Определение № 17996 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17996 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505322 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 117107/02.04.2025 г. по описа на СРС, депозирана от управителя на „Алфа Имоти“ ЕООД против Определение № 15359/01.04.2025 г. на СРС, 67 състав по гр.д. № 19454/2024 г., с което съдът е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 21.01.2025г. по делото в частта за присъдените на ищеца разноски, чрез присъждане на по-голям размер на адвокатско възнаграждение за проведеното обезпечително и исково производства. Сочат се твърдения в частната жалба досежно неправилност на обжалвания съдебен акт.

Ответникът по частната жалба „Ай Ем Джи Груп България“ ЕООД е депозирал становище по частната жалба в срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, в която са наведени доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа заявеното още с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, предявени от ищеца по делото.

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, предвид следното:

С решение № 1029/21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 19454/2024 г. по описа на СРС, 67 състав е отхвърлен предявения от „Алфа Имоти“ ЕООД против „Ай Ем Джи Груп България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9000 лв., получена без основание, поради заплащане на на същата от страна на ответника в хода на съдебното производство. Доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, същият е осъден да заплати на ищеца разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 12683/2024г. по описа на СРС, 171 състав и в 1 исковото производство в общ размер на 828 лв. /от които след редуциране по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК - 100 лв. за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство и 200 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство/.

С молба от 29.01.2025 г. Ищцовото дружество, чрез управителя си е сезирал съда с молба по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждане на по-висок размер от присъдените суми за адвокатско възнаграждение в обезпечителното и в исковото производства.

С обжалваното определение от 01.04.2025г. съдът е оставил без уважение молбата на „Алфа Имоти“ ЕООД по чл. 248 от ГПК от 29.01.2025г.

За да се произнесе, Софийският градски съд съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл. 248 от ГПК и с него съдът е отказал да присъди пълния размер на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в проведеното обезпечително производство и в исковото производство.

При определяне на справедлив размер на адвокатско възнаграждение, съобразявайки решение С-438/2022 г. на СЕС, както и съдебната практика на ВКС, в това число Определение № 4888/29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3551/2024 г. на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не е обвързан от приетите с Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), а последните могат да служат само като ориентир на съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Като критерий за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид редица фактори - обема и сложността на извършената от адвоката работа, дали тази дейност изисква висока компетентност и знания, фактическата и правна сложност на конкретното дело, както и защитаваният материален интерес, без последният да е водещ такъв.

В случая за проведеното обезпечително производство /по ч.гр.д. № 12683/2024г. по описа на СРС, 171 състав /, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 200 лв. Не е налице основание за прилагане на нормата на чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) /приложима към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 05.03.2024г./, доколкото в случая процесуалният ангажимент на пълномощника се изчерпва с подаването на молбата за обезпечение на бъдещ иск, по която обезпечението е допуснато, а материалният интерес на обезпечавания иск не определя висока фактическа и правна сложност на казуса.

По отношение на адвокатското възнаграждение за исковото производство по гр.д. № 19454/2024г. по описа на СРС, 67 състав, съобразно вида и броя на предявените искове и материалния им интерес, минималния размер на адвокатското възнаграждение определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.) в приложимата редакция от 2022г. е в размер на 500 лв.

Доколкото обаче спорът не е от съществена фактическа и правна сложност, настоящият състав, като съобрази актуалната практика на СЕС, както и вида и обема на осъществената 2 правна защита в исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания – едно, на което се е явил управителя на дружеството, а не упълномощения адвокат, намира, че размер на адвокатско възнаграждение от 400 лв. се явява справедлив и съответен на положения от адвоката труд.

При това положение, общият размер на адвокатското възнаграждение за обезпечителното и за исковото производство е в размер на 600 лв. От тях с решението по делото в полза на ищеца са присъдени разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв. /100 лв. за обезпечителното производство и 200 лв. за исковото/, което означава, че молбата по чл. 248 от ГПК е основателна за сумата от 300 лв., с които същото следва да бъде изменено в частта за разноските. За разликата над 600 лв. до пълния претендиран размер от 4250 лв. /1250 лв. за обезпечителното и 3000 лв. за исковото производство/, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15359/01.04.2025 г. на СРС, 67 състав, постановено по гр.д. № 19454/2024 г. по реда на чл. 248 от ГПК, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба от 29.01.2025 г., подадена от „Алфа Имоти“ ЕООД за изменение на Решение № 1029/21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 19454/2024 г. по описа на СРС, 67 състав, в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца за разликата над присъдената сума от 300 лв. до 600 лв. и И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ай Ем Джи Груп България“ ЕООД да заплати на „Алфа Имоти“ ЕООД сумата от 300 лв., представляваща разлика над присъдените 300 лв. за адвокатско възнаграждение по обезпечителното и исковото производства.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15359/01.04.2025 г. на СРС, 67 състав, постановено по гр.д. № 19454/2024 г. по реда на чл. 248 от ГПК в останалата му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3