Протокол № 208 от 25.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 113/2026
- Вид
- Протокол № 208
- Подписан
- 25.03.2026
- В сила
- 25.03.2026
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б.в · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80 · Закон за частните съдебни изпълнители
ПРОТОКОЛ
№ 208 гр. П., 25.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500113 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
Съобразявайки, че от жалбоподателя е постъпило становище по отговора за съдебното заседание, съдът намира, че няма процесуална пречка по хода на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпило е становище по въззивното производство. Към него са приложени доказателства, който представляват част от доказателствата, съдържащи се в изпълнителното производство и не са нови по смисъла на закона.
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ **** по описа на съда за 2025 година е отхвърлен иска, предявен от С. С. Щ., ЕГН **********, от с. С., общ. П., ул. "П." N 5, срещу „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. С., бул. "П.Д." № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника (като цесионер 1 по вземанията) сумата общо 4946 лв. по договор за кредит CASH 10265785/19.07.2013 г., сключен с "БНПс" ЕАД (с предишно наименование "Д.Ф.И.“ ЕАД), представляваща сбор от главница от 1500 лв., лихви за забава и разноски и такси, за която е издаден изпълнителен лист от 01.03.2018 г. по ч.гр.д. 3391/2014 г. на Пазарджишкия районен съд и изп. лист от 21.02.2018 г. по гр. д. 339/2015 г. на Пазарджишкия районен съд, както и сумата общо 4117 лв. по договор за кредит, сключен с "БНПс" ЕАД (с предишно наименование "Д.Ф.И.“ ЕАД), представляваща сбор от главница от 1266 лв., лихви за забава и разноски и такси, за която е издаден изпълнителен лист от 09.01.2015 г. по ч.гр.д. 3179/2014 г. на Пазарджишкия районен съд, по които три изпълнителни листа е образувано изпълнително дело № 20258820400*** г. на ЧСИ Георги Тарльовски, поради погасяване по давност.
Осъден е С. С. Щ. да заплати на "А.С.В.“ ЕАД, сумата 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Осъден е С. С. Щ. да заплати на ЧСИ Георги Тарльовски такса за преписи по двете изпълнителни дела 666/2016 г. и ***/2025 г. в общ размер 48 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от С. Щ..
Първоинстанционният съд приел, че след съдебното потвърждаване на вземанията тече 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, но е счел, че тя не е изтекла, тъй като давността многократно била прекъсвана, включително и чрез насрочване на опис през 2021 г., независимо дали описът е действително извършен.
Обжалваното решение било неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон – чл.116 б.в от ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 117, ал.
2 ЗЗД.Решението било и необосновано- съдът превратно тълкувал доказателствата и неправилно приел подготвителни и неосъществени действия ,като годни да прекъснат погасителната давност.
Решението противоречало и на задължителната практика, обективирана в ТР № 2/2013, ТР № 3/2015 и ТР № 2/2023 .
По делото било установено, че след 08.02.2019 г. , когато е изпратено запорно съобщения, нямало извършено реално изпълнително действие, годно да прекъсне давността.
Насрочените описи на 10.05.2019 г. и 17.05.2019 г. не били проведени.
2
Насрочения през 2021 г. опис – на 27.01.2021 г., отложен за 19.03.2021 г. също не бил проведен, като е отразено, че имотът е необитаем и не са намерени вещи за опис.
Действията през 2021 г. се свеждали до оставяне бележка/уведомление (02.03.2021 г.) и констатация за липса на вещи. на
Първоинстанционният съд неправилно приел, че самото насрочване на опис, без той да бъде извършен, е достатъчно за прекъсване на давността.
В цитираното Тълкувателно решение, като прекъсващи били посочени действия като налагане на запор/възбрана и извършване на опис и оценка, а като непрекъсващи - действия като връчване на книжа, покана за доброволно изпълнение, справки и проучвания. Само насрочването на опис без извършването му е подготвителен акт и не може да се приравнява на ..извършване на опис".
Липсата на описани вещи и липсата на описен протокол били категорични доказателства, че изпълнителният способ не е реализиран,следователно давността не била прекъсвана.
Освен това липсвали данни за авансово внесена такса за извършването на опис.
