Решение № 217 от 23.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Пловдив, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600514 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 157/02. 11. 2023 г., постановено по ЧНД 357/2023 г.

Окръжен съд Кърджали е ПРИЗНАЛ и ПРИЕЛ за изпълнение съдебно решение № 36, постановено на 02. 02. 2023 г. от Окръжен съд -* 3207/2504, *, Наказателна колегия, дело № 473/108/2022, с което на С. М. К., роден на 27.04.*г., за извършено от него престъпление по чл.263, ал.1 от Наказателния кодекс на * - трафик на мигранти, е наложено наказание 2 години „лишаване от свобода“, като квалифицира престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

На основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът е

ПРИСПАДНАЛ от определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, задържането под стража на С. М. К., считано от 14.05.2023 г. до влизане в сила на решението.

Недоволен от така постановеното определение е останал С. М. К., който чрез своя защитник – адв. Е. П., го обжалва с искане да се измени частично 1 решението на Окръжния съд, като спрямо К. се определи на основание чл. 57 ал. 3 ЗИНЗС първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови атакуваното решение, Кърджалийският окръжен съд е приел за установено, че по делото е приложено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, постъпило в ОС - Кърджали на 28.09.2023 г. От него е видно, че с Наказателна присъда № 36 от 02 февруари 2023 г., постановен от Окръжния съд * по дело № 473/108/2022 и протокол за поправяне на допусната материална грешка от 08.02.2023, съставен от Окръжния съд * по дело № 473/108/2022/а2 и влязла в сила на 28.03.2023 г., българският гражданин С. М.

К., роден на 27.04.1973 г., е осъден на наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършено от него престъпление по чл. 263, ал.1 от Наказателния кодекс на *- трафик на мигранти.

В него е посочено, че съдебният акт се отнася за едно деяние и съдържа обобщено представяне на фактите и описание на обстоятелствата, при които е извършено то, включително време и място на извършване и естеството на участие на осъденото лице. Отразено е, че на 22.01.2022 г., около 04:40 ч., обвиняемият М. Ф. Х., български гражданин, в качеството на шофьор на лекотоварното МПС марка *, регистрирано в * с *, придружен от обв. К. С., български гражданин, се представили за извършване на граничния контрол, посока излизане от * към *, в ГКПП * - *. Горепосоченото МПС се е движело по маршрута * - *- *, без да бъде натоварено със стока. В момента на извършване на подробна проверка на транспортното средство, работниците на граничната полиция са открили в специално направена кухина (двоен таван), разположен в горната част на отделението за превоз на стока, една група от 11 души, * граждани, които заявиха следната самоличност: G. S., M. S., R. R., S.

Y., S. J., S. M., S. J., S. J., S. R., S. R. И S. G..

При извършената проверка в базата данни на Граничната полиция, се установи, че G. S. и M. S. фигурират като молители на убежище в *, а 2 останалите 9 души, открити в специалната кухина на МПС не фигурират като законно влезли на територия на * и нито не притежават документи, които да им позволяват законното влизане/излизане в/от *“. Посочен е видът и правната квалификация на деянието/деянията и приложими нормативни разпоредби, въз основа на които е постановен съдебният акт - чл. 263, от НК Трафик с мигранти, чл. 65 от НК, чл. 66 от НК, чл. 67 от НК, а така също и чл. 278 от НПК.

В удостоверението е посочено, че осъденият не се е явил лично на съдебния процес, на който е постановено съдебното решение. Същият е бил призован лично на 29.09.2022, 17.11.2022, 15.12.2022, 19.01.2023 и по този начин е уведомен за определената дата и място на съдебния процес, вследствие на който е постановен актът, и е бил уведомен за възможността за постановяване на такъв акт, ако не се яви на съдебния процес. Наказателната присъда е била съобщена/изпратена до посочения от обвиняемия адрес в декларацията, дадена в досъдебната фаза на разглеждане на делото, съответно в гр. *, ул. * № 17, Р. * и чрез афиширане на вратата на съдебната инстанция.

Наред с това е отразено в удостоверението, че С. К. е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, като лицето не е било задържано и съответно не е приспаднат срок от наложената присъда.

По делото са представени заповед за задържане на лице рег. № 4379з335 от 14.05.2023 г., постановление с дата 15.05.2023 г. на Окръжна прокуратура - София, протокол от съдебно заседание по ЧНД № 317/2023 г. на Софийски окръжен съд, проведено на 18.05.2023 г., протокол от съдебно заседание по ВЧНД № 609/2023 г. на Апелативен съд - София и писмо рег. № 9433/24.10.2023 г., С. М. К. е задържан на 14.05.2023 г. и до момента се намира в Затвора *.

Първоинстационният съд правилно е преценил,че с оглед данните, съдържащи се в удостоверението и приложените към него доказателства, са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото съдебно решение с наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ДВЕ ГОДИНИ на българския гражданин С. М. К. в Република България.

