Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 451 от 14.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 13/2023
Вид
Определение № 451
Подписан
14.12.2023
В сила
20.01.2024
Състав
Борислав Александров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл.223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Пазарджик, 14.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20235200900013 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С определение по протокол № 221/06.11.2023 г., съдът е прекратил настоящото дело на основание чл.233 ГПК, поради отказ от спорното право от страна на ищцата К. Н. А., като е осъдил последната да заплати на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД сторените съдебно деловодни разноски в размер на 12885 лева, съгласно списъка по чл.80 ГПК. Осъдена е била освен това ищцата да заплати на третото лице-помагач по делото Д. Л. Л., ЕГН ********** разноски в размер на 10000 лв., представляващи адв. хонорар на адв. Т. К. от ПАК, за осъщественото процесуално представителство по делото, съгласно списъка по чл.80 ГПК.

От пълномощника на ищцата адв.Р. М. (САК) е постъпила и молба вх. № 10379/22.11.2023 г., съдържаща искане по реда на чл.248 ГПК - за изменение на крайният съдебен акт в частта му за разноските и по-конкретно на определението в частта, с която ищцата е била осъдена да заплати сторените разноски на третото лице-помагач. Излагат се доводи в смисъл, че третото лице-помагач не участва по делото в друго процесуално качество, различно от посоченото, поради което и на основание чл.78, ал.10 ГПК, не му се дължат разноски. Сочат се съображения и се цитира съдебна практика.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор, в който се излагат твърдения за неоснователност на искането. Аргументира се тезата, че в случай на развитие на един бъдещ процес в конкретния случай и изходът по него, изисквали 1 сериозна подготовка от процесуалния представител на третото лице. Отделно присъденото възнаграждение било съобразено с минималните размери съобразно НМВРАВ.

Съдът намира, че постъпилата молба с правно осн. чл.248 ГПК е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустима следва да бъде разгледана. По същество искането е основателно и следва да бъде уважено.

Като основателни съдът намира съображенията на ищцовата страна, съдържащи се в молбата по чл.248 ГПК , а и същите се подкрепят от цитираната съдебна практика ,поради което и следва да бъдат споделени.

Като подпомагаща страна, третото лице - помагач поначало има различно процесуално положение в сравнение с главните страни в производството. То може да участва активно и да извършва процесуални действия по делото, включително и да подава жалби, за да брани пряко, обаче не свое, а чуждо - на подпомаганата главна страна - субективно материално право, което е предмет на спора по делото.

Такова активно участие и извършването на процесуални действия от третото лице - помагач поначало действително е и в негов интерес (чл.218 и чл.219, ал.1, във вр. чл.223 ГПК), но в рамките на чуждия процес - по спора между главните страни.

Именно от това изхожда и законодателят при установяване на правилото на чл.78, ал.10 ГПК, като оставя на третото лице - помагач само да прецени дали и доколко неговият собствен интерес диктува то да участва активно и да извършва процесуални действия, респ. и да понесе разноски за това в рамките на чуждия процес, в който то е встъпило или е било привлечено да помага, при положение, че по този начин то брани пряко чужди субективни материални права, действайки само косвено и в свой интерес. (В т.см. е и Определение № 576/07.10.2011 г. по ч.гр.д. № 515/2011 г. на ВКС и др.)

Разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК е ясна и в случая липсва съмнение, че същата не допуска присъждане на разноски в полза на третото лице-помагач, независимо дали е встъпило или е било привлечено по искане на главна страна по делото. Ето защо и съобразно изложеното, ще следва да бъде ревизирано постановеното прекратително определение, което има характер на акт по смисъла на чл.81 ГПК, като същото бъде отменено в частта за разноските, с която ищцата е осъдена да заплати на третото лице-помагач разноски в размер на 10000 лв., представляващи адв. хонорар за осъщественото процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение по протокол № 221/06.11.2023 г. , постановено по т.д. №13/2023 г. по описа на ПзОС в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същия съдебен акт в частта, с която К. Н. А., с ЕГН **********, от село Г., обл.П.,улица „“ № чрез адв. Р. М. от САК е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. Л., ЕГН **********, от село Б., улица „В.“ № , съдебно деловодни разноски в размер на 10000 лева, представляващи адвокатски хонорар на адв.Т. К. от Пазарджишка АК, за осъществено процесуално представителство по делото, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3