваната ЗППАМ. Със същото решение съдът присъдил на жалбоподателя направените от него съдебни разноски за оспорването на административния акт пред съда. Поради липса на процесуална възможност за това, съдът не присъдил в полза на жалбоподателя разноските, които същият бил направил във връзка с оспорването на административния акт по административен ред.

Твърди се, че в случая били налице фактическите предпоставки за реализиране отговорността на Държавата на основание нормата на чл.1 от ЗОДОВ. Цитираната ЗППАМ съставлявала акт на административен орган, който е издаден при изпълнението на нормативно възложени на същия задължения, свързани с административната му компетентност. Незаконосъобразността на ЗППАМ била установена посредством влязлото в сила съдебно решение, с което тя била отменена. ЗППАМ била административен акт, който на основание разпоредбата на чл.81 от АПК подлежал на оспорване по административен ред пред по-горестоящия административен орган, от която възможност ищецът се бил възползвал. Във връзка с упражняване на правото си да оспори административния акт по административен ред ищецът бил направил разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение, което бил заплатил на процесуалния си представител да го представлява в административното производство по оспорване на заповедта.

Цитира се разпоредбата на чл.8, ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение и се сочи, че в хода на административното производство по оспорване на ЗППАМ по административен ред ищецът бил направил разходи, свързани със заплащането на адвокатски хонорар, в размер, адекватен на полаганите от процесуалния представител усилия и характера на производството, който размер също така не надвишавал минималния такъв по Наредбата. Твърди се, че тези разходи съставлявали имуществени вреди за ищеца, тъй като довели до неговото обедняване, т.е. до напускане на активи от неговия патримониум. Несъмнена била и причинната връзка между претърпените вреди и отменения административен акт. Първите били пряка и непосредствена последица от признатия за незаконосъобразен акт на административния орган, тъй като сключването на договора за правна защита и съдействие с адвоката било породено от необходимостта на лицето да се защитава срещу издадения по отношение на него административен акт. Вредите били причинени при упражняване на законно признати права на ищеца. Взаимовръзката между издадения административен акт и потърсената от засегнатото от акта лице адвокатска защита била пряка и непосредствена, те се намирали в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като гражданинът нямало да потърси адвокатска помощ, ако срещу него не е бил издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

Твърди се също, че АПК не предвиждал друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на жалбоподателя, оспорил административен акт по административен ред, разноските, които е направил във връзка с това оспорване, включително заплатено адвокатско възнаграждение, а липсата на такава възможност била условие по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1, ал.1 от същия закон. В същия смисъл било ТР №1 от 15.03.2017 г. по ТД №2/2016 г. на ВАС.

Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1000 лева, претърпени от незаконосъобразен административен акт – Заповед №22-0271-000294 от 22.12.2022 г. на Я. Г. Я., на длъжност младши автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, които вреди се изразяват в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по оспорване на административния акт по административен ред.

Ответникът,

Областна дирекция на МВР – Хасково, не ангажира становище по иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата претенция за доказана както по основание, така и по размер, и изразява становище същата да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са приложени изброени в 4 точки писмени доказателства, между които и описаният под т.3 Договор за правна защита и съдействие от 30.12.2022 г. Същият е представен (л.10) в оригинал, саморъчно попълнен на бланка по образец на Хасковска адвокатска колегия (без попълнени номер и дата), сключен между клиент Й.Л.Й. и адвокат Й. А. Д., с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в оспорване по административен ред на ЗПАМ №22-0271-000294/22.12.2022 г. на Я. Г.Я. на дл.мл.автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково и процес.представителство в админ.производство“. В раздел III Договорено възнаграждение е вписано „1000 /словом/ хиляда лева; начин и срок на плащане: в брой; платена сума: 1000 /словом/ хиляда лв., от които в брой 1000 /словом/ хиляда лв. Договорът съдържа подписи за клиент и за адвокат и дата 30.12.2022 г.

По делото е приложено и адм.дело №5/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно с всички съдържащи се в него доказателства, включително представените от ищеца такива, изброени под т.1, т.2 и т.4 от исковата молба.

От прегледа на доказателствата, съдържащи се в адм.дело №5/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, се установява следното:

От мл.автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково Я. Г. Я., е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022 г. (л.19 от адм.дело №5/2023 г.), с която на Й.Л.Й. *** е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП. В Заповедта е посочено, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на АПК: по административен ред пред Директора на ОДМВР и в 14-дневен срок пред Административен съд – Хасково. Съгласно подписаната Разписка, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от последната е получен от Й.Л.Й. на 22.12.2022 г.