Действително, съгласно чл.7 ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, компетентен да разгледа настоящото дело като първа инстанция е бил Кърджалийският окръжен съд, с оглед обстоятелството, че С. М. К. е български гражданин, с регистриран постоянен и настоящ адрес в с. *, общ. *, обл.*, ул. „*“ № 17, видно от приложената справка от НБД „Население“.

Решението за налагане на наказание „лишаване от свобода” на С. К. е постановено от съдебен орган на държава - членка на ЕС за извършено наказуемо деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като престъпление. Деянието е извършено на територията на издаващата държава *. Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение е придружено с препис от съдебния акт, а именно от Наказателна присъда № 36 от 02 февруари 2023 г., постановен от Окръжния съд * по дело № 473/108/2022 и протокол за поправяне на допусната материална грешка от 08.02.2023, съставен от Окръжния съд *.

3

Напълно законосъобразно първостепенният съд е констатирал, че същото представлява престъпление и по българското законодателство - по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК на страната ни. Съгласно основния законов текст - чл.281 ал.1 от НК, съставомерно е деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Квалифицираните по-тежко наказуеми случаи са регламентирани в нормата на чл.281, ал.2, т.1-5 от НК, като т.1 включва използването на моторно превозно средство при извършване на деянието, а т.5, когато е извършено по отношение на повече от едно лице. От изложеното следва да се направи извода, че описаното в разглежданото удостоверение и съдебно решение престъпно деяние, извършено от осъдения С. К., осъществява всички обективни и субективни признаци, визирани в разпоредбата на чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от НК.

За посоченото престъпление по българския закон, действащ към момента на извършване на деянието, се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Наложеното от издаващата държава наказание е лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което е съответно на предвиденото наказание в българския НК, поради което не се налага приспособяване на наложеното наказание.

Напълно законосъобразно Кърджалийският окръжен съд е приел, че всички формални условия за признаване и изпълнение на постановеното в * решение са изпълнени. Не са налице посочените в чл.15 и чл.16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице и визираната в чл.15 ал.1 т.8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното в издаващата държава.

От представените справка за съдимост, издадена от Районен съд Кърджали и справки от Единна информационна система за противодействие на престъпността на Прокуратурата на Република България и Регистъра на лица с неприключили наказателни производства в Прокуратурата на Република България се установява, че С. М. К. е осъждан и срещу него не протичат и няма неприключили наказателни производства в Република България.

Поради изложеното е напълно законосъобразен изводът на съда да бъде признато и постановено изпълнението на Съдебно решение № 36, постановено на 02.02.2023 г. от Окръжен съд - * 3207/2504, *, Наказателна колегия, дело № 473/108/2022, с което на С. М. К., роден на 27.04.* г., за извършено от него престъпление по чл.263, ал.1 от Наказателния кодекс на * трафик на мигранти, е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като квалифицира престъплението по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, във вр. с ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНСЗС.

4

По отношение на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице предпоставките на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, предвид многократните осъждания на С. М. К..

Семейното положение на осъдения също не е основание за определяне на полек режим на изтърпяване на наказанието.

Основният довод, който се поддържа пред настоящата инстанция е свързан с твърдението, че посочените по-горе предпоставки са налице и няма пречка по отношение на осъдения да се определи ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на наложеното наказание.

Видно от приложената справка за съдимост /л.126 ЧНД/, С. М. К. досега е осъждан с осем отделни присъди, като наказанията по НОХД № 14/2007 г., по описа на ОС Хасково и НОХД 526/2007 г., по описа на РС Асеновград, са групирани. Същото е сторено и по НОХД № 71/2013, по описа на РС - Кърджали, което е групирано с наказанието по НОХД № 1253/2012 г. на РС-Кърджали.

Последното осъждане е по НОХД № 641/2018 г., по описа на РС-Велико Търново, влязла в сила на 13.02.2019 г. за престъпление по чл. 343 в ал.2, с която е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим и ГЛОБА в размер на 700 лв. наказанието е изтърпяно на 23.10.2019 г.

Следователно са налице изискванията на чл.57 ал.1 т.2 б.Б ЗИНЗС.

Времето, мястото и обстановката на извършване на настоящото деяние, предишните осъждания на подсъдимия, не водят до извода, че той е личност с невисока степен на обществена опасност. Поради това и не може да се надценява информацията в представената добра характеристика от кметството на с. *, общ. *. Поради тази причина и възражението за необходимост от определяне на ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието не може да бъде споделен.

Правилно на основание чл.12 ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, е приспаднато от определеното наказанието, времето на задържането под стража на С. М. К., считано от 14.05.2023 г. до влизане в сила на решението.

Предвид на изложеното и поради това, че не са налице основания за отмяна или изменение на атакуваното решение, на основание чл. 12 ал.11 ЗПИИСАННЛСМВЛС, Пловдивският апелативен съд и