Определение № 1025 от 03.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. София, 03.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от М. Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902330 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Й. чрез процесуалния му пълномощник – адв. К. Гигова, срещу въззивното решение № 829 /16.06.2025 г., постановено по в.гр.д. № 801/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 260030/22.01.2025г. по гр.д. № 686/2019 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ АД, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 30 563, 50 евро, представляваща главница по договор за кредит от 21.03.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.01.2019г. до окончателното й изплащане, и сумата от 6 344, 06 евро, представляваща възнаградителна лихва по същия договор за кредит.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се изтъква като довод, че било безспорно установено, че последната вноска по кредита е направена през март 2011г. и че същият не е бил в редовност. Касаторът поддържа, че е налице признание от страна на банката, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем още през 2011г., като кредиторът е бездействал процесуално до 2018г., когато е образувал изпълнително дело и това бездействие е релевантно по смисъла на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят счита, че петгодишната погасителна давност за вземането е изтекла на 21.12.2016г., не е била прекъсвана и вземанията на банката са изцяло погасени по давност. Според касатора съдът в противоречие с данните по делото не е кредитирал показанията на свидетелката Ю. П. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд не е изпълнил процесуалните си задължения да 1 обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства, като не се е произнесъл по възражението му за погасяване по давност на правото на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част и отхвърляне на исковите претенции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „За начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите при наличие на противоречие в показанията / твърденията на свидетеля и страната/“, по който сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 87/04.09.1958г. по гр.д. № 55/1958г. на ОСГК на ВС;

2. „Липсата на мотиви и пълното необсъждане на част от наличните по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?“, разрешаването на който се твърди, че е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г. на ВКС, 4 г.о., опр. № 1006/15.10.2010г. по гр.д. №619/2010г. на ВКС, 3 г.о., решение № 11/21.04.1994г. по адм. дело № 4900/1993г., 3 г.о., решение № 87/04.09.1958г. по гр.д. №55/1958г. на ОСГК на ВС.;

3. „Как трябва да бъдат ценени свидетелските показания в хипотеза, при която същите установяват реално съществуването на документ, а от другите доказателства по делото се установява факта на преобразуване на кредита в предсрочно изискуем от страна на банката?“, като се сочи разрешаването му в противоречие с решение по гр.д. № 824/11г., решение по гр.д. №1128/09г., 4г.о., решение по гр.д. №1296/09г., 2 г.о., решение по т.д. №628/09г., 2 т.о.;

4. „Приложим ли е институтът на погасителната давност към потестативните права и в частност към правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем? Може ли банката да обяви кредит за предсрочно изискуем след като е минал повече от петгодишен период от неизпълнението, въпреки че длъжникът е възразил по давност против нейното право за обявяване на предсрочна изискуемост?;

5. „При преценка за погасяване на цялото задължение по давност следва ли да бъде съобразено бездействието на кредитора в производството по чл. 418 ГПК и каква е ролята на издадената заповед за изпълнение за периода от издаването й до обезсилването й?“, като се сочи противоречие с решение №118/12.12.2019г. по т.д. №2288/2018г., на 2 т.о. на ВКС.

Ответникът по жалбата – „Банка ДСК“ АД оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 10.11.2025г., подаден чрез процесуалния й представител - юриск. Б.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира 2 следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са били валидно обвързани от договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., по силата на който М. В. Й., като кредитополучател, е получил от банката - кредитор сумата от 33 000 евро за срок от 360 месеца. Счел е, че отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен от кредитополучателя. Апелативният съд е изтъкнал, че със заявление по реда на чл. 417 ГПК банката е поискала издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги по сметка № 15381213 към 21.10.2011г., като по заявлението е било образувано ч.гр.д. № 45075/2011г. Била е издадена заповед, както и изпълнителен лист въз основа на нея, за сумите, както следва: 32 030,60 евро - главница, ведно със законната лихва; 4 009,34 лв. - договорна лихва за периода от 17.02.2010 г. до 20.10.2011 г., 2 312,75 евро - мораторна лихва за периода от 17.05.2010 г. до 20.10.2011 г., както и разноски по заповедното производство. САС е отчел, че „Банка ДСК“ АД се е снабдила с изпълнителния лист на 31.10.2011 г. - според отбелязването върху заповедта за изпълнение, както и с дубликат на същия на 13.12.2017г., и въз основа на дубликата е било образувано изп. дело № 239/2018г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева. САС е посочил, че с определение № 20090/27.09.2018 г. по в.ч.гр.д.