Първоинстанционният съд се позовал на ТР № 3/2015 ОСГТК на ВКС, постановено на 10.07.2017 г, според което изпращането на запорно съобщение до банка прекъсва давността дори длъжникът да няма сметка там, и по аналогия приема, че и насрочването на опис прекъсва давността, дори описът да не е извършен.
Тази аналогия била неправилна, защото нямало извършено действие.
Излага се тезата ,че направеното искане за извършване на изпълнително действие не прекъсва давността.
В настоящия случай опис не е извършен, поради което и според критерия на ТР № 2/2023 не е налице годно действие, което да прекъсне давността.
Твърди,че давностния срок е изтекъл до
08.02.2024 г. Новото изпълнително дело № ***/2025 г. било образувано след това Моли решението да бъде отменено и предявените искове уважени ,като се признае за установено по отношение на „А.С.В." ЕАД, че ищецът не дължи сумите по 3 изпълнителните титули, по които са образувани изпълнителни дела № 20168820400666/2016 г. и № ***/2025 г. при ЧСИ Георги Търльовски, поради погасяване по давност;
Претендира разноски.Прави евентуално искане за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстационния съд , което искане не е съобразено с действащия процесуален закон.
В срок е постъпил писмен отговор от „А.С.В.“ ЕАД.
Ответникът по въззивната жалба я намира за неоснователна и подържа становището си , изложено в отговора на исковата молба.
От приложените по делото доказателства било установено, че въз основа на изпълнителните листове първоначално е било образувано изп. дело № 666/2016г. по описа на ЧСИ Георги Тарльовски.
По изпълнителното дело са извършени следните изпълнителни действия, с които давността е прекъсната на основание чл.116, б.в) от ЗЗД:
- На 29.12.2016 г. до длъжника - ищеца по делото, е изпратена призовка за доброволно изпълнение, с която той освен за задължението се уведомява и за запор, наложен на негов автомобил. На същата дата е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР - ПП, като запорът е отразен в системата на Пътна полиция на 04.01.2017 г.
- На 08.03.2017 г. до затвора в гр. П. е изпратено запорно съобщение за трудовото възнаграждение на длъжника, ако той получава такова за работа в затвора.
- На 28.01.2018 г. - изпратено е запорно съобщение за запор на банкови сметки на длъжника в „У.Б.“ АД,като на 26.02.2018 г. банката е изпратила отговор, че запорът е наложен.
С молба от 31.01.2019 г. цесионерът на вземането „А.С.В.“ ЕАД е поискала да бъде конституирана на мястото на първоначалния взискател. По искане на новия взискател на 08.02.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „ПИБ“ АД и до длъжника.
С разпореждане от 19.03.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 10.05.2019 г. и 17.05.2019 г., в случай че на първата определена дата не се проведе.
По искане на взискателите - „А.С.В.“ ЕАД и присъединената в хода на 4 изпълнението Национална агенция за приходите (като взискател за държавни вземания) е насрочен нов опис на 19.03.2021 г.
Впоследствие делото е прекратено на основание чл.433. ал.1,т.8 от ГПК.
Образувано е ново изп. дело с № ***/2025г. по описа на ЧСИ Георги Ценов Тарльовски по молба на ответника по жалбата , по което са извършени нови изпълнителни действия прекъсващи давността - на 17.07.225 г. са изпратени запорни съобщения до „ПИБ" АД. „И." АД и „Т.Ф.С." АД - за сметки при тях. както и до ОД на МВР - за два автомобила.
Дали поисканото изпълнително действие е предприето от съдебния изпълнител или не, било без правно значение за прекъсването на давността, тъй като давността е свързана с поведението на кредитора, а не с това на съдебния изпълнител. В случая, след като взискателят е направил искане за конкретен изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни същия. Дори и да е настъпила перемпция по изпълнителното дело, той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Активността на взискателя била достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение - изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426. ал. 3 ГПК: пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426. ал. 1 ГПК: с посочен изпълнителен способ - чл. 426. ал. 2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъщестяването на способа - чл. 73. ал.З. чл.
433, ал. 1. т. 6, чл. 426. ал. 3 ГПК чл. 80 ЗЧСИ било от значение, ако 5 невнасянето им е довело до връщане на молбата. - така т.З на Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Следвало да се съобрази още ,че давността в периода била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Дон. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.20201.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г„ в сила от 13.03.2020г.
Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират юрисконсултско вънаграждение.
Евентуално се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът счете делото за изяснено, затова