Под вх.№272000-7 от 03.01.2023 г. в Областна дирекция – Хасково на МВР е регистрирана Жалба (л.20 от адм.дело №5/2023 г.) от Й.Л.Й., действащ чрез адвокат И.

А. Д. от АК – Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022 г., адресирана до Директора на ОДМВР Хасково, с посочено правно основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. чл.81 от АПК. В жалбата е вписана дата 30.12.2022 г., гр.Свиленград, и същата е подписана с електронен подпис от подателя й. Съдържа се и следния текст: „Към жалбата прилагам копие от ЗПАМ и адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие.“ На лист 21 от адм.дело №5/2023 г., непосредствено след жалбата, се намира копието на ЗППАМ №22-0271-000294/22.12.2022 г.

На лист 22 от адм.дело №5/2023 г. е налично Пълномощно, с което подписаният Й.Л.Й., с посочени ЕГН и постоянен адрес, упълномощава адвокат И. А. Д. от Адвокатска колегия – гр.Хасково и адрес: гр.Свиленград, ул.„Димитър Благоев“ №4Б, да го представлява (защитава), като стандартният текст в бланката по образец е допълнен саморъчно с текста „да оспори по административен и съдебен ред ЗПАМ №22-0271-000293/22.12.2022 г. и ЗПАМ №22-0271-000294/22.12.2022 г. и двете на Я. Г. Я. на длъжност младши автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково и да ме представлява в производството пред съда и пред адм.орган.“ Пълномощното има саморъчно вписана дата 30.12.2022 г. и е подписано от Упълномощител и от Адвокат.

Върху

Жалба вх.№272000-7 от 03.01.2023 г. има поставена подписана резолюция – „Н-к РУ – Харманли г-н П.П.“ с дата 03.01.2023 г.

От адвокат И.

Д. на електронната поща на Административен съд – Хасково е постъпила (л.2 от адм.дело №5/2023 г.) подадена на 03.01.2023 г. Жалба до Административен съд – Хасково, заведена с вх.№19/03.01.2023 г. Жалбата е от името на Й.Л.Й., действащ чрез адвокат И.

А. Д. от АК –Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022 г. В текста й е посочено следното: „Към жалбата прилагам копие от ЗПАМ и адвокатско пълномощно“. Приложен е (л.4 от адм.дело №5/2023 г.) електронно подписан от адвоката екземпляр на Пълномощно с дата 30.12.2022 г., идентичен с екземпляра на Пълномощното, описано по-горе, налично на лист 22 от същото дело, което е било приложено към жалбата, постъпила в Областна дирекция – Хасково на МВР под вх.№272000-7 от 03.01.2023 г.

С

Разпореждане на съда (л.10 от адм.дело №5/2023 г.) от 10.01.2023 г. от мл.автоконтрольор РУ – Харманли при ОДМВР Хасково е изискано да представи пред Административен съд – Хасково заверено копие на цялата административна преписка, образувана по повод оспорения в производството акт и същата е представена с писмо (л.15 от адм.дело №5/2023 г.) на Началника на РУ – Харманли вх.№269/12.01.2023 г., като преписката се съдържа на листи от 16 до 26 в делото.

С молба от 12.01.2023 г. (л.27-28 от адм.дело №5/2023 г.) адвокат И. Д. е представил по делото и адвокатско пълномощно, с което жалбоподателят е упълномощил и друг процесуален представител по делото. Пълномощното за упълномощаване на адвокат А.Г.Г. е налично на л.30 от делото.

С молба-становище вх.№2471/31.03.2023 г. (л.56-58 от адм.дело №5/2023 г.), подписана с електронни подписи от адвокат Д. и адвокат Г., същите са приложили по делото и Договор за правна защита и съдействие (л.59 от адм.дело №5/2023 г.) с дата 31.03.2023 г., видно от който клиентът Й.Л.Й. е заплатил на адвокат И. А. Д. в брой пълния размер на договореното възнаграждение от 1000 лева за оказване на правна помощ и съдействие, изразяваща се в подаване на жалба срещу ЗППАМ №22-0271-000294/22.12.2022 г. на РУ – Харманли и процесуално представителство по адм.дело №5/23 г. на АС – Хасково.

С окончателно Решение №582/14.07.2023 г. (л.83-84 от адм.дело №5/2023 г.), съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0271-000294/22.12.2022 г. на мл.автоконтрольор в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, издадена на основание чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП за наложена ПАМ на Й.Л.Й. за прекратяване на регистрацията на ППС, като я е приел за незаконосъобразна.

Със същото решение съдът е осъдил ответника по делото ОДМВР Хасково да заплати на жалбоподателя Й.Л.Й. направените в производството разноски, включително 1000 лева за адвокатско възнаграждение.