№ 9483/2018 г. по описа на СГС, разпореждането за незабавно изпълнение по посочената заповед за изпълнение е отменено и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист е бил обезсилен по частна жалба на М. Й., в който той е твърдял, че не е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и узнал за горното след уведомяването му от ЧСИ през 2018г.

Софийски апелативен съд е обсъдил подробно показанията на свидетелката Ю. П. /сестра на ответника/, съгласно които през 2009г. брат й заминал за чужбина и тя внасяла вноските по кредита всеки месец на определена дата в клон на банката в продължение на две години, както и че имала пълномощно да го представлява. След посочване на предпоставките по чл. 172 ГПК, въззивният съд е приел, че няма проблем да бъдат кредитирани показанията й като заинтересован свидетел, но не безкритично, поради което е изложил, че не приема за установено въз основа на същите, че братът на свидетелката М. Й. е бил уведомен с писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му през 2011 г. Апелативният съд въз основа на твърденията на кредитополучателя Й. в частната му жалба по в.ч.гр.д. № 9483/2018 г. по описа на СГС, образувано по реда на чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, издадена по ч.гр.д. № 45075/2011 г. по описа на СРС, е счел, че преди уведомяването му от ЧСИ Милчева на 17.04.2018г., не се установява да му е връчен надлежно документ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и това опровергава изнесеното в показанията на свидетелката П. за уведомяването му към неустановена дата през 2011г. С оглед горното и при преценка на липсата на 3 доказателства за установяване на противното, въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че банката е уведомила длъжника си М.

Й. чрез неговия пълномощник за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита през 2011 г. По изложените съображения, САС е приел, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита е съобщено на кредитополучателя - длъжник с връчването на исковата молба, инициирала производството, т.е. на 27.06.2019г. Въззивният съд е изложил, че кредиторът не е упражнил надлежно извънсъдебно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем през 2011г. и не може се счете, че правото на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем е погасено по давност, защото това право не е възникнало към о н з и момент /2011 г./ поради неосъществяването на определен факт.

По възражението на касатора за недействителност поради неравноправност на клаузата по т. 9.1 от приложимите между страните Общи условия към договора за кредит, САС е приел, че не е установено от страна на банката, чиято е доказателствената тежест, клаузата да е индивидуално уговорена. Въззивният съд е изтъкнал, че текстът на чл. 7 от договора от 21.03.2008 г., съгласно който за усвоения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от БЛП, определян периодично от кредитора, и надбавка, предвижда двукомпонентност на дължимата възнаградителна лихва. По подробно изложените доводи е приел, че предвидената в клаузата на т. 9.1 от ОУ възможност базовият лихвен процент да бъде про менян едностранно от банката кредитор, при неясни условия и без да е посочена каквато и да е М.ка за изчисляването му, е неравноправна, тъй като установените правила за промяна на единия от ко мпонентите на възнаградителната лихва създават значителна неравнопоставеност между страните, давайки изначално право само на едната страна не просто да влияе върху него, а да го определя.

Предвид горното въззивният съд е счел, че дължимите от кредитополучателя суми следва да се изчислят съобразно първоначално приетия погасителен план към договора за кредит от 21.03.2008 г., като е съобразил допълнителното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно счетоводна експертиза. САС е посочил, че ответникът е изпаднал в забава на изпълнение на задълженията си за заплащане на дължимит е месечни вноски по кредита още към 12.04.2010г., когато внасяните от него су ми не са били достатъчни за погасяване на уговорените според договора месечни вноски, всяка в размер на 214,92 евро, като с извършените от него частични погашения до 06.02.2012 г. е платена последната сума по кредита в размер на 249,11 евро, отнесена за цялостно погасяване на вноската с падеж 10.03.2011 г. и част от дължимата възнаградителна лихва с падеж 10.04.2011 г. САС е приел, че дължимият размер на главницата възлиза на 31 851,98 евро, от която 3 335,24 евро - падежирала и 28 516,74 евро - непадежирала; на възнаградителната лихва за периода 10.03.2011 г. - 15.01.2019 г. - 16 855,80 евро; санкционна лихва - 391,54 евро, такса за управление 1 246,48 евро и застраховки - 348,64 евро.

Предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност, апелативният съд е изтъкнал, че съгласно Тълкувателно решение № 4

3/21.11.2024 г. по т.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Предвид горното и приложимата съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност за вземанията за лихва, САС е приел, че всички месечни вноски за възнаградителна лихва, чийто падеж е настъпил преди 16.01.2016г., следва да се считат погасени по давност, както и в с и ч к и месечни вноски за главницата, дължими преди 16.01.2014 г.